Карта на Средиземноморския басейн, част от Атлантическото крайбрежие и Черно море. Към 1385 г.

Една от картите на средновековните каталански мореплаватели показва монограма на Шишмановци. След 1367 г. Несебър е център на самостоятелна област – Деспотство

ГИЛЕЛМО СОЛЕРИ

Карта на Средиземноморския басейн, част от Атлантическото крайбрежие и Черно море.  Към 1385 г.

Рисувана, цветна, 102 х 65 см

Френска национална библиотека – Париж

Карти и планове – Rés. Ge. B 1131

Дигитален архив “Тракия” – Геопан

 Гилермо Солери, един от най-известните каталански (каталонски) картографи на XIV в., е живял и работил на остров Майорка през 1380 – 1385 г. Съставил е ръкописни морски карти на Средиземно море, Черно море, Атлантическото крайбрежие до Азов. Оригиналът на настоящата карта се съхранява в Националната библиотека в Париж.

Картата е украсена с рисунки на градове, знамена и гербове. Надпис Burgaria (България) е разположен на юг от р. Дунав. При град Варна е нарисувано знаме с монограм буквата „Ш“, означаващ българския царстващ род Шишмановци. По това време на българския престол е цар Иван Шишман (1371 – 1395). Град Несебър (Mesenber) е нанесен на обичайното си място сред редица български градове-пристанища. Но от 1366 –1367 г., след похода на италианския граф Амедей VІ Савойски, той вече принадлежи на Византийската империя и е център на самостоятелна област – деспотство.

Йоан Сервион, “Савойска хроника”:  “Графът на Савоя тръгна от пристанището на Скафида и пристигна пред град Месемврия, принадлежащ на българския император, и там той и неговите барони и хората му слязоха на сушата, после обсадиха Месемврия от всички страни, така че оттам никой не можеше да влезе и излезе… Българите се сражаваха и защитаваха добре, но градът им беше превзет и ограбен и жителите му изклани, защото бяха убили много от нападащите християни и защото имаше много рицари и оръженосци ранени.”

 Амадей VI Савойски

Роден на  4 януари 1334 – Шамбери, Савоя, днес Франция

Починал на 1 март 1383 – Кампобассо, Италия

През януари 1364 г. Амадей е посетен от кипърския крал Петър І, който го въодушевява да се включи в подготвяния кръстоносен поход, но поради заплахата за Савоя от бродещи банди, Амадей не взема участие в превземането на Александрия през 1365 г. Флотата на кръстоносците /15 кораба и 1700 бойци/, предвождани от Зеления граф, отплава от Венеция едва през февруари 1366 г. и на 2 август пуска котва край бреговете на гръцкия остров Евбея. Византийския император Йоан V Палеолог, братовчед на Амадей, обаче бил пленен от българския цар Иван Александър при завръщането му от дипломатическа мисия в Унгария.

Амадей атакувал турците без да дочака сформирането на коалицията. На 26 август 1366 г. била превзета крепостта Галиполи и предадена на византийците. Савойската флота пристигнала в Цариград на 4 септември, където към нея се присъединила генуезка флота. През октомври 1366 г. флотата на Амедей навлязла в Черно море, за да окаже натиск над българите за освобождаването на византийския император. Превзети са Скафида, Созопол и Месемврия, но опитът за превземането и на Варна се провалил. Граф Амедей VI бил принуден да започне преговори както с българския владетел, така и с владетеля на Добруджанското деспотство Добротица. Генуезката флота се оттеглила в Созопол, където на 28 януари 1367 г. пристигнал и освободеният от българите Йоан V Палеолог. По това време Амадей бил изразходил всичките фондове, предназначени за кръстоносния поход и бил принуден да се върне в родината си, но завладените от него градове остават във византийски ръце до падането на Константинопол през 1453 година.

            На 29 май 2013 г. ще се навършат 560 години от „Обръщането на Световете” – падането на Константинопол. Ето, до къде стига източната Римска империя – след междуособици и битки  – като тази край Несебър през 1366-1367 …