vsekiden.com

Кметът на София Йорданка Фандъкова се оказа най-одобряваният български политик през май и дори изпревари по рейтинг премиера Бойко Борисов. Тя получава доверието на 61 % от българите, показа проучване на НЦИОМ от май.
Столичният градоначалник е харесван от 86% от симпатизантите на ГЕРБ и от близо 70% софиянци. Следват я президентът Росен Плевнелиев – с 53.5%, премиерът Бойко Борисов – с 50 %, вицепремиерът Цветан Цветанов с 44.3% и регионалният министър Лиляна Павлова с 43.9%. Последната е министърът, чийто рейтинг нараства най-бързо, като 70 % от избирателите на ГЕРБ одобряват работата й. С 68 % доверие остава еврокомисарят Кристалина Георгиева.
Според проучването три партии със сигурност влизат в парламента, ако парламентарният вот се провеждаше през май. Това са ГЕРБ, БСП и ДПС. Сериозен шанс имала и „България на гражданите“ на Меглена Кунева, но окончателен извод можел да дойде след по-продължително проучване. ГЕРБ би получила 31.1% от гласовете на избирателите, БСП – 17.9%, ДПС – 7.0% и „България на гражданите“ – 5.5%.
ГЕРБ запазва 71% от избирателите си от 2009 г., БСП – 81%, а ДПС – 85%. Партията на мнозинството задържа по-добрите си позиции от останалите партии сред хората в трудовоактивна възраст, образованите българи и жителите на столицата и големите градове.
Социолозите от НЦИОМ се затрудняват да измерят електоралната тежест на партиите от „Синята коалиция“ -СДС и ДСБ , както и на „Атака“. При сините затруднението идва от това, че изследването е направено непосредствено след подадената оставка от лидера Мартин Димитров и разцеплението в Синята коалиция. В отговор на въпроса: „Кой печели от разцеплението в Синята коалиция“, 26% от интервюираните посочват ГЕРБ, а 19% – БСП. Най-масовият отговор обаче – на 38 % е, че от разцеплението не печели никой.
Националистическият вот пък е разпилян между няколко формации, което поставя въпросителни пред националистите. Според НЦИОМ формацията на Волен Сидеров губи позиции, от друга страна обаче, отлелият се от него електорат не е твърдо ориентиран в друга посока.
Около 26 на сто от българите продължават да бъдат разочаровани от партиите като цяло. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 60 години и сред високообразованите. Сред избирателите на БСП има повече разочаровани, отколкото сред избирателите на ГЕРБ. 7% от българите твърдят, че ще гласуват за нова партия главно поради разочарование от партията, на която симпатизират.