Православната църква отбелязва днес Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди най-големия християнски празник – Великден.

В църковния календар празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.

Според евангелието когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира.

Щом Христос се връща, заварва сестрите му неутешимо да скърбят и „вдига“ покойника в четвъртия ден след неговото погребение, в знак и на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа.

То и днес ни уверява в божествената сила на Божия Син, в Неговото славно възкресение и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.

Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите.

По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие.

Така чудото станало непосредствен повод за смъртната присъда

на Спасителя. Именно затова от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания).

Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество – единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя.

Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На днешния ден църквата отбелязва и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

Според българската народна традиция,

Лазаровден или Лазарица, Лазарова събота, е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото.

Като пеят обредни песни за всеки член от семейството, те възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.

Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.

Лазарките обхождат също горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.