Над 2000 подписа са събрани на русенската жп гара срещу закриването на влакове.
Подписката е организирана отпреди месец от транспортния отдел на гарата, тъй като според намеренията на БДЖ се предвижда да спрат една трета от влаковете, които преминават през Русе, информира БГНЕС.
Срещу това решение са се подписали хора от различни градове, които ползват този вид транспорт. Подписката върви както на касите, където се продават билети, така и на гишето за информация. Основната част от въпросните 2000 подписа е предадена в неделя към управлението в Горна Оряховица, и продължава.
Русенци са притеснени най-много от решението от 1 февруари да се спре сутрешният влак Русе-Варна и следобедният от Варна за Русе. Те се ползват изключително много от студенти, пенсионери и инвалиди, както и от хората от малките населени места, които се придвижват към работните си места. Срещу тази стъпка се изказаха вече и русенски депутати, които ще лобират за запазването на това направление. Още повече, че става дума за първата в България жп линия Русе-Варна, която е на 149 години. Според неофициална информация има някакъв шанс линията да не бъде спряна, но дали това е така, ще стане ясно на 1 февруари.
От днес Русе губи връзка с влаковете от Горна Оряховица в посока Стара Загора и от Царева ливада за Габрово, които вече са спрени.
По информация на Дарик, недоволство срещу спирането на влаковете е имало и в Карлово. Там граждани блокираха за кратко тази сутрин жп линията в Карлово, като не позволиха да тръгне навреме влакът за Пловдив на 9.30 часа.
Около 20 мъже и жени застанаха на линията и протестираха против намаляването на 38 влака в цялата страна. Те са се организирали в социалните мрежи, като се заканиха в събота, 17 януари, да има още по-голям протест.
Хората недоволстват, защото с намаляването на влаковете няма с какво да отидат на работа или училище. Алтернативите – автобусен или личен транспорт, са им скъпи, а и често разписанието на автобусите не им е удобно.
Именно Карлово е един от най-засегнатите райони от намаляването на влакове. От днес, там са спрени общо девет композиции за София, Златица, Тулово и Сливен. Заради това от няколко дни в града се събират подписи, като до момента само в Карлово са се подписали над 1000 души, съобщиха от жп гарата в града.
10 влака отпадат в двете посоки между Габрово и Царева ливада. Заради това учениците от Плачковци и Трявна ще бъдат възпрепятствани да достигнат до професионалните гимназии в областния град, предаде НоваТВ.
Пред този проблем са изправени в цялата област. На гара Горна Оряховица влаковете ще са с 6 по-малко. Пада следобедният влак от Плачковци, който обслужва 16 гари и е удобен транспорт за всички, които работят по маршрута. Няма да се движи и композицията от Бяла за Тулово – ключова връзка за учениците и работещите сутрин, която обслужва 34 гари, сред които Велико Търново, Дряново и Трявна.
Карлово ще се прости с 11 влака. Сред тях ранният влак от София, който е предпочитан работнически транспорт. В новото разписание той ще пътува само до Пирдоп, като ще загуби връзките от Карлово към Пловдив. Четири влака по-малко ще спират на гара Враца. Градът губи пряката си сутрешна връзка с Плевен и хората, които я ползват ще трябва да се прекачват в Мездра. Път назад няма. Това е становището на БДЖ. Спрените влакове няма как да бъдат възстановени въпреки недоволството.
До вчера пътническите превози на БДЖ включваха около 600 влака в страната. Със спрените днес и с тези, които ще спрат в началото на февруари, компанията реално ще ликвидира 1/3 от своите композиции. От БДЖ са категорични – причината е, че няма пари. А протестите продължават. В събота се очаква пътници и железничари да се съберат в Горна Оряховица.
Кошмарно пътуване, блъскане, борба за място и припаднали хора. Това е ефектът от реформите в БДЖ за жителите на Стамболийски. 300 работници и ученици всяка сутрин се блъскат, за да се качат в първата мотриса за Пловдив. Ако я изпуснат, няма да стигнат навреме на работа или на училище. Във влака пътуват три пъти повече пътници от допустимото.
Най-малко до края на януари ще продължи подписката срещу предвиденото спиране на близо 140-те влака в страната, информира Дарик, цитирайки Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт. Подкрепа за инициативата може да се даде на Централна гара – София, както и на гарите в Горна Оряховица, Велико Търново, Павликени, Габрово, Дряново, Трявна, Димитровград, Русе, Плевен, Враца, Мездра, Стара Загора, Карлово, Пазарджик, Септември и всички населени места по Теснолинейката „Септември – Добринище“.
