През юли 1991 г. Република България беше прогласена за правова държава. За да не го забравят държавните органи, беше изрично записано в чл. 4, ал. 1 от новата Конституция.

На 1 януари 2007 г., именно защото е правова държава, Република България се присъедини към Европейския съюз.

На 1 април 2010 г. един прокурор, Василев, нарече бивш министър „престъпник”, докато го задържаше със сила. С това той пряко наруши чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, съгласно който обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Тъй като Република България е правова държава, прокурорът беше наказан. Със „забележка”.

През декември 2012 г. друг, този път само кандидат-прокурор, Цацаров, по повод на сключени от съпругата му сделки с недвижими имоти, обяви пред 7 милиона български граждани, че сделките с имоти трябва да се сключват не на тяхната реална цена, а по данъчна оценка, и така да се ощетява държавния бюджет.

Моралният проблем на този акт е далеч по-значим от правни последици, установени в чл. 255 от Наказателния кодекс във връзка с евентуално извършено престъпление срещу данъчната система.

Тъй като Република България е правова държава, кандидатът беше избран за прокурор, при това не какъв да е, а главен.

Пак защото Република България е правова държава, Висшият съдебен съвет гласува само за него. Може би защото е възможно сигурната електронна система да отчете повече гласове за някой от останалите кандидати.

През април 2013 г. трети прокурор, Янчев, привика на разпит журналист, защото публикувал статия, в която разказвал за геройствата на първия прокурор. Журналистът бил издал държавна тайна, но пък не искал да издаде източника си на информация. Това че от 1992 г. правовата държава Република България е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, няма съществено значение. И да има нарушение на Конвенцията, някога данъкоплатецът ще плати глобата. Както го прави поне веднъж в месеца, когато Министерският съвет вземе решение за това.

Защото Република България е правова държава, най-вероятно третият прокурор скоро ще бъде повишен или поне ще бъде награден с пистолет от изпълнителната власт. Василев и Цацаров вече имат, с благодарност от Цветанов и Борисов.

Тъй като Република България е правова държава, тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Прокуратурата е тази, която следи за законността (чл. 127 от Конституцията). Тя е част от независимата съдебна власт, а не придатък на изпълнителната. На прокуратурата това конституционно положение може да не се харесва, но докато не се промени Конституцията, дори и тя е длъжна стриктно да го спазва.

Кой ще ни опази от „пазачите”?

Сами трябва да се опазим, а не да чакаме някой друг отвън да ни свърши работата. Например като компетентните органи уволнят дисциплинарно всички прокурори, които са били наградени с пистолет от изпълнителната власт. Ако няма процедура за това, да бъде създадена. Основанието е ясно: нарушение на изискването за независимост (чл. 117, ал. 2 от Конституцията), на принципа на разделение на властите (чл. 8 от Конституцията) и на принципа на правовата държава, всичките те закрепени в Конституцията, която, съгласно своя чл. 5, ал. 2, има непосредствено действие.

Ако тези прокурори по някакви причини са изключителни ценни за изпълнителната власт, нека бъдат назначени в МВР. И без това вече имат пистолети, а и регулирането на трафика на кръстовището пред Народното събрание винаги ще понесе вливането на свежи сили.

Ако не можем да се опазим сами, да си спомним отново за Европейския съюз, към който Република България се присъедини, защото е правова държава. Член 2 от Договора за Европейския съюз изброява ценностите, на които се основава Съюзът – зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както на зачитането на правата на човека, включително и тези на малцинствата.

Договорът за Европейския съюз (все още) не съдържа процедура за отстраняване на държави-членки, които нарушават посочените ценности. За сметка на това в неговия чл. 7 е уредена процедурата за т. нар. „суспендиране” на правата от членство, ако дадена държава нарушава тези ценности. Всъщност са предвидени две процедури. С първата се констатира „наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава-членка”, а с втората – „наличието на тежко и продължаващо нарушение” на ценностите на Съюза, посочени в чл. 2 от Договора за Европейския съюз.

И двете процедури могат да започнат по инициатива на част от останалите държавите-членки или на Европейската комисия. След установяването на второто нарушение, Съветът на Европейският съюз може да вземе решение да суспендира някои от правата на държавата-нарушител, които произтичат от членството й в Европейския съюз. По този начин може да се ограничи възможността за гласуване на държавата в Съвета, евентуално да се ограничат или спрат плащанията по еврофондовете и т.н.

Съюзът не е използвал ефективно тези процедури. Австрия беше заплашена с тях, когато преди години покойният Йорг Хайдер спечели изборите. Да не се лъжем, те бяха въведени с оглед на предстоящото разширяване на изток. Не знам защо не се използваха срещу Унгария и Румъния, които в последните години имат сходни проблеми. Нямам обаче нищо против България да е първата.

Защото Република България не е правова държава. Отношенията между прокуратурата и изпълнителната власт разкриват тежък демократичен дефицит и рецидив при нарушаването на върховенството на закона. Която и от двете разновидности на суспендирането на права да стартира, е добре дошла.

Да заповяда Европейската комисия. И да се чувства сезирана от публикуването на настоящата статия. За да не се окаже изненадана, когато при следваща конституционна промяна под влиянието на същата тази прокуратура и изпълнителна власт принципът на правовата държава бъде заличен от Конституцията.

Ако не се оправим с този проблем, скоро Цацаров, Василев и Янчев ще могат да проверяват само себе си. Защото никой друг няма да е останал в България.

И ще го правят безплатно, защото няма да има кой да им плаща заплатите.

_____________________________________

*Д-р Станислав Костов е преподавател по право на Европейския съюз в СУ „Св. Климент Охридски”, адвокат от София