снимка: в. Черноморски Фар

Златко Димитров е роден през 1966 година в Казанлък. Завършил е Икономическия университет във Варна. От 1992 година работи в Слънчев бряг, като е минал през няколко звена – „Експлоатация“, „Приватизация“ и ръководител на централния район. От 2001-2010 г. е в частния сектор като един от директорите на „Болкан холидейз сървисис“ ООД.
През 2010-2011 година е зам. областен управител на Бургаска област и председател на Борда на директорите на „Слънчев бряг“ АД. От ноември 2011 година е изпълнителен директор на курортното дружество.

- Г-н Димитров, какво се промени в Слънчев бряг и в туризма след атентата на летище Сарафово това лято?

- След инцидента на летището в Сарафово туризмът влезе в една друга фаза. Налагат се бързи промени именно в осигуряването на сигурността на туристите, които летуват в курортния комплекс и в съседните населени места.

Въпреки, че Слънчев бряг е един от малкото, да не кажа – единственият курортен комплекс, който разполага с видеонаблюдение, все пак има проблеми и с него и те трябва да бъдат решени. Затова аз съм възложил пълен мониторинг на камерите и софтуера.

- МВР е давало като пример видеонаблюдението в Слънчев бряг, но доколко ефективно е то?

- МВР много пъти дава Слънчев бряг като пример за добра практика с това видеонаблюдение. То обаче има и проблеми. Така например, възможността за съхраняване на информация е между 20 и 30 дни, в зависимост от обема на паметта на камерите. Мониторингът ще покаже възможно ли е да се подменят част от камерите, да се сложат още записващи устройства на конфликтни места и да се увеличи паметта им с цел съхраняване на повече информация.

- Въпреки инцидента на летището това лято не спряха да идват израелци, но при по-строг режим. В какво се изразяваше той?

- Самолетите и туристите от Израел бяха отделени на летището в отделни коридори. Не се изнасяше информация за тяхното пристигане и заминаване. В Слънчев бряг местното полицейско управление обърна особено внимание на хотелите, където бяха настанени израелски туристи. Те бяха под непрекъснато наблюдение, пред всеки хотел имаше полицейски пост. Самите фирми прегрупираха туристите и ги събраха на по-големи групи в по-големи хотелски бази именно с цел улесняване на охраняването им.

Хотелиерите също засилиха мерките за охрана – проведоха инструктажи на персонала и увеличиха броя на охранителите.

- Полицейското присъствие е част от тази сигурност. Всяка година се обсъжда къде да се настаняват командированите от страната полицаи и как да се поеме тяхната издръжка. Имаше ли проблеми тази година?

- Слънчев бряг винаги е поемал издръжката на командированите през летния сезон в курорта 200-250 полицаи. Отделяме за целта 150 000 лева. Съветът на директорите е вземал това решение, а нашето изискване винаги е било полицаите на територията на курорта да са достатъчно, за да могат да осигурят спокойствието и сигурността на туристите. Ако МВР прецени, че броят на полицаите трябва да бъде увеличен, ние ще съкратим други разходи, но ще поемем нуждата от увеличаване на обема на полицейското присъствие за осигуряване на сигурността.

- Колко общо инвестира дружеството на година за сигурност на курорта?

- Освен 150 000 за командироване на полицаите, тази година дадохме около 30 000 лева за обновяване на софтуера и поддържане на видеонаблюдението. През 2010 година са дадени 70 000 лева. Тази година, тъй като имаме фирма, която оперира с инфраструктурата на Слънчев бряг, разходът за поддръжка е по-малък, но така или иначе той се отразява на фирмата, но пък е в полза на МВР и сигурността.

- Ползвате ли чужд опит в осигуряването на сигурността, особено след атентата на летището?

- Наскоро във Велико Търново имаше много интересна и полезна среща, на която бе обсъдена сигурността в курортните комплекси. Присъстваха много хора от туристическия бранш и служители на МВР. Срещата бе организирана от посолството на Великобритания в София като за модератори бяха поканени английски специалисти. Те ни показаха добрите практики във Великобритания по отношение на сигурността, в това число и работата със злоупотребяващите с алкохол. Колкото и да казваме, че в Слънчев бряг идват основно млади хора и любители на бар кроул или организираният алкохолен туризъм, ситуацията е твърде позната във Великобритания и по света. Те са част от мероприятията на туристическите комплекси на страните, от където идват нашите туристи – освен Великобритания и Ирландия, Холандия и Скандинавските страни.

