Конфликтът на границата между Русия и Украйна продължава. Ирак се разцепи, което доведе до нестихваща гражданска война. Ситуацията в Газа остава бедствена. Тези събития би трябвало да са достатъчни, за да се обобщят кризите по света, но не са.

На всичкото отгоре германската икономика се сви с 0,2 % през миналото тримесечие. Въпреки че мнозина открито ще подминат тази новина, фактът, че четвъртата по големина икономика в света (и най-голямата в Европа) се свива, дори с тази малка стойност, е събитие с глобално значение.

Европа е затънала в икономическа криза вече половин десетилетие. Германия е икономическият двигател на Европа и се очаква в определен момент да извади континента от кризата. Непрекъснато се появяват прогнози, че Европа може би най-накрая обръща страницата, но ако германската икономика се свива (Берлин твърди, че икономическият растеж ще се възстанови тази година), е трудно да се повярва в излизане от трудната ситуация.

Става все по-логично да се мисли, че вместо пауза в европейския просперитет това, което сега наблюдаваме, е новото нормално положение на нещата. Ключовият момент не е, че германската икономика се е свила с незначителна стойност. Въпросът е, че дойде време да се посочи вероятността, че може да мине много време преди Европа да се върне към нивата на растеж от преди кризата от 2008 година, както и да се обмисли какво означава това.

Разклатената Европа

Германската икономика се сви въпреки сигналите, че ще отчете нулев растеж. Останалата част от Европа обаче също е разклатена. Франция има нулев растеж. Италианската икономика се сви с 0,2 %. Единствената голяма европейска икономика, която нараства, е Великобритания – страната, която е най-скептична към ползата членството в Европейския съюз. С изключение на Ирландия, която отчита стабилен растеж от 2,5 %, никоя европейска икономика не е нараснала с над 1 %.

Разбира се темпът на растеж не е пълен измерител за икономиката, а статистиката не винаги дава цялостната картина. Растежът не измерва социалната действителност и следователно е важно да погледнем и безработицата. Въпреки че Европа е доста апатична, ситуацията с безработицата е наистина обезпокоителна. Испания и Гърция имат ниво на безработица от около 25 %, равнището, което САЩ достигнаха в периода на Голямата депресия.

Това е впечатляващо, но пък 15 от 28-те страни членки на ЕС имат безработица от над 10 % и повечето поддържат високото равнище от няколко години. Още по-тревожно е, че тези нива не се понижават.

Половината от гражданите на ЕС живеят в тези четири страни: Германия, Франция, Великобритания и Италия. Средният растеж за тези държави е около 1,25 %. Без да се включва Великобритания, икономиките им са се свили средно с 0,1 %. Безработицата в четирите страни е средно 8,5 %. Ако оставим Великобритания настрана обаче, средното ниво е 9,2 %. Изваждането на Великобритания от уравнението не е произволно – тя е единствената сред четирите, която не е членка на еврозоната, както и страната за която има най-голяма вероятност да напусне от ЕС. Другите няма да го направят. Може би Великобритания също, но това тепърва ще се види. По население Германия, Франция и Италия са ядрото на ЕС. Те не отчитат растеж и безработицата е висока. Следователно, Европа като цяло не отчита растеж, а безработицата й е висока.

Пет до шест години след световната финансова криза, такива устойчиви и широко разпространени стойности вече не могат да се възприемат като циклични, най-вече защото на Германия й свършва горивото. Интересно е да се помисли как Германия стигна дотук. Износът продължава да нараства, включително износът за останалата част от Европа. (Това е и една от причините, заради които възстановяването на останалата част от Европа е толкова трудно: загубили способността да контролират достъпа до пазарите си, другите европейски страни не могат да се конкурират с германския износ. Това може и да е свободна търговия, може дори да е справедлива търговия, но е и търговски модел, който „циментира“ проблемите.).

Заетостта остава силна. Германската финансова система е жизнеспособна. И въпреки това потребителското доверие и доверието на бизнеса в развитието на икономиката спада. Ако погледнем ситуацията, пред която е изправена Германия, доверието би следвало да се свива. На свой ред това се превръща в самоизпълняващо се пророчество: заетостта в Германия се поддържа от износа, но за германския износ има ограничен апетит на фона на продължителната слабост на Европа. Светът се справя по-добре, но все още не достатъчно, за да задържи германската икономика на повърхността.

