Снимка: Информационна агенция „Фокус“Анализ на Мария Стоянова, международен анализатор, за Агенция „Фокус“ във връзка със ситуацията около българската кандидатура за поста генерален директор на ООН.
Вече две години в световен мащаб вървят обсъждания, наддавания и совалки за следващата личност, с която ще се олицетворява най-влиятелната световна организация. На държавно ниво бе постигнато решение след осем мъже на върха на ООН да бъде избрана жена – 40 страни подкрепиха призива на Колумбия за това. Според неофициалния ротационен принцип, сега е ред на Източна Европа да излъчи харизматична, дипломатична и решителна личност за шефския етаж в сградата на нюйоркския пролив Ийст Ривър.
Основните предизвикателства пред наследничката на Бан Ки Муун са в две области, в които трябва да се подсилят авторитета и функционалността на ООН. Едната засяга хуманитарните подорганизации, които в последните години постигнаха много, но чиито финансови средства зависят само от големите държави. Бежанската вълна от Близкия изток показа какво става, когато бюджетите за лагерите около Сирия са съкратени и няма пари за отопление, храна, медицински грижи и образование. Новият генерален секретар ще трябва да подкани страните от Персийския залив да се включат активно във финансирането, а не да се въздържат от него, както досега. Освен това, от дамата на върха на ООН се очаква да наложи реформи за по-голяма ефективност.
Потенциалните конфликти трябва да се разпознават и назовават навреме. Необходим е и политически процес за предотвратяване на насилието. Затова се очаква значително подобряване на превенцията на кризи. Решаващо ще бъде обединяването на всички държави, но предимно на политически влиятелните страни в ООН. Това означава по-активно за подкрепа да бъде привлечен и Китай, като най-многолюдна и икономически силна държава. Същевременно в следващите години Русия трябва да бъде убедена да играе по-конструктивна роля в световната организация .
За тези важни, но и големи задачи, Македония официално предложи бившия си първи дипломат и известен в световен мащаб Сърджан Керим. Авторитетният британски седмичник „Економист” го определя като „ненадежден” кандидат. В Хърватия се вихри скандал около номинацията на вече бившия външен министър Весна Пусич. Спекулира се и за оттегляне на името й от надпреварата. Още три балкански имена на мъже от бивша Югославия и на един словак /дипломатът Мирослав Лайцак/ се спрягат в публичното пространство. На този фон погледите се отправят към нашата страна, която все още се колебае кого да предложи. И зад двете женски имена се крият силни кандидатури /„Економист” /. Според Маркус Льонинг, бивш правителствен коодинатор по въпросите на човешките права в Германия, Ирина Бокова убеждава със значителни познания за структурата на ООН. Като генерален секретар на ЮНЕСКО тя преведе организацията през тежки бюджетни съкращения и успешно я е преструктира. И въпреки американската съпротива, включи Палестина сред страните-членки през 2011, с което показа, че може да взима трудни решения. Ползва се основно с подкрепата на Москва, Париж, Пекин и страните от третия свят, обединени в Групата на 77-те. От друга страна, германецът Льонинг не смята, че Кристалина Георгиева има реални шансове за поста на генерален секретар на ООН, докато ЕС продължава икономическите санкции срещу Русия. Миналата седмица обаче тя предложи амбициозен /според „Економист”/ план за финансиране на хуманитарната помощ, в качеството си на съпредседател на комисия, назначена от Бан Ки Муун. Това може да наведе на предположението, че е предпочитана от него за наследник.
Един слух от Берлин обаче е възможно и да обърка всички сметки. Мълвата се носи отдавна, но сега се подхваща отново – бъдещето на Ангела Меркел може да бъде на върха на ООН. От една страна, в тесен кръг канцлерката е заявявала, че иска сама да се оттегли от поста и да не допуска ситуация на принуда. От друга, според критиците й моментът е подходящ – популярността й спада, но на световната сцена тя все още получава бурни аплодисменти. Малко вероятно е обаче Меркел да избяга от проблемите вътре в партията си, в страната, в Европа, за да намери убежище в Ню Йорк.
Слухът обаче само засилва натиска над София да вземе решение. И двете женски имена са силни кандидатури. Въпросът е, кое има по-голяма вероятност да се запише в световната история сега. Какво се случва, когато у нас решенията за ключови постове се бавят, стана много ясно през лятото на 2014, когато Кристалина Георгиева имаше реален шанс да стане външен министър на ЕС. Тогава правителството на Пламен Орешарски не пожела да я подкрепи. Забави се. Въздържа се. Енергичният италиански премиер Матео Ренци наложи своя кандидат – Фередерика Могерини, въпреки че срещу нея имаше възражения от много държави. Така страната ни се размина с огромен национален шанс.
Освен Ирина Бокова, която още е генерален секретар на ЮНЕСКО, няма друго българско име на върха на нито една влиятелна организация. За сравнение, Хърватия имаше зам.-генерален секретар на НАТО, преди Колинда Грабар-Китарович да стане президент, а адриатическата държава се присъедини към Пакта доста след нас. Дори само от гледна точка на национален престиж и национално самочувствие е важно да има наши сънародници навсякъде, където има възможност за това, а не шансовете да се изпускат. Заради прословутото ни делене на групички през 1911-та Пенчо Славейков не успява да спечели подкрепа за кандидатурата си за литературна Нобелова награда, издигната от шведа Алфред Йенсен. Заради болни амбиции, лични дрязги и ирационална ненавист.
А ако в страната ни се действаше рационално, със сигурност щяхме да бъдем друга България.
Loading ...
