МОН погва насилието срещу учители, иска 4-степенна образователна система

Инкриминиране на физическите и словесни посегателства срещу учителите е сред приоритетите на Министерството на образованието и науката (МОН). Просветният министър Тодор Танев счита за недопустимо насилието и неуважението спрямо учителите. „Искаме сигурност в училището„, обяви Танев по време на едночасовата пресконференция в сградата на МОН.

Той е обсъдил въпроса с бившия вътрешен министър Веселин Вучков, преди той да подаде оставка. „Искаше ми се да има максимални усилия на различни органи, включително на реда“, коментира министър Танев.
Темата за инкриминирането на посегателства срещу преподаватели просветният министър е дискутирал с правосъдния си колега Христо Иванов. Попитан за подробности по темата, Танев коментира: „Същото, каквото ще се приложи в областта на посегателствата срещу медицинския персонал„.

От друга страна образователният министър изтъкна, че се говори все по-малко за дрогата. По тази причина МОН ще работи и по проблема с употребата на наркотици в партньорство с МВР.

МОН предлага промяна на „заварената“ двустепенна система, състояща се от училищно и висше образование. Тя не работи добре и в нея имало не просто липса, а вакуум на връзки с производството, образованието и науката. Танев вече има алтернативен вариант – да се въведе четиристепенна образователна система.

Идеята е първата степен да обхваща предучилищното и училищното образование. Втората – колежанското, което ще предлага професионално образование и майсторска диплома.
„Ако ученикът пожелае да учи още една година, той ще получи и колежанско образование“, поясни министър Танев.

С получената диплома ще може да се кандидатства във висши учебни заведения. Колежите ще бъдат нови звена, но с обвързаност с местните професионални гимназии. Според министъра в Северозападна България например няма нужда от университет, а от колеж, който да произвежда професионалисти.

Висшето образование ще бъде третата степен в системата. Тя обаче ще претърпи промени, тъй като с досегашната Танев намира за „закостеняла„. МОН предлага като основните структурни звена освен факултетите, да се присъединят и департаментите. „Това са тези 50-60 души, обучаващи крайния продукт – специалиста по психология или химия, които най-добре знаят какви са хорариумите и как се разпределят средствата“, коментира просветният министър, допълвайки, че и те трябва да имат възможност да участват в академичните съвети.

Центровете за върхови постижения ще са четвъртата фаза от образователната ни система. Те ще съчетават в себе си изследователска и производствена дейност. По примера на Франция, от тях ще може да се излиза единствено със сертификат. Това не е диплома, а само утвърждаване. При тази фаза от образованието по-важното ще бъде в какъв колектив си бил. Визитната картичка от този момент е в кой проект лицето е участвало и каква технология е създало, стана ясно от думите на Танев.

Четиристепенната система обаче не налага задължително да се преминава през всяко от звената, които включва. „Всеки има свобода да избере и ако му трябва нещо в някаква част от живота, да отиде да го доучи„, поясни Танев.

След Великден ще се проведе голяма конференция с повече детайли за идеята.

„Искам образователна система без отпадащи, без насилие, без дистанции между център и периферия, без безработни висшисти, без износ навън на подготвени висшисти и на кандидат-студенти„, каза образователният министър. От друга страна, той не иска да се произвежда наука без иновации и технология.
„Не искаме неефективност при усвояването на средствата от бюджета или европейските“, подчерта той, настоявайки за адекватна на 21 век образователна система.

Танев е доволен, че има подкрепата на Европейския съвет. Двамата комисари по наука и по образование ще бъдат в България скоро, обяви той. Работата през изминалите няколко месеца била насочена към спечелване на програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“. Последните месеци, от ноември до март, когато беше одобрена, работата била най-интензивна, изтъкна Танев, и допълни, че има добра структура на политическия си кабинет. Имаме закон за развитие на академичния състав.

Не са на заден план и измененията и допълненията на три закона – за висшето, за професионалното образование и за научните изследвания..

МОН предвижда награда на името на Евлоги и Христо Георгиеви за националния бизнес, подкрепящ меценатството в областта на образованието.

Относно темата за задължителното изучаване на майчин език, просветният министър коментира: „Не съм аз този, който ще подпише дърпането назад – отпадането, и не съм аз, който ще подпише задължително“. Майчиният език ще бъде избираема дисциплина. Предметът няма да отпадне, но учениците няма да бъдат задължавани да го изучават.

В МОН се тревожат също така, дали законодателството, при което функционира Българската академия на науките (БАН) и което систематично е поставено под въпрос, създава възможности за най-адекватно спонсориране на научната дейност.

Министър Танев е категоричен, че автономният БАН е единствената инстанция, която трябва да намери необходимите промени в своя закон, които да направят законодателната рамка адекватна.

Как може просветното министерство да прави законопроект, след като БАН има автономия? Този въпрос постави образователният министър и отговори категорично, че законопроект на министерството е невъзможен, не е правен никога и няма как да бъде. „Нашата работа е експертно да им помагаме и да питаме докъде са стигнали“, изтъкна министърът.