Анна Кълцева
Г-н Парамов, как ставащото в Гърция би могло да се отрази върху нас, тук в България?
Ситуацията по принцип остава непредсказуема. Не може да се даде еднозначен отговор за развитието на ситуацията през следващите дни. Най-вече заради това, че е възможно Италия също да бъде засегната. През август аз изразих едно категорично становище, че мислейки за Гърция, ние в никакъв случай не бива да пропускаме шанса да отделим внимание върху дълговете на Италия, Испания, Португалия и Ирландия заедно с тези на Гърция. Този един трилион и 50 милиарда общо дълг в момента е едно уникално, бих казал непреодолимо, препятствие пред еврото. И аз смятам, че по-скоро срещата на Г-20 търси някакъв разумен ход, за да може да се отложи във времето вариант, в който да се намери най-точен баланс на интереса. А той е между Държавния федерален резерв на САЩ и възможността Европейската централна банка, и в частност Германия и Франция, да се съгласят на някои по-сериозни и по-дълбоки корекции.
И къде в този баланс е Гърция?
Аз предчувствам, че Гърция се надява на по-големи отстъпки от страна на ЕС, респективно на Франция и на Германия, и те доста задружно като народ и правителство досега изиграха своята роля. За да достигнат до нива на опрощаване от 100 милиарда евро. Надявам се, че всички тези сцени, политически действия и правителствени комбинации ги правят, за да достигнат малко по-високо от 100 млрд. ниво на опрощаването.
Да им бъде опростен още от над 350 милиардния дълг или да получат по-ниски лихви за дълговете си?
Да им бъде опростен още дълг. Искам да кажа нещо много важно. От 1842 г. досега на Гърция са опрощавани заеми 7 пъти. Ако разгледаме взаимоотношенията на Гърция с Отоманската банка в Цариград от времето на Априлското въстание и стигнем до наши дни, ще разберем, че гръцката дипломация в това отношение се намира на свръх първо място в света. Там народ, правителство и различните заинтересовани сили в управляващите партии достатъчно добре мотивират поведение, щото всички останали да се съберат, да опростят или да подпомогнат по някакъв начин стабилността и условията за живот в Гърция. Никоя друга държава не си е позволявала такива разходни нива, които отиват директно за потребление. И които през последните 20 години са силна причина за натрупване на такъв сериозен държавен дълг.
Да, но вече се заговори, че Гърция свършва парите и до дни хазната й се изпразва. Това възможно ли е или са спекулации?
Не са никакви спекулации. Още повече, че заявлението на френския президент Саркози, че докато не се реши основно проблемът с т.нар. случайно или неслучайно изникнал въпрос за референдум, няма да бъдат дадени последно приготвените 8 млрд. евро по линия на Международния валутен фонд. Така че ние вече виждаме едно много сериозно европейско предупреждение по стила на поведение на гръцкия министър-председател. Значи, за първи път френският президент заяви категорично, че компромис не може да има по отношение на обявената обща стойност на опрощаването от 100 милиарда. И второ, в никакъв случай няма да се дадат сега тези 8 и половина милиарда, ако Гърция не ускори реализирането на референдум или на някакво друго политическо решение, което парламентът в Атина би взел. Било то съставянето на национално правителство или мотивиране на друг тип отношение в ЕС от гледна точка на самата държава Гърция.
Това би ли довело до промяна в трудовите навици на гърците – да работят много по-малко и да харчат много повече?
Това е друга тема. Защото Гърция има 1,065 млн. държавни служители. Ако разгледаме излишните 500 хиляди души, т.е. излишните 500 хил. заплати, и ги проектираме във времето от последните 20 г. с увеличените заплати, ще видите каква сериозна прогресия се явява и как се взимат външни заеми за покриване именно на тези увеличаващи се заплати. Тук не става въпрос за оценка на производителността на труда на определена група хора или на определен народ, както става дума за цяла Гърция. Тук става въпрос за разпиляване на едни огромни средства от една политическа класа, която в един определен период назначава държавни служители и ползва огромни средства за поддържане на този апарат срещу никаква работа.
Не е това, че гръцкият народ не бил работил. Напротив, тайната е другаде – че държавата твърде много е разпуснала юздите по отношение на държавния бюджет чрез осигуряване на свръх работни места като брой. И държавата плаща много пари за извършване на определена малко работа. Тук, според мен, е заровено кучето на проблема в Гърция.
Тръгнахме от въпроса дали ние в България можем да пострадаме от липсата на пари в Гърция. Гръцките банки у нас могат ли да си вдигнат лихвите?
В момента ние можем да пострадаме само от едно-единствено нещо и то е стабилността на еврото. Ако Гърция продължи да дестабилизира световните финансови пазари чрез своята политика, и еврото придобие някакви други много сериозно занижени стойности, то нещата ще излязат извън контрол. И цената на акциите на европейските, на световните борси, ще паднат много сериозно. Оттук вече ще се калкулират много сериозни загуби. Падането на еврото ще означава коренно различни финансови условия за утрешния ден на България, независимо от това, че ние сме привързани към еврото. Много е важно каква е цената на еврото днес.
Как коментирате протестите на предимно млади хора пред големите финансови центрове в САЩ и Великобритания?
Действията на тези групи хора, които започват да изразяват своето недоволство в най-големите финансови центрове, са плод на много сериозните разлики в балансите на взаимоотношенията на обществото в Западния свят. И оттук предполагам, че нещата, ако не се отчетат съвсем достойно и точно, не могат да се предвидят как ще се развиват. Истината е една – че стандартът на живот в почти целия свят – на 75 до 82 процента от хората, се влошава. А един много малък процент се обогатяват. Тази разлика по някакъв начин или трябва да се преодолява, или отиваме към т.нар. четвърта цивилизация. В никакъв случай свръх богатството на едни и голямата бедност на други не може да създаде спокойствие.
Смятам, че светът съвсем скоро ще си зададе въпросите в тази връзка. И трябва да се търсят по-нормални принципи за преразпределение. Тъй като съм обвързан в политически план със социалдемокрацията от дълго време, ако се вземат принципите на преразпределение от социалдемократически тип, ще се види, че това е възможно най-доброто като баланс съотношение. Иначе това темпо на експлоатация и свръхзабогатяване на едни за сметка на други не може да просъществува дълго време.
Loading ...
