 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Д-р Георги Чалдъков
Invest in health to improve wealth.
(Инвестирай в здравето да увеличиш благосъстоянието.)
Призив на Световната здравна организация
Тези дни в един български седмичник бе публикувана статия на министъра на младежта и спорта Красен Кралев, озаглавена „Инвестициите в спорта са пряка функция от икономическото състояние на държавата“ – автор Според Хегел от срещата на теза и антитеза се ражда синтез – това е „симптом за развитие“, казва великият философ. Като уважавам написано от министър Кралев, тук накратко изписвам моята „антитеза“, в която икономиката е функция от инвестирането в образование, наука и здравеопазване – така „икономическите тигри“ влязоха в Япония, Тайван, Сингапур, Ирландия… И достигам до извода, че доброто качество на живот (quality of life)* и образование, а не броят на олимпийски медали, е най-престижното постижение за една нация.
Както писах в „Демострофа“, по даннни на СЗО българите сме на първите места в света по смъртност от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и рак.
При тази много тревожна санорама (панорама на здравето), държава и бизнесмени, които не инвестират в дългосрочни програми за здраве, образование и наука, са врагове на българите. Защото здравето, образованието и науката са много по-важни за българските граждани, отколкото олимпийските медали, магистралите, токът и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който ще инвестира предимно в частния сектор.
Стотици милиарди евра/долара се използват годишно в света за лекуването на хипертония и атеросклероза и техните усложнения – инфаркти и инсулти – и за инвалидизирането, което те причиняват. Затова в напредналите европейски страни и в САЩ има дългосрочни превантивни програми за сърдечносъдовите болести. Нужен е диалог с учени хора, за да осъзнаят българските политици и бизнесмени, че е необходимо организирането и приоритетното субсидиране на такива програми. Науката казва, че „видими резултати за България“ (девиз на ГЕРБ за предстоящите избори) от дългосрочните превантивни програми настъпват след 10-15 години. Това означава милиарди спестени левове, които могат да се реинвестират в образование и наука. Да мислиш и действаш проспективно и дългосрочно, а не мандатно и магистрално, е привилегия на образовани и мъдри политици – държавници и народолюбци (демофили).
Ето Food for thought (храна за мислене), сервирана за тях: Здравословното хранене и физическата активност предпазват от болести, а консумацията на пре-солени, пре-мазни, висококалорични храни и обездвижването са мощни рискови фактори за развитието на сърдечносъдовите болести (по-точно сърдечнометаболитните болести – атеросклероза, хипертония, затлъстяване, захарен диабет тип 2 и метаболитен синдром). Сътрудничеството между собствениците на хранителната индустрия и правителството са част от стратегията за борба срещу тези болести. Изчисленията в САЩ показват, че през 2006 г. така са предотвратени 513 885 мозъчни инсулта и 480 358 сърдечни инфаркта. Този медицински продукт има огромен икономически ефект: спестяват се 32 милиарда долара годишно – по данни на учени от Станфордския университет в Пало Алто (Annals of Internal Medicine 2010;152: 481-487).
С голямо уважение към всеки всеотдаен труд за добро и радост на човека, включително този на големите спортисти**, не е ли ясно обаче на политиците, че здрави деца и след това здрави възрастни хора са много по-престижно постижение за всяка страна, отколкото един или пет олимпийски и световни медала. За това, както и преди години, предлагам: докато не се построят стадиони, плувни басейни и спортни зали в училищата и университетите***, да ограничим по модела на САЩ, както предлага министър Кралев, финансирането за олимпийските и други елитни спортни игри. Накратко, хайде в класните стаи, университетските аудитории, библиотеките, научните лаборатории (не в тази на Иван Костов) за учене и на стадионите, басейните, спортните зали и тенис кортовете за здраве. Така се поддържа „здрав дух в здраво тяло“, като цяло – здрави българи в здрава България. Това е демофилия – антитеза на политическия популизъм. Другото е panem et circenses – „хляб и зрелища“ на латински, „на гол корем медали“ на български.
* През 1964 г. в програмната си реч The Grеat Society (Великото общество) американският президент Линдън Джонсън представя концепцията за качество на живот (quality of life, QOL). Сега QOL е уважавана стратегия и в медицината – отчита се субективното чувство на човека, не само подобряването на клиничните и лабораторни показатели след проведено лечение.
** Освен с колеги, израстнал съм с поети, артисти и големите гимнастици Васил Константинов – вуйчо ми, Стоян Коев, Велик Капсъзов, Минчо Тодоров, Никола Проданов, атлетката Диана Йоргова, футболистите Никола Димитров, Бончо Бонев, боксьорите Никола Нейков, Алекси Стефанов… Като ученици в бургаската гимназия бяхме дори национален отборен шампион по спортна гимнастика (1954-1957). Накратко, „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила” – казал Аристотел на своя учител. Така за мен здрави и образовани българи е по-престижно от олимпийски и световни шампиони. Казано с други думи, в честотния речник на политиците думите „здравеопазване”, „училище”, „университет” и „наука” трябва да са много преди „магистрали”, „футбол”, „тенис” – и „волейбол“, любимият спорт на българските президенти. Което означава, че приоритетно ще осигуряват финансирането на болници, училища, университети, научни лаборатории, театри… И разбира се – спорт за здраве и превантивни дългосрочни програми за сърдечносъдови и ракови болести!
*** Много често чуваме императивни препоръки от Европейския съюз пред българското правителство и парламент за промени в съдебната система – добре, но не съм чул нито една препоръка за изграждане на повече спортни зали, стадиони, басейни и тенис кортове в училищата и университетите в България.
Loading ...
