Приемането на пенсионните промени в края на миналата година доведе до протести пред сградата на Народното събрание. Сн. БГНЕС

Пенсионната бъркотия в страната продължава. Казионните дискусии през последните седмици произведоха много скандали и новини, но в крайна сметка постигат основната си цел – хората да се объркат и да забравят, че в края на миналата година парламентът гласува на пожар механизъм за доброволно отнемане в полза на държавата на лични пенсионни партиди.

В общественото пространство се настани мнението, че управляващите са приели критиките и са отстъпили, а покрай подхвърлянето на обвинения между държава и частни фондове отново се открои широкото неразбиране на пенсионната система в страната. Масово е убеждението (особено сред бюрократите), че парите в частните фондове са първо пари на системата, а чак след това лични – един вид личният елемент е инструментът за разпределение на тези пари, но те като цяло са на системата. Това убеждение вече веднъж наруши конституцията (откраднатите 100 млн. лв. от професионалните фондове), а сега се опитва да я заобиколи.

Последният пример за тоталното неразбиране на личните партиди дойде преди няколко дни с гръмки заглавия как частните фондове искали намаляване на частта от пенсията, която щели да изплащат. Това твърдение до такава степен няма никаква връзка с пенсионната система, че първоначално направо стъписва. На този фон си заслужава да се преговорят някои основни неща:

- Държавна пенсия – в държавната пенсионна система всички работещи внасят осигуровки, парите се харчат моментално за пенсии, а насреща се получава обещание за пенсия. Тази пенсия се формира на базата на някаква формула, която в някаква степен отчита размера на вноските, които са правени, но не съвсем. Тук има силен солидарен момент, тъй като никой не заделя вноските на всеки от нас настрана (т. е. в партиди) само за него. Разбира се, дори и да знаем наизуст формулата за пенсиониране, докато самите ние се пенсионираме, тя може да се промени, тъй като това е политическо решение;

- Лична пенсия – част от вноските отиват в лични партиди в частни фондове и макар осигуряващите се да нямат достъп до тези пари докато не се пенсионират, те са техни. Тези пари не са ангажирани с формули – пенсията от тях се получава на база на това, което е внесено. В опростен вариант, ако ще се получават 20 години, събраните пари се делят на 20, после на 12 и се изчислява колко се пада на месец. Тази сума няма отношение към държавата пенсия – когато един работещ сега се пенсионира, държавата може да има много пари и да дава тройни пенсии или да е фалирала и да не дава пенсии, но това не променя личната му пенсия. Няма и не може да има фиксирано отношение между държавна и лична пенсия, защото едното е обещание и политически ангажимент, а другото е реално лично спестяване;

- Хора с лична пенсия и такива без лична пенсия – системата в България е такава, че не всички работещи имат лична пенсия. Родените преди края на 1959 г. са осигурени само в НОИ – съответно тяхната вноска в НОИ е с 5 процентни пункта по-висока. Този детайл е важен при изчисляването на пенсията в НОИ, тъй като не всички внасят еднакво за държавна пенсия. С последните промени този детайл става изключително важен, тъй като вече и лица, родени след края на 1959 г., ще имат възможност да „изберат“ да нямат лични партиди, т. е. делението на имащи и нямащи лични партиди ще се задълбочи и ще подлежи на постоянно сравнение;

- Намалена държавна пенсия за хора с лични партиди – спомената формула за изчисляване на държавната пенсия е еднаква за всички лица. Тъй като се внасят различни вноски обаче, не може да се очаква еднаква държавна пенсия. Затова т. нар. индивидуален коефициент (важен за формулата за държавна пенсия) се намалява пропорционално на приноса. Тези, които се осигуряват само в НОИ, сега внасят 17.8% (т. нар. трета категория труд – най-разпространената). Тези, които внасят 5% в лична партида, съответно внасят в НОИ по-малко – 12.8%. Т. е. те внасят с 28% по-малко – (5/17,8)*100 . Затова и техният индивидуален коефициент и съответно тяхната пенсия се намалява с 28%. Като цяло звучи логично да е така.

Дебатът не е за личната, а за държавната пенсия

Ролята на личните партиди не е да покрият тези 28% разлика и личната пенсия не може да бъде обвързана с подобен дял от общата. В общия случай очакването е тя всъщност да бъде по-голяма, но по-важното тук е, че личната пенсия не се влияе от решението с колко ще намалим държавната. Възможният дебат тук не е за размера на личната пенсия или нейната роля спрямо държавната, а за размера на държавната пенсия и с колко трябва да се намали тя на осигурените за лична.

Възможният аргумент тук е, че тъй като държавата също има вноска от 12% за всички осигурени, то тази вноска трябва да се вземе предвид, тъй като тя пада върху всички данъкоплатци. Или ако направим същата сметка, вече имаме (5/(17.8+12))*100, което вече дава 17%. С други думи, ако някой предлага държавната пенсия на осигурените в частен фонд да се намалява с 17%, а не с 28%, то това предложение не касае намаляване на личната пенсия (тя е на база направени вноски и постигната доходност), а увеличение на държавната пенсия. Точно обратното на това, което някои медии изведоха на преден план през последните дни.

С морков и тояга към „правилния избор“

Този дебат е изключително важен за тъй наречения „избор“, тъй като държавата е в състояние да търси механизми, с които да наказва тези, които не пожелаят да направят „доброволния“ избор и да отидат в НОИ. В случая може да се акцентира върху намалената държавна пенсия и да се държат под напрежение всички с лични партиди – дори и да можеш да си защитиш спестените пари (конституционно), по-голяма част от пенсията пак зависи от НОИ (защото там е по-голямата вноска) и от политиците, т. е. с морков и тояга винаги ще се напомня „правилният избор“.

Защитата от моркова и тоягата уж е в този многократен избор, тоест парите на осигуряващия се, ако избере да прехвърли личната си партида, ще отиват в Сребърния фонд и ще се пазят там, докато не се пенсионира или не реши да си ги върне. Това е много измамна защита. Не само защото повторният избор за връщане в частен фонд ще обезсмисли първия и ще означава признаване на загуби – потънали вноски в НОИ за времето на преместването, загуби от това, че средствата няма да се управляват и най-вероятно налагане на такси при новото връщане. Този обратен избор е не само малко вероятен, но той позволява да се прескочи конституционната пречка пред бъдещи кражби на личните партиди.

Сребърният фонд като заобикаляне на конституцията

В момента, ако политиците решат да отнемат насила парите от личните партиди, то това е нарушение на конституцията и всеки може да си търси правата и да съди държавата. Ако обаче човек направи доброволен избор под „защитата“, че парите му ще идат в Сребърния фонд, то нещата се променят.

Веднъж в Сребърния фонд, парите вече не са лични (дори и да се водят на хартия колко от всичките пари там са на този и този) и политиците могат да решат да ги отнемат – да ги прехвърлят в НОИ или дори да ги изхарчат за друго, както се случи с резерва на здравната каса преди години.

Да, това сигурно ще е скандал, но по-важното тук не е скандалът, а фактът, че в тази постановка всичко ще бъде конституционно и човек не може да си търси правата. Отнети пари от лична сметка в частен фонд – противоконституционно, отнети пари от Сребърен фонд – конституционно. Схващате ли разликата? Никой не е дал на заден ход с идеята парите от личните партиди да бъдат заграбени от държавата. Въпросът е колко хора ще бъдат подлъгани и ще загубят парите си.

Текстът е публикуван на страницата на Института за пазарна икономика ime.bg.