Куче влачи дюни,диря има…

      Куче влачи,диря няма- това е една от обичайните максими с които от време оно народът традиционно характеризира действията  на управляващите го. Днешните не са изключение,но от своя страна те пък са способни на показни акции.Но /почти/ винаги тези акции са като онези,които се наричат: много шум за нищо.От една страна трябва да се отчита дейност,от друга –по възможност да се създава атмосфера в която никой не трябва да вижда какви са ги свършили и какви ги вършат в пушилката.Важното е да има хляб и зрелища.И да се отвлича вниманието.В същото време да цари наложено мълчание за други афери, произтичащи от същите тези управляващи.

Типичен случай в това отношение е казусът с покупко-продажбата на 29 дка в землището на Несебър.До вдигането на поредната медийна пушилка за сделката /в която се оказа,че са включени и дюни/,за която като етикет може да се пришие цит.максима.Още повече,че се установи,че и купувачът и продавачът,като потвърждение на традицията,са свързани с управляващите.

За случаи като този най-лесно е да се каже: “Куче влачи,диря няма”.Но в несебърския казус това не е така.Тук следите остават и поговорката би трябвало да се видоизмени като: “Кучe влачи дюни,дири има…”.И премиерът вместо да прави популистки изявления,би трябвало да тръгне по незаличените следи и те ще го отведат до длъжностни лица в най-малко три министерства,откъдето най-силно крадците викат: “Дръжте крадеца!”,а в едно от тях се роди поредната крилата фраза: “Подписвам,защото ми се носи за подпис”.