Национална седмица в защита на живота

До Президента на Република България
До Министър-председателя на Република България
До Главния прокурор на Република България
До Министъра на здравеопазването
До Министъра на образованието и науката
До Министъра на правосъдието
До Министъра на труда и социалната политика
До Министъра на младежта и спорта
До българската общественост и българските медии

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с организираната от Сдружение „Избор за живот“ от 6 до 12 октомври 2014 г. „Национална седмица в защита на живота“, от наше име и от името на всички заинтересовани български граждани, бих искал чрез това отворено писмо да насоча вашето внимание към някои факти от българската действителност, които определят настоящето и предопределят бъдещето на нашата нация. Тези факти, които са изложени по-долу, сами по себе си са неоспорими, но изключително пренебрегвани през последните десетилетия, както от страна на българското законодателство, така и от всички български отговорни институции, които не полагат необходимите усилия за тяхното преодоляване и промяна.

Нашата родина безспорно се намира в демографска криза. Основната причина за нея е застаряването на населението, причинено от ниската раждаемост, големият брой млади българи, емигриращи в чужбина, и не на последно място огромният брой целенасочени прекъсвания на бременности, по които страната ни се нарежда не само на първо място в Европа, но и сред първите държави в света. Броят на абортите в България на 1000 жени от 15-44 годишна възраст е два пъти по-голям от средния за Европа, като най-малко всеки един на десет аборта е извършен от млада българка до 19-годишна възраст. Публична тайна е също, че в страната ни се извършват и не малък брой нелегални аборти на непълнолетни момичета без те да бъдат отразявани в каквато и да било документация, за което са правени журналистически разследвания, телевизионни репортажи и за които лесно може да бъде намерена достатъчно достоверна информация в общественото пространство.

Бих искал да обърна внимание, че според статистиките, от 1953 г., когато абортите стават легално разрешени в България, до днес близо 6 милиона неродени български деца са изгубили живота си чрез аборт като през последното десетилетие по официална статистика приблизително на две раждания в страната се пада един аборт или около 100 аборта на ден. Разбира се, това води и до съответните последици за фертилитета на българските жени, тяхното психическо и физическо здраве като цяло, и т.н., което от своя страна е свързано с допълнително намаляване на населението, чрез увеличаване на броя пометнати и мъртвородени деца, увеличаване на преждевременно родените деца, увеличаване на обществените разходи за здраве и решаване на репродуктивни проблеми и т.н.

Във връзка с посочените факти, които са доказани със статистически данни и лесно могат да бъдат проверени и потвърдени от съответните отговорни институции, и във връзка с Направление 2 от „Националната стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.)“, ние от Сдружение „Избор за живот“ настояваме за предприемане от страна на държавните органи на ясна политика за ограничаване на абортите и техните последствия в демографската криза и за насърчаване на запазването човешкия живот на неродените деца от техните родители. За целта предлагаме следните мерки:

1. Разработване на стратегия за образоване на подрастващите за рисковете свързани с ранната бременност и абортите, чрез представяне пред тях на реална съвременна информация по темата за абортите (снимки и видео на реални ембриони и фетуси от видеозон /ехограф, ултразвук/, ясно описване на манипулации и рискове при аборт, и т.н.), а не на тенденциозна информация във връзка с развитието на човешкия живот в майката, която да обезличава човешкия ембрион и фетус и да служи само в полза на определени комерсиални кръгове, извършващи аборти, или за увеличаване на броя на инвитро процедурите по-късно. В този смисъл, например, не е рядкост, когато в медиите, институциите и училищата за неродените деца се говори като за „купчина клетки“, „неоформени тъкани“, „абортиран биологичен отпадък“, и т.н., което подценява безценността на човешкия живот и неговата уникалност.

2. Предприемане на стъпки за ограничаване на случайните и бързи аборти, направени в следствие на преживян стрес или временен емоционален срив. Това може да се постигне чрез: създаване на подходящи комплекти от информационни и визуални материали /в брошури, листовки и др./, които гинеколозите, извършващи аборти, да бъдат задължени да предоставят на бъдещите майки, няколко дни преди те да вземат окончателно решение за извършване на аборт; задължителен преглед на видеозон, за да може майката да е напълно наясно с извършваната върху нея процедура; а също така и чрез въвеждане на достатъчно време за размисъл на майката /и бащата/ (например 5 работни дни), през които да им бъде осигурена възможност за консултация с психолог; да бъдат осведомени как биха могли да се грижат за детето си, ако майката не направи аборт; какви са възможностите за даване на детето за осиновяване или даване в приемно семейство, ако майката го роди и т.н.

3. Въвеждане на работеща система за засилен контрол от страна на държавните институции (и по-конкретно Министерство на здравеопазването) на болнични заведения и клиники, които извършват аборти. Целенасочени усилия за пълно прекратяване на практиката на нелегални и/или финансово неотчетени аборти, за която е обществена тайна, че съществува и допринася значително както за прекратяване на живота на бъдещите български граждани, така и за поражения върху здравето на жените. Налагане на строго наказание и ефективни присъди за лекарите, извършили това престъпление. До момента няма нито една такава ефективна присъда, а лекари, извършващи нелегални аборти са били залавяни в момента на престъплението и могат да бъдат открити сравнително лесно днес (медиите вече са показвали това) чрез минимален ресурс за разследване.
Добра стъпка в посока на повишения контрол би било:

4. Създаване на Регистър на прекъснатите бременности (който може да бъде част от по-общ регистър за всички бременности и свързаните с тях изследвания и проследяване) за задължителна регистрация на всички направени аборти, като за всеки от тях се изготвя досие/файл с давност 5 години в Министерство на Здравеопазването, което да се попълва в рамките на един работен ден, след всяка процедура или изследване (евентуално може да се попълва директно електронна база данни и да се ползва и от НЦОЗА), включващо най-малко следната информация:
- Час на започване и час на приключване, дата и място на извършване на аборта.
- Лица участвали при извършването на аборта.
- Причина за аборта и метод, по който е извършен.
- Име, възраст и адрес на жената, записани или заснети от личната карта, № на личната карта (за да се избегне съобщаването на фалшиви имена и адреси).
- В кой ден на бременността е извършен аборта, което да бъде доказано с ехографска снимка, приложена/сканирана към досието.
- В случай, че жената е млада и е под 18 години, към досието да се приложат документите за съгласие на нейните родители/настойници.
- Имало ли е усложнения констатирани по време на аборта и в последващите прегледи и какво е било направено за справяне с тези усложнения.

