Уникалната желязна минерална вода в Брезник изтича, без изобщо да бъде оползотворена, алармира кметът на общината Васил Узунов.

Безценният природен дар е с доказани лечебни свойства. Поредица научни екипи са документирали качествата на извиращата от лесопарк „Бърдото“ вода.

Според публикации на бившия републикански гастроентеролог проф. д-р Радол Цолов брезнишката минерална вода по съдържание на желязо се нарежда на едно от първите места в света.

Брезнишката минерална вода е щастлива природна смеска на редица химически елементи и микроелементи, коктейл, който в своеобразното си съчетание дава благоприятен ефект върху живия организъм, твърди той.

Тази минерална вода притежава 23 вида съставки – най-много сред нашите минерални води. Има обща минерализация над 4000мг/л, от които голямо съдържание на желязо – 400мг/л, магнезий – над 150мг/л, манган – над 20мг/л, алуминий – над 65мг/л, метасилициева киселина над 30 мг/л и др.

 Тези йони са стимулатори на жлъчната секреция и подобряват функционалните възможности на черния дроб, твърди още проф. д-р Цолов.

Живителната течност изтича от стари римски галерии край града. Първият химичен анализ е бил направен през 1899 г.

През 1907 г. брезнишката минерална вода е била удостоена със златен медал на международно изложение в Лондон. Отличието се съхранява и до днес.

През 1928 г. дирекция „Природни богатства“ при Министерството на търговията за първи път каптирало водата и я отвело в чешма.

През 1929 г. по инициатива на местни жители бил направен малък циментов открит басейн. В него граждани и гости на града лекували тежки екземи и други кожни заболявания.

Лечебната кал е шлагерът на находището,

твърдят местните жители. Те от столетия събират тинята на водата и я ползват като лечебно и профилактично средство.

Преди промените в местната болница са били заделени легла за работници в тежката промишленост – металургия, машиностроене, добивни отрасли. Хората почивали в Брезник периодично и три пъти дневно приемали профилактично по 100 г от водата, разказа на БТА дългогодишният бивш кмет на общината Георги Михайлов.

По думите му по времето на Втората световна война тогавашният концесионер на извора Йосиф Любенов изнасял желязната вода за Африканския корпус на германската армия.

През 1955 г. научен медицински екип проучил влиянието на водата върху 700 ученици и 121 войници в местния гарнизон с вторични анемии и постигнали много добри резултати.

Ветеринари доказали, че брезнишката минерална вода има благоприятен ефект при болести на пилета, кокошки, при свинете и др.

Брезнишката минерална вода е предмет на два дисертационни труда, които разглеждат и получения от нея препарат „Хидроминералин“.

Дебитът на минералната вода е променлив. Той е средногодишно 7000 л/денонощие. Природата запазва баланса си – тази вода се пие по малко и тече малко, коментират местните.

Водата има изразен метален и стипчив вкус. Тя се влияе от кислорода и от излагането на светлина. Затова, за да се запази в бутилиран вид, е необходимо да се стабилизира с витамин „С“ или винена киселина.

Според специалисти така може да издържи три месеца.

Заради големите лечебни и профилактични стойности на брезнишката минерална вода по инициатива на много институции, общински ръководители и обществеността, нееднократно са вземани решения да бъде построен балнеосанаториум.

Всички те обаче са останали неизпълнени. Имало е решение на здравното министерство, на ДСО „Безалкохолни напитки и минерални води“ за построяване на курортна поликлиника, почивен лечебен дом на лесопарк „Бърдото“, модерна станция за наливане и разнасяне на минералната вода, модернизиране мястото на извора чрез изграждане на павилион за пиене на водата от болните и др.

Минералният извор е общинска собственост още от времето на цар Борис Трети

Общината притежава и 80 дка земя около извора в лесопарк „Бърдото“, които също е готова да предостави на бъдещ концесионер.

Град Брезник е утвърден официално като курорт през октомври 1959 г. С подобни качества като брезнишката са минералните води в известните курорти Пираварт – Австрия, Арттейхо – Испания, Левико – Италия, Авейрон – Франция и др.