МОСТЪТ СЕ СРУТИ, ДА ИЗГРАДИМ МОСТА

Д-р Георги Чалдъков

Град Ватикана (Citta de Vaticano) е основан чрез Латеранския договор,

подписан на Palazzo Laternao на 11 февруари 1929 г. от крал Виктор Емануел III, премиера Бенито Мусолини и един кар­динал.

През 2007 г. ректорът на римския университет La Sapienza покани папа Бенедикт XVI да открие учебната година. Около 60 преподаватели от Факултета по физика мигновено изпратиха писмо до ректора, посочвайки, че покан­ването е некоректно, защото преди години, когато е профе­сор във Ватиканския университет и председател на трибунала на инквизицията, папата е бил против реабилитирането на Галилео Галилей, осъден от Ватикана. Няколко дни преди планираната визита студенти разпространиха писмото на преподавателите и направиха ми­рен протест. След дълги дискусии между студенти, професори, политици и журналисти, папа Бенедикт XVI реши да не открива учебната година 2007-2008 в университета La Sapienza.

     Тези дискусии разделиха италианците на две – за и против посещението на папата. Което също означава тяхното отношение за връзките между Италия и Ва­тикана. Някои италианци възприемат Ватикана като голяма ком­пания, целяща икономически ползи – без да плаща такси за своите болници, хотели и други собствености. Само в Рим около 30% от къщите са собственост на Ватикана. По тази причина или защото много италианци уважават Римокатолическата църква и съответно папата, политиците и бизнесмените не са само наблюдатели на събитията, ставащи във Ватикана. 

За италианците, които бяха против посещението на папата в La Sapienza, името му Benedictus (лат., благословения) стана Мaledictus (злословения).  Но това беше през 2007 г.

Сега, на 11 февруари 2013 г., папа Бенедикт XVI показа, че наистина e бил „велик строител на мостове” (лат. – Pontifex Maximus) – той обяви, че се оттегля от престола на 28 февруари 2013 г. През средата на март „белият пушек” (итал. – fumata bianca) от комина на Сикстинската капела ще каже на събраните отвън богомолци, че е избран новия „велик строител на мостове” в Римокатолическата църква.

 Преди това в София на 24 февруари 2013 г. Патриаршеският избирателен църковен събор вече ще е избрал новия патриарх на Българската православна църква (БПЦ). Той обаче, ако не е „пръв сред равни” (primus inter pares), около 60 университетски преподаватели ще изпратят ли мигновено писмо до Светия синод, посочвайки, че изборът е некоректен, защото избраният патриарх е бил сътрудник на комунистическа Държавна сигурност. И няколко дни след интронизацията студенти ще разпространят ли писмото на преподавателите и ще направят ли ми­рен протест. Миряните ще участват ли в протеста? И новоизбраният патриарх ще реши ли да има нов Патриаршеския избирателен църковен събор, който наистина да избере великия строител на мостове между Бог и българите?

        Или ние все още не правим протести в защита на Духа и Вярата – най-тежкият симптом на българската народопатология (демопатия).