Агенция „Фокус“Фокус: Г-жо Йотова, Европейският парламент прие единодушно вашия доклад на Черно море, който подготвяхте доста дълго време. Ще се гарантират ли с него някакви финансови средства за подобряването на положението в Черно море? Вие посочвате, че скоро Черно море може да се превърне в мъртво.
Илияна Йотова: Ако погледнем от формална гледна точка, важното е, че за първи път има официален документ на Европейския парламент, в който се съдържа и името на Черно море. Това е важно, защото до този момент, за съжаление, Черно море липсваше от голямата европейска политика, от Общата политика по рибарство, от интересите на ЕС. Затова има една основна обективна причина, а именно че от шестте страни около Черно море само България и Румъния са членки на ЕС и то от 2007 г. Така че една от основните цели на този доклад е постигната – Черно море зае своето място в Общата политика по рибарство на ЕС. На второ място през последните месеци и дни ние обсъждаме следващия бюджет след 2014 г., с който ще бъдат гласувани определени средства от европейските фондове, включително и за Европейския фонд за рибарство. Чрез този доклад може да се надяваме на повече средства за рибарство не само в ЕС, но и целево за територията на Черно море, включително и за нашата страна и не само като общо количество, но и като промяна на приоритетите за разпределението на тези средства, защото отдавна приоритет не може да бъде просто нарязването на старите кораби за скрап, а трябва да има пари за активни мерки, тоест за развитието на рибните ресурси, за устойчив риболов, за създаването на малки и средни предприятия за рибарска преработвателна промишленост. Често пъти се задава въпроса дали документът има правна стойност, дали е част от европейското законодателство. Да, той е част от европейското законодателство и това ще се види съвсем скоро, защото определени текстове, които се отнасят конкретно за Черно море ще станат част от реформираната Обща рибарска политика на ЕС, която ние в момента дискутираме и съвсем скоро ще гласуваме. Що се отнася до финансите, Черно море ще фигурира във финансовите средства, отпускани от ЕС. Черно море с днешна дата ще бъде част и от законодателството, свързано с интегрираната морска политика в Европа и в ЕС. Така че това е един документ, който беше важно да бъде приет точно сега, преди другите документи да бъдат окончателно одобрени, защото след това вече щеше да бъде късно и много по-трудно щяхме да вмъкваме Черно море във вече гласувани европейски документи.
Фокус: Вие предлагате създаването на регионална структура за управление на рибарството в Черно море. Това ефективен метод ли е, проучихте ли опита от други места?
Илияна Йотова: Аз много време работя върху този доклад. Имаше много неизвестни. За мен беше важно да се отчетат интересите не само на България и Румъния като членки на ЕС, но и на останалите четири страни в района на Черно море – Турция, Русия, Украйна и Грузия. Ние не може да създаваме европейски рамки за управление на Черно море без да са отчетени интересите на тези четири страни, тъй като те по никакъв начин не са задължение да се съобразяват с европейските правила. Затова ние имахме желание да бъдат по-скоро наши съюзници и сътрудници, когато изработваме този документ, отколкото наши опоненти. Затова аз имах посещение в Москва в хода на подготовката на този документ, срещнах се с техните оторизирани органи. Общо беше становището ни по време на тези разговори, че е крайно време да се създаде една такава регионална структура за управление на Черно море. Тук говорим не само за риболов, но и за развитието на рибните ресурси, на икономическите и социалните показатели на целия този регион. Защото в момента Черно море е прикачено като една черешка към политиката за Средиземно море. Само за да ви илюстрирам какво е отношението ще ви кажа, че на едно от последните заседания на Генералната дирекция за Средиземно море, която би трябвало да се занимава и с Черно море, от пет часа заседание, за Черно море са били отделени десет минути. Ето колко са неравностойни нещата и затова ние настояваме да има отделен орган, който да се занимава с проблемите на Черно море, в който да бъдат представени всички шест държави. Няма кой да познава по-близко тази проблематика от страните, които граничат с Черно море. Нито в историята преди 1989 г., нито в историята в последните 20 години имаме някакъв общ обвързващ документ между шестте страни, което изключително много затруднява координацията в риболовните дейности и въобще всички проблеми, свързани с Черно море. Затова ще настояваме за създаването на една такава структура и тук моите колеги, държа да кажа – подкрепена съм от всички парламентарни групи, се съгласиха, че действително такъв орган е необходим. Ние имаме много тежки проблеми с незаконния регламентиран улов и една такава агенция или един такъв регулаторен орган трябва да се справи с тази нелека задача. Има едно хубаво допълнение към моя доклад, който беше направен от мой колега от ЕНП, за създаването на европейска брегова охрана, която да се грижи за опазването на водите от бракониери, от хора, които злоупотребяват с рибните запаси на Черно море, които и без това не са много.
Фокус: Имате ли данни какви европари отиват за Средиземно море и колко за Черно море? Сравнихте ли цифрите?
Илияна Йотова: Не, не съм сравнила тези цифри, защото е невъзможно това да бъде сравнено. Средствата са разделени по различни направления – за научни изследвания, за развитие на рибния ресурс, за аквакултури, за опазване на биоразнообразието. Така че е невъзможно да бъде определено точно като стойности. Мога да кажа, че не само човешки, но и финансов ресурс, сигурна съм, че съотношението е повече от десет към едно.
Фокус: Вашият доклад предизвика коментари в руския печат. От Москва не са много доволни от него. Защо се получи така?
