Наблюдение на предизборната кампания показва:Ролята на медиите е сравнима с купуването на гласове

На терена на медиите се появи явление почти идентично с феномена купуване на гласове – паралелна сива икономика, която търгува с медийни послания и влияние. Такъв е един от изводите от проведено от фондация „Медийна демокрация“ наблюдение на медийната среда в периода на предизборната кампания. Много медии влязоха в ролята на брокери между политиката и публиката, заяви председателят на фондацията доц. Орлин Спасов в понеделник, представяйки резултатите от наблюдението.

Половината от журналистите в България са били обект на политически натиск по време на предизборната кампания. Върху други 40% е имало икономически натиск, показва проучване на Асоциацията на европейските журналисти. Едва 10% от журналистите у нас декларират, че не е имало никакъв натиск върху тях и върху медията, в която работят.

Експертите от фондацията са наблюдавали общо 7 национални всекидневника през октомври тази година.

„Медиите все повече започват да действат като предприятия, като бизнес структури, за които е важно да си осигурят съответните поръчки. Самата журналистика по време на кампанията се трансформира в обикновена офис активност – за днес трябва да се обработят например определен брой информационни единици, следва се определена политика към определени публики и клиенти, без особена възможност за импровизация и инициатива“, поясни доц. Спасов.
На тези избори беше плащано за видима политическа реклама, за скрита политическа реклама, която отчасти ще бъде отчетена и за черен пиар, за антикампании, средствата, за които изобщо няма да бъдат отчетени, каза той.
Според него във всекидневната си работа медиите се ръководят от краткосрочни и средносрочни цели за печалба около властта. Това се усеща от журналистите като загуба на свобода, а медиите се възприемат като бизнес структури. Така самата журналистика започва да се асоциира с работа в бизнес офис.
По данни от изследване на „Маркет-Линкс“ преобладаващо присъствие в медиите има премиерът Бойко Борисов. Борисов успя до голяма степен да измести смисъла на вота към самия себе си, каза доц. Спасов.
Очевидна е и информационната доминация на партия ГЕРБ и свръхприсъствието на Борисов. От институциите най-споменавани са ГЕРБ, правителство, БСП, ДПС и т.н..
Ключовите субекти, които участват във формирането на мнение, са били партийните ръководители, което показва, че кандидатите на ГЕРБ и БСП нямаха силно изразен мажоритарен елемент, посочи доцент Спасов.
От кандидатите за президент Росен Плевнелиев акумулира най-много и позитивни публикации, Ивайло Калфин също се радва на позитивизъм, докато при Кунева има превес на негативните публикации. Прави впечатление съответствието между нивото на медийна подкрепа и резултата от първия тур на вота.
Положителните публикации за Росен Плевнелиев са шест пъти повече от отрицателните. При Калфин те са 1.7 пъти повече, което според анализаторите е резултат по-скоро на платената от БСП кампания. При Меглена Кунева негативните публикации са били два пъти повече от позитивните и тя очевидно е била превърната в мишена за медиите.
Срещу Кунева имаше организирана мощна кампания, която няма как да бъде друга, освен платена на терена на почти всички медии и главно – на жълтите. Тя бе третирана почти като ДПС, като „опасния трети“ и медиите допринесоха за минимизиране на възможностите на алтернативните играчи извън двубоя между ГЕРБ и БСП, е оценката на доц. Спасов.