Гърците гледаха на българите като на свои мизерстващи северни съседи. Сега обаче гръцките банки са затворени и държавата залита към възможно излизане от еврозоната, а хотели и ресторанти приемат плащания в български левове, пише в петък „ИЮ Обзървър“.

„Банкоматите в Солун са напълно празни и никой не може да изтегли дори пет евро“, казва пред изданието българският бизнесмен Румен Гълъбинов.

„По време на обяд в местен ресторант се пошегувах и попитах дали приемат плащане в лева. А собственикът веднага се съгласи…“, разказва Гълъбинов

Българският лев е вързан към еврото от средата на 1997 година – 1.95 лева за 1 евро, припомня „ИЮ Обзървър“ и добавя, че по това време страната е била принудена да въведе валутен борд, за да се справи с последиците от финансова криза и хиперинфлацията заради лошото управление на държавата.

От тогава насам България спазва фискална дисциплина и е финансово стабилна, като е сред страните в ЕС с най-нисък дял на дълга спрямо БВП – 27.6% през 2014 година, продължава изданието.

Дясноцентристкото правителство на Бойко Борисов вече назначи и работна група, която да подготви страната за кандидатстване в еврозоната. Борисов каза обаче, че правителството не бърза предвид проблемите на общата валута.

„Ако се присъединим сега, ще трябва да плащаме сметката на по-богатите, но недисциплинирани страни като Гърция“, каза Борисов, припомня „ИЮ Обзървър“.

Въпреки че загубиха една четвърт от брутния си вътрешен продукт през последните пет години, гърците все още са три пъти по-богати от българите.

Собственикът на ресторанта, който освен това управлява и два хотела във втория по големина гръцки град, е категоричен, че българските туристи могат спокойно да пазаруват в левове.

„След това той ще пътува до Сандански в България и ще обмени левовете за евро, за да може да осигури кеш за всекидневните си разходи“, добавя Гълъбинов.

Докато е неясно кога гръцкият капиталов контрол ще приключи и докато Европейската централна банка (ЕЦБ) е сложила таван на ликвидната си подкрепа, чуждестранните туристи, които плащат в евро, долари или швейцарски франкове, ще бъдат все по-важен източник на валута.

„Дори и при най-оптимистичният сценарий след референдума в неделя, Гърция ще има нужда от камиони банкноти, за да рестартира икономиката си“, посочва Гълъбинов, който управлява финансова консултантска фирма.

„Плащанията кеш са масови за малкия туристически бизнес, на който се крепи гръцката икономика“, добавя Гълъбинов.

Освен това той прогнозира, че гръцкият бизнес и частните притежатели на депозити ще започнат да пътуват до България, за да теглят пари от клоновете на гръцките банки в страната.

Тези клонове са регистрирани като компании според български закон и не подлежат на капиталовия контрол, наложен от Атина. На тях не е разрешено да трансферират пари към компаниите майки в Гърция, без разрешението на Българската национална банка.

Гръцката банкова ваканция ще затрудни бизнеса и в ключови индустрии с гръцка собственост в България, като стомана, мед и циментови мелници. Българският износ на зърнени храни също ще пострада, предупреждава Гълъбинов.

Делът на Гърция от българския експорт намаля до 6% от 16-18% преди 2009 г. Застрашени са около 10 000 малки гръцки фирми, които се преместиха в България и създадоха хиляди работни места, твърди българският бизнесмен пред европейското издание.