Илияна Йотова: Тези коментари изпревариха фактическото гласуване на доклада. Ако визирате изданието „Комерсант” директно се казва, че чрез този доклад Брюксел разширява своето влияние в черноморския регион. Може би колегите от вестник „Комерсант” не познават достатъчно добре съдържанието на доклада, с по-скоро са се водили от това, което са чули по време на дискусията. Аз мога да гарантирам, че интересите на всички страни от Черноморието са защитени в този рамков документ. Оттук нататък той създава възможности за многостранни, разностранни споразумения, преговори между държавите от Черноморието. Така че в хода на тези преговори смятам, че много неща ще бъдат изяснени. Още повече – пак искам да подчертая, че при написването на доклада аз съм правила консултации, включително и с руската страна. По-скоро това негодувание беше по-общо като обща политическа рамка, защото не е тайна, че Русия не е съгласна с новата асамблея, което бе направена в Европейския парламент, за Източно партньорство и въобще с тази Черноморска стратегия на ЕС, в която те виждат заплаха за своето влияние. Разбира се това са проблеми от друг характер. В случая ние сме заинтересовани по-скоро от опазването на самото Черно море, защото когато казвам, че рискуваме да имаме мъртво море, това не е пресилено.
Фокус: Колко време ви отне подготовката на документа?
Илияна Йотова: Почти година и половина. Аз нямах на какво да стъпя. Единственото споразумение между шестте държави от черноморския регион е Букурещката конвенция, която третира по-скоро екологични проблеми, но в никакъв случай не се занимава с въпросите на рибарството, с контрола върху риболова и въобще с регулирането на тези отношения. Много малко документи за Черно море има ЕС, защото то въобще не беше фиксирано от европейските институции. Така че буквално трябваше да започна от нулата.
Фокус: Защо Черно море е толкова пренебрегвано – заради пасивността на България и Румъния ли?
Илияна Йотова: Не заради пасивността на България и Румъния, а защото е било извън ЕС само до преди няколко години, до 2007 г. и второ, защото Грузия, Украйна и Русия са страни в рамките на бившия Съветски съюз, Румъния и България в рамките на бившия соцлагер. Действали са съвсем други отношения, съвсем други закони. Първо за Грузия, Украйна и Русия това е било въпрос на държавна политика, България и Румъния са били в рамките на СИВ. Държава като Турция пък, която държи абсолютен монопол, както по отношение на риболова, така и по отношение на цялата преработвателна промишленост що се отнася до Черно море и нещата са били поставени на съвсем друга основа. Всъщност докладът е първа стъпка към това проблематиката, наречена Черно море да стъпи на европейска територия и в европейските документи.
Фокус: Тоест вашият доклад насочи европейското внимание към Черно море.
Илияна Йотова: В началото имах намерения да се откажа, защото ми трябваше много време да убедя моите колеги в комисията по рибарство защо е необходимо това. Имайте предвид, че една част от тях трудно съобразяваха къде точно се намира Черно море, много малко знаеха, за неговите особености и характеристики. Че това е един затворен басейн, че има много сериозни екологични проблеми, че те са свързани не само със замърсяването в предишни години, с появата въобще на нови видове, сменени екосистеми. Въобще всичко това беше една голяма енигма и точно заради това аз предизвиках и тази справка, това проучване, което подготви Европейския парламент, защото се вижда къде са проблемите и в каква степен трябва да се работи. По време на изказванията за моя доклад имаше мнение от страна на италианската, португалската, испанската делегации, на румънската делегация, които са заинтересовани от този доклад. Беше подчертано, че този доклад е в правилната посока, защото Европа все повече се ориентира към междурегионална политика, тоест по-скоро да се прави политика от страна на европейските институции чрез европейските средства на регионален принцип. Един такъв е Черно море, в други региони е Дунавската стратегия, Прибалтика. Тоест там да се намират заинтересованите страни, да се раздават средства точно в тези региони за точно определени неща, за да е ефективно използването им. Затова аз използвах тази тенденция от европейските отношения и този доклад е съобразен изцяло с тях.
Фокус: Имаше няколко случая на умрели и убити делфини това лято в Черно море. Какво е отношението ви по тези случаи?
Илияна Йотова: Въпросът е изключително актуален и е съвсем на място. Когато казвам, че приоритетите за Черно море трябва да са вече в друга посока, едно от нещата, за които аз изключително много настоявам, е да има по-сериозна научноизследователска дейност по отношение на Черно море и по-добро финансиране и гарантиране на тази дейност, дали от европейските фондове. Включително и за купуване на апаратура, защото след като се появи този проблем с делфините, за първи път чух за него това лято, но от рибарите в Калиакра, които буквално не знаеха как да реагират, защото делфините влизат в техните таляни, унищожаваха там рибата, пречиха им. Едновременно с това самите делфини се оплитаха в мрежите и намираха смъртта си там. Когато се обърнах към нашите научни среди, те казаха, че не могат да кажат нищо определено, защото нямат финанси и пари да направят изследванията, за да се види действителната популация на делфините в Черно море. Освен това има изключително съвременни средства, които могат да ги държат на базата на ултразвук, далеч от рибарските таляни, така че да не се предизвиква този конфликт. Всичко това е свързано с финансиране и възможности. Затова когато казвам, че ни трябва повече внимание и повече пари за Черно море, аз фиксирам точно такива случаи. Естествено е, че ние трябва да защитим делфините в Черно море – едно от най-големите завоевания на страната ни е законът от 1966 г., който забранява техния улов. Едновременно с това трябва да помогнем и на рибарите, които и без това са в доста тежка икономическа ситуация. Когато делфините влизат и унищожават таляните, това може да доведе и до техния фалит. В случая трябва оторизираните органи в страната просто да се заемат много сериозно с този проблем, да мобилизират всички научни ресурси, за да има някакво разрешение. Тази седмица аз ще разговарям с моите колеги от другите страни, които са имали подобен проблем. Искам да получа чисто практически съвети за това.
Галина ДИМОВА
Loading ...
