„Културата на натиска“ в медиите става все пo-широко разпространена. Рекламните отдели се намесват „ударно“ в редакционната политика, а икономическите интереси изместват политическото присъствие в определянето на редакционното съдържание. Самоцензурирането на журналисти се превръща в защитна практика срещу тази тенденция на намеса и влияние.

Това показва годишното проучване на Асоциацията на европейските журналисти  – България (АЕЖ) за свободата на словото през 2015 г., представено в петък. То е проведено за пръв път през 2011 г. и няма претенция за представителност, а е по-скоро анкета сред 143-ма журналисти, попълвали анкета в рамките на месец и половина на сайта на асоциацията.

Според допитването 53% от журналистите в България признават, че „лично са били възпрепятствани да упражняват работата си“. Повече от 72 на сто пък споделят, че са били свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск.

В същото време расте усещането, че работещите журналисти са все по-ниско квалифицирани. Автоцензурата тържествува благодарение на различни форми на заплахи – от физическа саморазправа до загуба на работа и намаляващи доходи. Създават се устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма.

В същото време самите журналисти парадоксално говорят за относително подобрение в разбиранията за свобода на словото.

Въпреки че в публичната част отговорите са анонимни, двадесет и двама журналисти са предпочели да не посочат имената си в анкетните формуляри. Репортерите сред участвалите в допитването са близо една пета, докато почти 40% са се представили като „ресорен редактор“.

Повечето от половината участници са завършили магистри, но 60% не са учили журналистика.

Всеки трети е поне от 10 години в занаята, но през това време е работил средно за 3 медии, което означава, че в професията има много честа смяна на работното място.

Редовна практика е смяната на три и повече работни места за период от 10 години. Това може да се дължи на заплащането, което според повече от половината анкетирани се понижава през последните 2 години. Едва 9.1% виждат увеличаване на доходите на работещите в медиите, докато всеки четвърти (24.5%) посочва чувствително намаляване на доходите си, а други над 37% – че „по-скоро се понижиха“.

От АЕЖ смятат, че се наблюдава засилена концентрация на журналистите в столицата – две трети от анкетираните са работели за софийски печатни и електронни медии.

Представата, че най-вече политици се опитват да влияят на редакционното съдържание вече се пропуква. Икономически субекти (69.2%) и рекламодатели (60.8%) са новите властелини на медийно съдържание – техният натиск доминира в отговорите на журналистите, се казва в доклада.

Но и политиците все още са сред оказващите натиск (67%) – често в позицията на представители на бизнес интереси, както и  държавните и общинските институции (42.7%), като основно техният инструмент е контролът върху финансирането на медии чрез европрограми и договори с институции за „информационно обслужване“.

Нова форма на натиск, изпъкнала особено през 2015 г., е разпространяването на клевети и слухове срещу журналиста – 40.6% са посочили този инструмент в отговорите си, подчертават от АЕЖ.

От асоциацията очертават и трите най-често споменавани проблема за българските медии. Според 65% от анкетираните това е непрозрачната медийна собственост. Монополизирането на медийната среда пък е очертана като пречка от 82.5%. Според 83% най-големият проблем е срастването на политически и икономически интереси в управлението на медиите. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите (62.9%). А всеки втори анкетиран отчита като проблем неефективната саморегулация в сектора.

Друга част от проекта на асоциацията е проучване сред 31 журналисти от десетина града, като 81% са отговорили, че в регионалните медии има цензура, а всеки трети – че се е самоцензурирал.