„Старата Митрополия“ от 14 век в Несебър-рядко в зимна украса

Сн.: БГНЕС

Емблематичната къща на кокона Анастасия, в която е спал Левски, се срути в Янтра. Разрушават къщата с ягодите в София преди местния вот. Несебър излиза от списъка на ЮНЕСКО и т.н. Това са само част от заглавия на новините през последните месеци, свързани с опазването на българското културно наследство.

За да се спрат безобразията или за да се узаконят – зависи от гледна точка, тази седмица парламентът ще гледа на първо четене промени в Закона за културното наследство. С тях се дава право на трите големи града да поемат контрола върху опазването на паметниците на културата, за сметка на Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Вносители са 17 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

Мотивът им е ускоряване на съгласувателната процедура с цел да се опазят паметниците от разрухата на времето.

Според форум „Културно наследство“ целта е точно обратната. С промените се дава възможност тези обекти да се изключат от паметниците на културата, да се каже, че е невъзможна тяхната реставрация и след това да се застроят, коментираха общественици от форум „Културно наследство“ пред Mediapool.

Те са изпратили своето становище до парламентарната комисията по култура и медии, която на 19 ноември е одобрила промените с голямо мнозинство.

Единствено тримата представители на БСП гласуват „въздържал се“, като само Марияна Бояджиева от левицата предупреждава, че прекалената свобода може да доведе до „местен лобизъм“ в защита на бизнес интереси, а не на обществения.

Интересен момент е, че Патриотичният фронт, който атакува отиващия си просветен министър за учебните програми, които заличавали националната идентичност, не се смущават да подкрепят проект, който на практика би открил „бърза писта“ за унищожаване на паметници на културата.

Депутатите решават, че ще прецизират текстовете между двете четения на законопроекта. Аргументът е да не се бави приемането на промените в същия закон, които са внесени от правителството. Те са свързани с въвеждането на европейска директива – относно връщането на движими културни ценности.

Първо в големите градове, после – по региони

Съгласно действащия регламент, за да се направи каквото и да е било със сграда или обект, обявен за паметник на културата, трябва да се извърви дълга и тромава съгласувателна процедура в НИНКН. Накрая идва финалният подпис на министъра на културата.

НИНКН дава становището дали може да се пристъпи към реставрация, консервация или преустройство на паметник на културата. Дори да пренаредиш същите керемиди, пак е нужно тяхното становище, казва Красимир Велчев (ГЕРБ), който е един от вносителите на законопроекта. Той разказва за случай в Габрово – местен свещеник дошъл лично да го моли да помогне след десет месеца чакане. „Трябваше да занимавам и министър Рашидов с този въпрос, и въпреки помощта четири месеца след това се издаде разрешение да се ремонтира покривът“, разказва Велчев по време на обсъждането в парламентарната комисия по култура.

Според него НИНКН няма нужния капацитет да се справи с проблема. Предложението е в общините с териториално деление да се създадат специализирани звена с най-малко от трима експерти, които да дават становището. Финалният подпис отново остава на министъра на културата, както е сега.

Това означава такива специализирани звена да има само в София, Пловдив и Варна, тъй като те са единствените градове с териториално деление.

Предложението на Националното сдружение на общините, което принципно подкрепя законопроекта, е за създаването на шест регионални звена, колкото са плановите райони. Позицията на местната власт е представена от Тодор Чобанов, зам.-кмет по културата на Столична община.

„Сдружението настоява, във всеки един от така наречените фондови региони, които са шест, да има поне по една община, която да получи подобни права, за да може да облекчим гражданите и нас самите като местни власти в нашата ежедневна работа“, посочва Чобанов.

Той се аргументира с общината Х, която чака половин година обектът й да бъде приет и е била на косъм от загуба на 6 млн. лв. по европейски проект. Иван Иванов, депутат от РБ от Велико Търново, казва, че в родния му град има около 650 паметника на културата и забавянето на даването на разрешенията води до това, че „просто тези паметници на културата изчезват“.

