НЕДОВОЛСТВО ОТ ДЕМОКРАЦИЯТА

| Източник:

Демопати искат демокрация

Д-р Георги Чалдъков

На „Спящият палач”*

На 4–11 февруари 1945 г. в двореца в Ливадия край Ялта е проведена конференцията на „тримата големи” от антихитлеристката коалиция през Втората световна война – Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин. Там е програмиран българския комунизъм, фактически диктатура, тоталитаризъм – през първите 45 години след тази конференция. Политическият модел изглежда опростен и ясен – всички работят, учат и се лекуват безплатно, няма кражби, побоища, убийства, наркотици, „трактори”, силикони, проститутки и хомосексуални паради. Има концентрационни лагери, хората нямат право да говорят каквото мислят, да правят каквото могат и да се движат в западна посока извън границите на страната.

Затова през есента на 1989 г. с много ентусиазъм и романтика хората, които искаха свободата да дойде и в България, излязоха на площадите и запяха „45 години стигат – времето е наше!” Създаде се СДС и вестник „Демокрация”, запя се българската „Ода на свободата”. Но за кратко – дойде Прехода и продаде ценностите на демокрацията и обезвери много българи. Алчността и аномията стимулира корупцията и потисна стремежа да се прави нещо pro bono publico. Както и преди Ялтенската конференция българинът, спечелил първия си милион, „се забравя, удря го на грабеж, разгул, разврат, покер… ” – пише Михаил Топалов-Памукчиев в книгата си „Срещи с Буров”.

Защо моделът, създал демокрация в Западна Европа и Северна Америка,

не проработи в България?

Защото живеем в разбойническа демокрация, създадена от алчността и

арогантността на клана на диктатора и сътрудници? Защото революцията през

1989 г. беше „нежна”, но не унгарска, чехска, полска? Защото нямаме

натрупана критична маса от интелектуалци за пример, който да ни учи да

протестираме срещу несправедливите решения на политиците? Защото сме

избиратели и пациенти, а не сме граждани? Защото не сме научили урока от

таралежите?** Защото сме невропати, психопати, демопати, а искаме

демокрация? Защото не се приложи „План Маршал”, който съживи следвоенна

Западна и Северна Европа? Защото „Отворено обещство”, „Ран-Ът” и други

think tanks метастазираха и в България?

Аз не знам кои са „спящите палачи”, но виждам и чувствам явлението, което наричам „програмирано*** недоволство от демокрацията”. Недоволството, de facto, поражда комунистическа носталгия, особено в хората с малки заплати и пенсии, безработните и недостатъчно образованите – другите емигрираха на Запад. Носталгията поддържа електоралния потенциал на БСП – парадокс на българския Преход, бумеранг на комунистите. И/или САЩ и силните страни в ЕС не милеят за нашите човешки права, здраве и образование, а за техните парични права и сигурност.

Любомъдри читателю, недоволствам от демокрацията не, а от отношението към нея.

Послепис

През студентските години във Варна жадно поглъщахме знания за медицината и метафори за живота. В една от тях, наивна латиноамериканска поезия, се разказваше за деца, които се веселят около убита от бащите им огромна костенурка, която майките приготвят за обед. Като гледал това, Хуан Мигиел Антонио, най-възрастният в рода, казал: “Колко хубаво и все пак колко тъжно е това”.

____________________________________________________________________

* Заглавието на есе на Румен Леонидов.

** Било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като видели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обече решили да приемат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките.

*** Животът на клетките е състезание за награда (гръцки – atlon) по програма, осъществявана от хиляди молекули. Клетките са съвършени атлети, но в биологичния маратон няма сантимент и романтика. Първите печелят, неуспелите да стигнат финала се самоубиват – включената каскада от молекули ги прави „на парчета” – идват макрофагите и ги изяждат. Това се нарича програмирана (не конспиративна) клетъчна смърт – апоптоза (гръцки – отпадане, apo – от, ptosis – падане).

Един колега в Ялта ме запита ще се върне ли комунизма в посткомунистическите страни. Отговорих му, че комунизмът апоптозира – въпреки програмираното недоволство от демокрацията.