По-важен е въпросът не с ограничаването, а с регулирането на тези мероприятия – да се създаде един стандарт кои заведения да се посещават и кога, какъв алкохол и на кого да се сервира, до колко часа да се пуска музика, какви мерки да взема охраната със злоупотребяващите алкохол. Тези заведения трябва да имат специална категоризация и да отговарят на определени за целта изисквания. Той трябва да се локализира и всички институции, от които зависи решаването му – полиция, Слънчев бряг АД, хотелиери, ресторантьори, туроператори, да го разберат и да стигнат до единно решение. Разликата, която аз установих е, че във Великобритания всички институции действат единно – полиция, туристически бранш, заведения и НПО комуникират много ефективно. При нас, например, липсва работата със злоупотребилите с алкохола. При тях изпадналите в безпомощно състояние се поемат от неправителствени организации, за да ги предпазят от по-нататъшни инциденти. Защото такива хора лесно могат да станат жертва на престъпление от всякакъв род.

Не да се отрича или приема, а да се локализира и да се набележат мерките, които ще предотвратят евентуалните проблеми.

- Какви други изводи направихте от срещата във Велико Търново?

- Срещата ни даде много поводи за размисъл и идеи в каква посока да работим, за да решим и този проблем.

Друг важен момент е ограничаването на шума и в тази връзка също ни показаха добри практики. Някои от нещата, които можем да постигнем и при нас, са свързани с промяна на законодателството и затова трябва да се коментира с по-широк кръг хора, които разбират и от които зависи законодателството в България.

На този етап у нас няма единна практика. Няма методика, по която да се работи. Всеки комплекс сам се справя с организацията и решаването на проблема. Проблемите, които всяко дружество локализира, се решават индивидуално.

Всички комплекси споделиха проблемите си, те почти навсякъде са еднакви. Разликата е в обема и в цифровите изражения, тъй като за обслужването примерно на Пампорово, Боровец, Банско или други комплекси туристите са по-малко в сравнение с мегакомплекса Слънчев бряг и цифровото изражение – също. Тук говорим за една конгломерация от туристически населени места, в която е и Слънчев бряг с двете зони Запад и Изток – Несебър, Свети Влас, Равда, Кошарица, Елените и т.н., и всички туристи минават оттук, тъй като тук са добрите дискотеки, барове, казина. Говори се за натоварване на инфраструктурата от 150-250 000 души в определени дни.

Докладът, който изнесе във Велико Търново директорът на Областната дирекция на МВР-Бургас Милен Димитров беше показателен за голямата натовареност на комплекса и на полицейското управление и за необходимостта от координирани усилия за постигане на необходимата сигурност.

Не случайно посолството на Великобритания направи тази кръгла маса във Велико Търново – един район, който е гостоприемен за този период и който е целогодишно силен туристически. Освен това се оказа, че в областта Велико Търново и след това – в Слънчев бряг и района около него има най-много постоянно заселени граждани на Великобритания.

В началото на всеки сезон посланиците правят обиколка на курортните места, за да се информират за готовността за посрещане на гостите от техните страни. Така ще бъде и в навечерието на следващото туристическо лято.

Както казах, след атентата сигурността навлезе в друг етап и би следвало всички хотели да обърнат особено внимание на сигурността на своите туристи – говоря вече не само за израелските, а за всички туристи на територията на комплекса. Те могат да направят това чрез монтиране на локално видеонаблюдение, инструктиране на персонала, наемане на охранителни фирми и вдигане на изискванията към тях: за опознаване на туристите, проверка на гостите и на всички влизащи в хотела и др.

- Какво още предвижда подготовката за следващия сезон?

- Подготовката се свежда до изготвяне на ремонтните ведомости и ремонтите, които следва да бъдат направени, да бъдат остойностени – това съм възложил на служителите. Трябва да бъдат подменени част от тротоарите, да се направят по-приветливи КПП-тата на Зона Изток и др.

Но, основното, по което ще работим през идващата година за подготовката ни за туристическия сезон, ще бъде сигурността на курорта.

автор: Румяна Емануилиду, в. „Черноморски Фар”