Тодор Чобанов обяснява, че местните власти имат капацитета да се справят с новата отговорност. „Големите областни центрове имат дирекции, в които работят множество експерти, даже много от тях са извадили и съответните разрешения от регистъра на Министерството на културата да се занимават с такива дейности“, казва Чобанов.

Комисията по култура и медии се разбира този въпрос да бъде изчистен между двете четения на законопроекта в парламента.

Мълчаливо съгласие

С цел да накарат администрацията да спазва сроковете, депутатите предлагат и въвеждане на института на мълчаливото съгласие, ако преписката не приключи в установения срок от два месеца. Това на практика означа, че след този срок собствениците ще могат да предприемат мерките по реставрация и консервация.

Велчев посочва, че Реформаторският блок също е внесъл законопроект за промени на Административно-процесуалния кодекс, с който въвеждат института на мълчаливо съгласие. „Мълчаливото съгласие е инструмент, чрез който най-лесно се игнорира бездействието на администрацията“, се казва в становището на РБ, чете Велчев.

Срещу това обаче възразява Министерството на културата. „Има кметове, които са готови при разтваряне широко вратите на закона, моментално и автоматично да прескочат всички възбрани и да изпаднем в една друга ситуация – да започнат да се нарушават паметници, да се създават прецеденти и т.н. Тоест, ние трябва да обмислим всички възможности. Ето защо Министерството на културата и аз в лично качество не ми допада идеята за мълчаливото съгласие“, казва зам.-министърът на културата Бони Петрунова, пред депутатите в комисията.

БСП също са против този текст, защото той може да доведе до „случаи на самоуправство или умишлено забавяне на отговорите“, а ефектът ще бъде „безвъзвратни загуби на паметници на културата от местно и национално значение“. „Ясно е, че в такава деликатна и изключително важна сфера ако нещо бъде нарушено или разрушено, няма възстановяване“, казва Марияна Бояджиева от БСП.

Така въпросът с „мълчаливото съгласие“ остава за изчистване между двете четения на законопроекта в парламента.

Да сменим модела „Франкенщайн“

Всички са единодушни, че така не може да продължава повече и моделът „Франкенщайн“, по думите на зам.-министър Петрунова трябва, да се промени.

От една страна са забавените процедури, които понякога отнемат години, а сградите се рушат. Отделно са допълнителни разходи за експертизи и пътуване до София – загуба на време за тези, които се сблъскват с тромавата административна процедура.

Според скулптура проф. Велислав Минеков от форум „Културно наследство“ обаче и предложението не е решение на проблема, защото се отваря „корупционна пътека“ с елиминирането на Националният институт за недвижимо културно наследство. Според него е много по-лесно да подкупиш една тричленка, вместо 10 – 12 специалисти от НИНКН, които трябва да се произнесат по една преписка. „Все някои от тях са читави и няма да се подадат на парите“, твърди Минеков.

Според директора на Националния исторически музей Божидар Димитров и при сегашната система има „скритата корупционна тарифа“, която върви от 5000 до 20 000 евро. „Надявам се, ако не спре корупцията в тази област, поне силно ще се ограничи, няма да я премахва, човек ще минава с една бутилка уиски и кутия бонбони“, казва Божидар Димитров пред ресорната парламентарна комисия.

Велислав Минеков е скептичен и относно компетентността на хората, които ще работят в специализираните звена към общините. Той се аргументира с кичозните възстановки пред ЦУМ, крепостта „Кракра“ край Перник и тази Яйлата край Каварна, както и редица други обекти, възстановени с европейски средства след одобрение на „специалистите“ от НИНКН.

Минеков смята, че НИНКН умишлено се „обезкървява“ от управляващите. От идването на ГЕРБ на власт през 2009 г. от 120 души персонал днес са останали 45, като последните съкращения бяха през лятото на 2015 г. Е, няма как с толкова хора да обработваш стотици преписки, казва скулптурът. За него красноречив факт, че държавата не си цени културното наследство е, че все още институтът е с и.д. шеф.

В момента около 40 000 са обектите със статут на паметници на културата, но само „Господ знае колко се очаква да се самосрутят, за да бъдат застроени наново“, каза Велислав Минеков.