В подписката са формулирани още няколко искания:
За подобряване на условията за пътуване с БДЖ чрез провеждането на анкетни проучвания сред пътниците и жителите на населените места, през които преминават железопътни линии.
За реновиране/рециклиране на съществуващия подвижен състав.
За политика за увеличаване дела на железопътния транспорт като най-екологичен, енергоефективен и безопасен, както и против закриването на железопътни линии, гари и спирки.
Междувременно е започнала подготовката на протестите, в които ще се включат и синдикатите в БДЖ, и гражданите, стана ясно от думите на председателят на железничарския синдикат към КНСБ Петър Бунев пред БНР. Митингите ще започнат на 17 януари от Горна Оряховица.
Прогнозирам и в Карлово, и Враца, и Мездра. Говорим за първите 38 влака. Ако се премине и следващата стъпка, бъдете сигурни, че сигурно ще пламне половин България, където ще останат без влакове, заяви Бунев.
По думите му, междувременно ще текат и разговори с ръководството на БДЖ. Бунев, който в момента е в Габрово, каза, че може да даде предложение как може да се реши въпросът, така че хората да не пострадат.
Никой не приема това, което се случва. Днес заваля и сняг, тирове вече се обърнаха, блокираха пътя. Нека някои хора да си дадат сметка какво правят и заслужава ли си да откъснат областни градове. Ще продължаваме да търсим помощ от общините, защото те са хората, които ще бъдат най-пострадали, защото хората при тях ще ходят да се оплакват. Ако бяха дошли и бяха обсъдени нещата по-спокойно с тези граждани, може би нещата щяха да се подредят, предположи Бунев.
Ние ги обсъдихме нещата, но това вече беше факт – тези 38 влака спират. Аз също не мога да кажа, че сядайки там, аз мога да видя проблемите на хората навсякъде. По закон е – тези неща се пращат предварително, обсъждат се с общини, да видят как може да се направи, как е най-безболезненият начин, така че да не пострадат хората. И областни управи ще кажат, че никой не е обсъждал с тях – те са уведомени, но не е обсъдено, възмути се Петър Бунев.
Няма безболезнена реформа, но има реформа, направена така, че най-малко да пострадат хората, които и работят вътре, и ползват железницата, подчерта още синдикалистът.
Вярвам, че ако има някой, който може да проведе реформа, то това е този екип, заяви на свой ред бившият изпълнителен директор на БДЖ Йордан Недев.
От гледна точка на временното съществуване на предприятието най-вероятно има смисъл това, което се прави. Вярвам на изчисленията, които моите бивши колеги са провели. Но това дали решава всички проблеми – не, разбира се. Това е една мярка, която никога няма как да доведе до нещо по-добро. Тя води до спазване на някакви конкретни условия, които са конюнктурни, създадени са в момента, защото нещо друго някъде се е случило в политическата и икономическата система на държавата, допълни Недев.
Това със съкращаването на влакове, които да повлекат след това съответния персонал, е едно логично поведение, особено като имаме предвид, че има влакове, които са меко казано нерентабилни. Трябва да се мине през някакво закриване на настоящите операции – нещо, което няма как да бъде възродено, и след това лека по лека да се изгради нещо, което да е стъпило на здрава основа, смята ексшефът на железниците.
Според Недев е разумно предложението да се промени структурата на финансиране на спрените регионални влакове, като общините да кандидатстват за субсидия от държавата и когато я спечелят, те да възлагат на БДЖ изпълнението на поръчката.
Функцията на БДЖ трябва да е социална, но тя изобщо не е такава от много време. Други интереси обслужват това дружество, да ги наречем най-общо политически. Всяко държавно предприятие е така. Във всяко държавно предприятие е заложен един много силен конфликт на интереси. Не може принципал да е държавата. Държавата не е юридическо лице. Държавата няма, формално казано, собственици. През трета ръка крайният клиент като нас и въобще гражданите на държавата са собственици на БДЖ, ако трябва да търсим релация между това кой дава парите и какво се случва с тях. Държавното дружество има мениджмънт, който очевидно не е собственик на предприятието, и принципал, който е министерство, който също не е собственик в чистия смисъл, продължава разясненията си Йордан Недев.