Най-тъжната детска градина за възрастни

ГРИЖА ЗА АЛЦХАЙМЕР

Най-тъжната детска градина за възрастни

Д-р Георги Чалдъков

    „Колко хубаво и колко тъжно е това”: увеличаването на продължителността на човешкия живот е съпроводено с оглупяване (dementia), дължащо се главно на болест на Алцхаймер* и мозъчна атеросклероза. Съвременни научни изследвания показват, че на молекулно равнище, те са свързани: холестерол, диабет тип 2 и затлъстяване увреждат когнитивната (познавателната) сила на мозъка – памет, обучение, социална ориентация…

       5 – 8% от хората на възраст 60-65 години и 25-30% от хората над 80-85 години са засегнати от оглупяване. Според World Alzheimer’s Report 2009, публикуван в списанието Alzheimer’s Disease International, от Алцхаймер и други прояви на деменция страдат около 36 млн. души в света – прогнозите са, че през 2030 г. те ще са около 66 млн., през 2050 г. – 115 млн. Над 7 млн. души в страните на Европейския съюз страдат от Алцхаймер – в България те са около 70 хиляди души. 

      Въпреки молекулния, генетичен и  технологичен прогрес (MRI, PET и други образни апарати) в проучването на болестта на Алцхаймер, един от основните проблеми е, че пациентите се диагностицират късно – едва, когато са навлезли в умерена, дори в тежка фаза на болестта. Засега лечението е  незадоволително. Една от първичните профилактики е: „Използвай мозъка си или го губиш” (Use it or lose it) – прилича на нашето „Който учи, той ще сполучи”. 

    Около 40% от заболелите от Алцхаймер имат  мутации на гени, отговорни за паметта. И/или – активиране на гена на забравянето.**  Увреждат се нервните клетки  в „морските кончета“ (гръцки, hippocampus) – по едно във всяко мозъчно полукълбо. Всичко в Алцхаймер е много сложно – все пак това, което са липидите за атерсклеротичните плаки, това е  протеинът бета-амилоид за плаките на деменцията. Първите блокират циркулацията в кръносните съдове на сърцето и мозъка и причиняват съответно инфаркти и инсулти.. Амилоидните плаки блокират складирането на паметта и настъпва най-тъжното jamais vu (никога невидяно) – най-тъжната детска градина за възрастни.

       Тази година Международната общност-Алцхаймер обяви септемри за Втори световен месец на Алцхаймер, като 21 септември е Ден на Алцхаймер. Тема на Месеца  е Dementia: a journey of caring (Оглупяване: пътуване на грижата). Защото освен лекарствена терапия, хората с Алцхаймер се  нуждаят от постоянни и всеотдайни грижи – на семейството и обществото.

      “Полека-лека, изучавайки безкрайните възможности на забравата, Хосе-Аркадио Буендиа проумя, че може да дойде ден, когато нещата да се разпознават по надписите им, ала да не се помни предназначението им…”  Така героят от „Сто години самота” ни казва, че ако не открием навреме симптомите на забравата, дори терапията на Маркес не може да помогни на Алцхаймер.

      Надеждите са в лабораториите на много учени в невронауката в света – и на проф. Антон Тончев и доц. Иван Димитров във Варна,  доц. Крикор Дикранян, доц. Илия Лефтеров и доц. Радосвета Колдамова в САЩ.

________________________________________________________________

* На 3 ноември 1906 г. Алоис Алцхаймер изнася лекция на конференция на психиатрите в Югозападна Германия – той представя клинични и патоанатомични данни за неговата пациентка Auguste D., която е боледувала от деменция. През 1910 г. големият психиатър Емил Крепелин въвежда наименование “болест на Алцхаймер”. Но е забравил да посочи името на Гаетано Перусини, който заедно с Алцхаймер е изследвал болната Auguste D. През 1998 г. един италиански лекар описа приносите на своя сънародник в статията “Тhe contribution of Gaetano Perusini to the definition of Alzheimer’s disease”, публикувана в Italian Journal of Neurological Sciences том 19, страници 49–52.

** През ноември 2011 г. в списанието Trends in Pharmacological Sciences бе публикувано откриването на гена на глупостта при мишки – генът и протеинът, който той кодира, се наричат Regulator of G-protein Signaling 14 (RGS14); притежава ги и човек. Учените предполагат, че генът RGS14 потиска синаптичната функция на невроните, отговорни за паметта. Затова RGS14 е наречен метафорично „ген на Хоумър Симпсън“ – на името на глуповатия герой в американския телевизионен анимационен сериал „Семейство Симпсън“. Учените използват нокаутирани мишки (knockout mice), при които е премахнат гена RGS14, и получават съществено подобряване на интелектуалните способности на мишките – те по-добре запомнят предметите и изходите на лабиринтите, поставени в експерименталните им клетки.

      За „Нокаутиране на политици” пиша в книгата „Любомъдри читателю”.