Непопълването на регистъра да бъде обвързано със сериозни административни санкции, налагани от компетентни за целта служители.

Въвеждане на такава система за реална национална статистика и контрол, ще проследи много по-точно какъв е реалният броят на прекъснатите бременности и причините за това. Също така ще послужи за констатиране и проследяване на евентуални физически, психически и други здравословни проблеми по време на и 5 годишния срок след аборта или бременността (смъртни случаи, усложнения по време на операция, по-късни скорошни усложнения във физическото състояние, невъзможност за забременяване, депресивни и психически нестабилни състояния, други заболявания и т.н.)

5. Създаване на изключително ясни и обективни декларации за информирано съгласие, документи и нормативни актове, които не омаловажават предстоящата пред жената оперативна намеса за извършване на аборт. Смятаме, че от настоящите декларации за информирано съгласие за прекъсване на бременност и всички свързани с процедурата документи и нормативни актове трябва да бъдат премахнати и променени всички неподходящи изрази, умалителни и прилагателни като „малка гинекологична операция“, „ще Ви помогне да вземете решение“, „съществува минимален риск“, „Макар и изключение, такива усложнения са…“, „изключително редки“, „в редки случаи“, „необходимост да се прекъсне бременността“, „налага се прекъсване на бременността“ и т.н. Тази изрази или трябва да се заменят изцяло с ясни констатации без прилагателни и настоятелни изрази за предприемане на действия от страна на пациентката, или в случай, че се предлага такава информация, тя трябва да бъде акуратна, медицински и статистически издържана, като например „съществува риск 3 на 100“, „в 4 на 1000 от случаите“, „Вие имате право, но не и задължение да прекъснете бременността си.“ и т.н. като статистически данни, които се използват, да се обновяват от последните изминали години.

6. Промяна на българското законодателство, чрез която майки, които не биха искали да направят аборт, а желаят да запазят живота на детето си, да могат само на основата на съдебно решение да изберат осиновители за детето си – роднини, близки или други, които доказано биха могли да се грижат и да го отгледат, вместо животът му да бъде прекратен или майката да страда за аборта си през останалата част от живота си (което статистиката показва, че реално се случва в голям процент от случаите). Също така да се обмисли законодателна промяна за даване на възможност за осиновяване на деца от домове за деца без родителски грижи или от приемни родители директно чрез съдебна процедура на осиновяване, а не посредством множество процедури и институционални изисквания, затрудняващи процеса и струващи огромни средства и усилия на желаещите родители. Основната цел би трябвало да се направи процеса на осиновяване лесен и достъпен за всички, които копнеят да имат рожба и осиновяването за тях е единствен възможен или приемлив вариант. Разбира се, последващ контрол би могъл да бъде приложен по подходящ начин за определено време, за да е сигурно, че осиновените деца израстват в подходяща и желана среда.

7. Премахване от учебниците по биология на подвеждащите рисунки на Ернст Хекел, които са признати за фалшификат на действителния външен вид на ембрионите, и които показват абсолютно невярно и тенденциозно, че човешкият ембрион през различните стадии на своето развитие преминава през някакви стари „еволюционни фази“, което води до неправилното тълкувание, че човешкият ембрион е просто нещо друго, но не и нов 100% човешки живот. Тези рисунки са били отхвърлени отдавна от научната общност, но са неправилно основание за децата и младите жени и мъже да смятат, че човешкият ембрион е „червей“, „скарида“, „попова лъжичка“ или някакво друго преходно състояние, а не фаза на развитие на истинско човешко същество, съдържащо в клетките и системите си 100% човешка ДНК, а не някаква преходна форма на животински вид.

Смятаме, че описаните по-горе седем предложения са едно добро начало за промяна на демографската картина и за излизане от демографската криза чрез полагане на усилия от страна на институциите чрез реална загриженост за майките, които често вземат неинформирано и недостатъчно обмислено решение за прекъсване на бременността си.

Искрено се надяваме и вярваме, че никой българин не трябва да забравя, че Конституцията на Република България в чл. 28 заявява: „Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.“. Именно затова, използвайки и най-съвременните научни достижения и знаейки кога започва новия човешки живот в майката, ние искаме той да бъде запазен при всяка възможност, независимо как са написани настоящите закони и в чия полза са били гласувани, отстоявани и използвани в историята.

Като коментираме всички тези проблеми и техните възможни решения в настоящото си писмо, ние имаме предвид, че законите не винаги определят кое е морално и кое не, както например в нацистка Германия те са давали право на Хитлер да убива евреи или психично болни, а по времето преди отмяната на робството, хора с различен цвят на кожата са били приравнявани на животни и не са били смятани за човешки същества.

Затова,
заради българските майки и тяхното здраве,
заради живота на неродените и родените български деца,
заради славното минало и за по-доброто бъдеще на нацията ни,
ние ви молим да обърнете сериозно внимание на това отворено писмо!

С уважение,
Ивайло Тинчев
Председател на Управителния съвет
Сдружение „Избор за живот“