Едно от нещата, които би трябвало да притесняват германците, е банковата система. Това е фикс идеята на европейския финансов елит, в решаващ момент на масова безработица, и битува мнението (което е подкрепено от стрес тестовете), че финансовата система е стабилна. За мен обаче около Европа продължава да витае една мистерия: как е възможно да има толкова висока безработица, без да се разрази криза на потребителските дългове?

Увеличаващата се безработица би трябвало да нанесе удар върху банките чрез необслужвани ипотечни кредити и неплатени задължения по кредитни карти. Предвид уязвимостта на европейската финансова система в миналото изглежда логично да има силен натиск, породен от потребителските дългове.

Познатата ситуация с необслужваните кредити е достатъчно обезпокоителна. Четири страни имат ниво на необслужвани кредити от над 20 %. В шест равнищата са между 10 % и 20 %, включително Италия с 15,1 %. Общото ниво за ЕС е 7,3 %. Очевидно ситуацията в Италия е най-опасна, но въпросът е дали тези числа обхващат проблема изцяло.

Испания, с 24 % безработица, съобщава за едва 8,2 % необслужвани кредити. Португалия, където безработицата е по-ниска, има 11 % необслужвани кредити. Франция, с безработица от над 10 %, отчита само 4,3 процента необслужвани кредити.

Дяволът е в подробностите и за тези аномалии може би има обяснение. В Европа и на други места дефиницията за необслужвани кредити е била гъвкава и преди и простичкият въпрос остава: как е възможно подобна трайно висока безработица да не доведе до значителен проблем с потребителските дългове?

Съвсем не е ясно как Европа развързва този Гордиев възел. Предвид продължителността на икономическата слабост на Европа, би трябвало да имаме силен аргумент, за да можем да кажем, че това е временна фаза. На фона на безработицата в Европа и устойчиво слабия растеж, който сега се разпростира и до Германия, изобщо не е ясно, каква сила би могла да обърне този процес. Инерцията сочи, че континентът ще продължи да следва досегашния път. Трудно е да се види нещо, което би могло да помогне на Европа да възстанови темпа си.

Политически въпрос

Въпросът, който следва, е политически. Ако икономическата предпоставка за Европейския съюз – просперитетът – е поставена под съмнение, то какво тогава държи Европа заедно? Този въпрос е особено актуален на фона на разногласията между Русия и Европа и премерената намеса на Европа в Украйна. Полските и румънските интереси спрямо Украйна са ясни. Испанските интереси са по-слабо видими. Идеята за преследване на общи цели в името на запазването на европейския просперитет не работи, когато съюзът е икономически парализиран, а сигналите за разединение вече са видими. Сред тях е заплахата на Великобритания да напусне ЕС и загубата на общ интерес, който да обедини страните.

Сред най-важните сигнали за разединение е появата на антиевропейски и противопоставящи се на статуквото партии, които се представиха впечатляващо на последните избори за Европейски парламент. Тази политическа промяна бе омаловажена от мнозина като едва ли не резултат от протестен вот, вместо да бъде оценена като предвестник на бъдещето. Според мен протестни вотове с подобен размах са нещо значително и сами по себе си. Те ни напомнят, че най-опасният източник на социално напрежение не са младите и безработните, а по-скоро мъжете и жените на средна възраст, които са пострадали от безработицата и са загубили инвестициите си. Те живеят в свят на сринати надежди, убедени, че други са причина за лошия им късмет.

Младите хвърлят камъни и след това си отиват у дома. Хората на средна възраст от средната класа са загубили мечтите си без надежда да си ги върнат и са в сърцето на фашизма. Точно те са истинската опасност в новата европейска реалност.

Русия е важна, както и радикалният ислям. Съдбата на Европа обаче е жизнената сила, която ще оформи света. Руската сила нараства, а в същото време Европа се фрагментира. Европа има собствения си вътрешен конфликт с исляма. При дългосрочната склероза на икономиката и устойчивата безработица дали европейците ще се справят с имигрантите си? Как континентът приема отворените граници? Усложненията са дълбоки и е време да помислим, че една Европа без растеж, с висока безработица и без изход, може би е реалността за много по-дълго време, отколкото някой е очаквал.

По БТА