Продължава рубриката ни „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината от обявяването на Старинния Несебър за част от Световното културно наследство/1983 г./, а също така и в подкрепа на наскоро приетия План за управлението му.
Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.
Публикациите ,които правим , са благодарение на приятелското ни сътрудничество с Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р Стефан Пейков,който представя следващата карта :
Карта на Антична Гърция на Николай Софиано, 1549 г.
„БАЩАТА НА ИСТОРИЯТА”. ХЕРОДОТ ЗА ЖИТЕЛИТЕ НА МЕСЕМБРИЯ:
„Жителите на Византион заселили Месембрия”
Радвам се, че в богата ни колекция от карти, има и прекрасен оригинал – част от бургаска колекция, която се надявам, че ще мога да представя . Това е Карта на Антична Гърция на Николай Софиано, 1549 г. Тя е печатна, оцветена и е в частната колекция на Кл. Атанасов. По негова молба, тя е обработена и стана част от Дигитален архив „Тракия”. Картата предизвика интерес в много специалисти. Някои от тях твърдят, че притежанието на художника Климент Атанасов е ценен картографски паметник.
Месембрия в картата на Софиано . Отбелязани са Анхиало, Дебелт, Аполония и река Panissus(Камчия)
Кой е автора на картата?
Николай Софиано (Nikolaos Sofiano, Sophianos) е учител и картограф от о-в Корфу, който живее във Венеция от 1533 до 1552 г. на прословутата “Рио дей греки“. Съставя и гравира през 1533 г. една карта с наслов “Graecia Antiqua Sophiani”, която е изгубена. Познат е нейн вариант от 1549 г., който се копира в следващите векове, включително и от Абрахам Ортелиус.
Представената карта – собственост на бургаския художник е копие на английския географ, гравьор и книготърговец от немски произход Херман Мол, която той гравира най-вероятно малко преди 1727 г., като добавя в долния десен ъгъл на картата и скала в английски мили. Върху нея с кафяв цвят са нанесени границите на римските провинции в Мала Азия и Европа. В Европа Николай Софиано е очертал следните провинции: Илирик, Дардания, Дакия, Горна и Долна Мизия, Тракия, Македония, Епир, Ахайя и Пелопонес. Македония, Епир, Ахайя и Пелопонес. Всички провинции в Мала Азия допълнително са разграничени на отделни териториални единици, които са очертани със синя боя. Не са разграничени Илирик, Дардания, Дакия, Горна, Долна Мизия и Тракия, като по този своеобразен начин Софиано ги е изключил от “Стара Гърция”. Месембрия е показана като най-крайната североизточна точка на Тракия.
Тази карта може да се приеме за една от най-ранните европейски исторически карти и изглежда тъкмо делото на Николай Софиано, наред с много други фактори, ще подсети Абрахам Ортелиус да изработи карти с чисто историческо съдържание, като влючени в отделни приложения “Parergоn” към атласа му “Theatrum orbis terrarum”. Graecia Antiqua Sofiani. H. Moll Sculp. Printed for In. Nicholson. Newboroug & John Bullord.
Във всички споменати карти Месембрия присъства, а жителите й в историята на Херодот.
Бюст на Херодот от колекцията „Фарнезе”. Днес се намира в Археологическия музей в Неапол. Представата за „бащата на историята” е от времето на Римската империя.
Херодот е роден през 484 г. пр.н.е. в Халикарнас, а умира 425 пр.н.е.
Херодот, “Истории” (V в. пр. Хр.): “… А жителите на Византион и калхедонците отсреща не дочакали да ги нападнат финикийците, а като напуснали страната си, се отправили навътре в Евксинско море и там заселили града Месамбрия.” (VІІ – VІ в. пр. Хр.)
Страбон, “География” (І в. пр. Хр.): “Месемврия, колония на мегарците, по-рано наричана Менебрия, т. е. град на Мена, понеже основателят й се нарича Мена, а пък на тракийски “брия” значи град.”
д-р Стефан Пейков – член на Българска картографска асоциация (БКА)