Предложението за 10% данък върху пенсията на работещите пенсионери оживи дебатите по пенсионната реформа във вторник. Идеята е на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в България и аргументите за това са, че практиката в много страни е да не се получават пълна пенсия и пълна заплата едновременно и по този начин ще се намалят разходите НОИ за пенсии. Пълният вариант на предложението е или да има 10% данък върху общия размер на двата дохода – пенсия и заплата или да се получава по избор само пенсия или само заплата.

Мярката естествено не е приета еднозначно. „Имаше оживена дискусия по това предложение“, коментира след заседанието на съвета по пенсионна реформа зам.-министърът на социалната политика Николай Николов. Аргументите против на синдикатите и други експерти са били, че у нас няма необлагаем минимум и освен това стотици хиляди пенсионери са с минимални пенсии, за да бъдат намалявани доходите им допълнително.

Николов съобщи, че, тъй като идеята е спорна, ще й бъде посветено цяло отделно заседание през някоя от следващите седмици. Той коментира, че облагането с данък е единственият възможен вариант за налагането на ограничение да не се получават едновременно пълна пенсия и заплата. Николов припомни, че до 1997 година пенсионерите, които са работили и са получавали до две минимални работни заплати, са получавали пълния размер на пенсиите и заплатите си, а за всеки лев превишение са им удържани по 35 стотинки. Този режим обаче е отменен от Конституционния съд с мотивите, че правото на пенсии и труд са две отделни конституционни права и в Конституцията не е записано, че едното трябва да влияе на другото. Николов коментира, че връщането на подобен режим е невъзможно и данъкът е единствената възможност в тази посока.

Практиката да се облагат пенсиите на работещите пенсионери е широко разпространена в Европа, като само в три държави – Литва, Словения и Унгария – пенсиите безусловно не се облагат.

За момента няма актуални данни колко всъщност са работещите пенсионери и какъв ще е фискалният ефект от облагането на пенсиите им.

По данни на Евростат за 2012 година 10% от двата милиона пенсионери или около 200 000 души работят след пенсия, повечето заради невъзможността да преживяват с ниските пенсии.

Друга спорна идея на АИКБ, по която няма консенсус, е изравняване на съотношението, в което работниците и работодателите внасят осигуровки на 50:50. Сега то е 40:60 във вреда на работодателите. Европейският опит показвал, че в три страни съотношението е 50:50 – Германия, Полша и Кипър, а в Хърватия цялата вноска от 20% е изцяло за сметка на работниците. Навсякъде другаде работодателите поемали по-голямата тежест.

При ръст на вноските, осигуровката за втора пенсия да се замрази

По време на заседанието социалното министерство е предложило, ако се приеме идеята за плавен ръст на осигуровките за пенсия и безработица с 4.5 % за 12 години, тогава да не се увеличава осигурителната вноска за втора пенсия в частните пенсионни фондове от 5% на 7% през 2017, както предвижда Кодексът за социалното осигуряване. Аргументът е, че така много рязко ще бъде увеличена осигурителната тежест върху работниците и бизнеса.

Според социалното министерство текстът, разписан в КСО, предвижда именно увеличение на вноската за втора пенсия с два пункта за сметка на осигурените, а не за сметка на намаляване на вноската в държавното осигуряване.

При плавен ръст на осигуровките за пенсия и безработица в държавното осигуряване до 2027 година допълнителните приходи в НОИ се оценяват на 1.7 млрд. лева, а загубите за универсалните пенсионни фондове от замразяването на вноската на 731 млн. лева.

Право на избор за трите най-добри години преди ’97 г.

Друга обсъждана на заседанието във вторник мярка е идеята на КНСБ хората да имат право на избор дали при изчисляването на пенсиите им да се включват трите най-добри години преди 1997 година. Преди няколко заседания социалното министерство предложи тази опция въобще да отпадне. От НОИ са представили становище, че ако се даде възможност за избор това би било по-изгодно за 30 на сто от пенсиониращите се и това би увеличило разходите за пенсии с около 5 млн лева за следващата година.

От НОИ са повдигнали и въпроса за хората без нужните стаж и възраст, които сега могат да се пенсионират на 65 години и 8 месеца. От НОИ обръщат внимание, че с нарастването на възрастта и стажа за трета категория труд пенсионната възраст се изравнява за двете категории, което е несправедливо. Освен това в много държави 65 години е редовната пенсионна възраст. Социалното министерство вече предложи хората без стаж и възраст да се пенсионират на 67, а не на 65 години, но от НОИ настояват и за покачване на изискуемия стаж от 15 на 20 години.