При разкопки в Созопол в неделя е била открита интересна археологическа находка – оловен букраний. Букраниите са особен вид амулети с форма на бича глава, появили се в античния гръцки свят (и оттам преминали и при траките) в края на V в. пр. Хр. Амулетът-букраний от Аполония Понтика (така се е наричал Созопол в тази епоха) е именно от това време, разкрива директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров.
Това, което отличава новооткритият созополски амулет, е, че върху челото на бика е поставен соларен символ във формата на осемлъчева звезда, станала известна като герб и знаме на днешната република Македония.
Според скопските държавнотворци, посочва Божидар Димитров, тя била символ на древната македонска държава и за първи път била създадена и използвана от Филип ІІ Македонски във втората половина на ІV век пр. Хр. Имало я в гроба му в с. Вергина (Северна Гърция). Тази звезда бе лепната върху герба и знамето на днешно Скопие.
„В интерес на истината звездата от Вергина бе с повече лъча, но под натиска на Атина Скопие ги ограничи до осем лъча. Тогава скопски зевзеци с българско самосъзнание призоваха Япония да протестира, тъй като държавния флаг на Македония стана копие на знамето на японския императорски флот. Но Япония не протестира и досега кой знае защо не го прави“, коментира директорът на НИМ.
По думите му, сега обаче можела да протестира Созополската община, наследник на Аполония Понтика. Созополската звезда е с век по-стара от тази на Филип Македонски и очевидно била открадната от него при пребиваването му в Аполония Понтика. Според древни историци Филип Македонски имал много добри връзки с Аполония и градът му посредничел в преговорите със скитския цар Атей. Преговори със созополско вино и созополски паламуд няма начин да не завършат с успех и Филип оставил града независим. Не без да открадне един от символите му – лекуващото слънце.
Община Созопол може да осъди Македония за „неправомерно ползване“ на древен паметник, пише още Божидар Димитров. В България имало такъв член в закона и много фирми, ползващи ритони на Панагюрското съкровище, са били осъдени да платят на музеите солидни суми. Адвокати вече ровели в международното законодателство, тъй като българските закони все още не действат на територията на Македония.
Според Божидар Димитров кметът на Созопол Панатйот Рейзи трябвало да потърси правата на града върху тази негова интелектуална собственост. „Идват избори и някой и друг милион евро едва ли ще са му излишни. Не може Македония безплатно да ползва българско интелектуално постижение“, завършва директорът на НИМ.