За простотията/по Йордан Радичков/

И няма Ноев ковчег – да ни спаси от тоя потоп и да ни отведе до брега на разума. “Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното – че простотията върви с човека, тъй както той си върви, и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори…”

 Много простотия се навъди напоследък, наплоди се и взе да се големее. И тъй се разголемя, че де що има високо място, ама връх ли било, бърчина ли, или някоя политическа цицина – и хоп! – простотията най-отгоре възлезла! Седи там, на щръкналото, кипри се, пъчи се и акъл раздава, щото най-обича да се кипри и пъчи, и акъл да раздава. И да управлява според нейните си, простотийски правила. Понеже простотията се има за най-умна, най-красива и най-важна в държавата.

Което си е така.

Да вземем, например, простотията на г-н Бъ. Ах, каква възхитителна простотия! Импозантна като катедрала!

Крачи г-н Бъ с тая катедрала под ръка и задръства всичкото пространство! Ще те прегази и ще си замине, без да те забележи! И даже с мигла няма да трепне! Мигар на човек с такава огромна простотия може да му трепне миглата!

Качва се г-н Бъ в джипа, и простотията се разстила до него, а синята лампа вие и сигнализира: “Пай се! Велика простотия минава!”.

Върви г-н Бъ, а простотията не се отделя от него – вярно куче му е тя, пази го и облайва всеки зложелател, дръзнал да хвърли по г-н Бъ някоя дума, дето г-н Бъ не разумява и я мисли за камък в неговата картофена лехичка.

Вземе ли г-н Бъ да говори, простотията зейва, та не млъква и никой не може да спори с нея! Как да спориш с телевизор! Не те чува, не те вижда, пък и не ще да те чуе и види. Простотията обича да щъка от телевизор на телевизор, щото тя там си живее и даже там работи за радост всенародна. Простотията на г-н Бъ освен, че е величествена, тя е и уникална. Тя е тъй енергична и многофункционална, че блика от десет телевизора наведнъж и ни хока неуморно.

Един дребен дефект има – памет няма. И всеки път, според случая, разказва различни легенди за себе си и даже им вярва.

Едно от любимите занимания на простотията на г-н Бъ е да реже ленти и да открива разни неща, отдавна открити, обаче важното е да се пукат душманите. А г-н Бъ и неговата простотия имат страшни душмани, готови всеки миг да им изтръгнат из ръцете тяхното единствено оръдие на труда – ножицата. Някои злобари разправят, че г-н Бъ спи с ножица в дясната ръка, поради което си намазолил палеца.

Лъжа! Под възглавницата е тя, за да може всяка сутрин г-н Бъ да открива себе си.

Тръгне ли г-н Бъ да реже ленти и простотията търчи първа с ножица в дясната ръка и склъцва лентата на к`во да е, което съвсем не е к’во да е, а нещо много историческо и ужасно изнервящо душманите. Веднъж в еуфорията  простотията на г-н Бъ скръцка една полицейска лента, откри тържествено едно местопрестъпление, рече – “Айде, хаирлия да е!”, и лисна водица от медено менче, та после г-н Цвъ рева цяла неделя, че неидентифицирани субекти му съсипали местопрестъплението. (За г-н Цвъ – по-натам.)

Простотията на г-н Бъ е не само импозантна, тя е магнетична и дори магическа. Освен по телевизорите, простотията на г-н Бъ мре да ходи сред народа и да се показва, че да не я забравят. Нали е речено – простотията по хората ходи, не по гората. И затова г-н Бъ я води сред народа, а народът, зашеметен и очарован, пипа простотията по бицепса, прегръща я, снима се с нея и пищи възторжено като невръстна репортерка.

Това хождение сред народа въодушевява г-н Бъ. “Обичат ме, снимат се с мен, пипат ме, радват ми се, носят ми баници, баклава и вино!”, казва г-н Бъ. И разнежен, вика на народа, че е куче, което трябва да бъде държано изкъсо, а в отговор народът хихика подлизурски, усърдно върти опашка, носи му пантофа, даже дава лапа, а простотията го милва по главицата. Като му омръзне на г-н Бъ тази лъстива игра с народа, простотията кресва “Чиба!” и народът се разотива, скимтейки удовлетворено.

Простотията на г-н Бъ има драматична потребност от похвали и ласкателства, затова мнозина гладят простотията по косъма, че да й стане драго, ала щом й стане драго и –хам! – отгризва ръчицата, дето я глади по косъма.

Простотията на г-н Бъ обича да ходи на мач по къси гащи и да люпи семки, да рита футбол на исторически дати, да цъка есемеси и да говори на чужди езици. От всички чужди езици простотията на г-н Бъ знае най-важното. Нейното “Бонжуар!” е  тъй изящно, като да е написано от Молиер, и тъй омайно, че тутакси усещаш аромата на кафе откъм една мансарда в Монмартр. Нейното “Данкешойне!” е тъй деликатно, че Гьоте се изчервява от завист. Но най-красиво звучи онова ненадминато “Конграчулейшънс!”, което простотията очаква трепетно при всяка среща на високо равнище.

Простотията обича разредения въздух по високите равнища и тъкмо там се изявява по един ненадминат начин, което весели обитателите на високите равнища и ги кара да се споглеждат с лек смут. Веднъж г-н Силвио измери с педи безкрайните плещи на простотията на г-н Бъ и възкликна неподправено: “Ето, това се казва простотия! Не като вас!”. Казват, че и г-жа Ангела имала специално отношение към простотията на г-н Бъ – винаги гледала да заговори преди простотията да докопа думата, щото после бликвал дипломатичен кикот по високите равнища и деловата работа тъй си оставала несвършена.

Като всяко нещо и простотията на г-н Бъ се развива, колкото и да ви изглежда абсурдно. В началото тя искаше да я харесват и обичат, после – да се страхуват от нея, а напоследък възжела да я съжаляват. И демонстративно потъна в самота.

Г-н Бъ разправя, че седи сам като куче. Не е истина. Той не е сам. Седи си в Бояна пред телевизора г-н Бъ, а до него – простотията му. Той гледа телевизор – и тя. Той слуша чалга – и тя (о, двамата адски се кефят на чалгата!). Той пляска бос – и тя. Той пуши пура – и тя. Обикновено вечер двамата слушат чалга и играят шах в ритъма на “Батальонът се строява”. Шахматната партия винаги завършва реми – той не може да матира простотията, а тя се смилява над него благосклонно. По някое време г-н Бъ изпраща простотията да обискира всеки ъгъл на резиденцията и ако намери женски гащи, да ги изхвърли, щото журналистите това чакат – да намерят женски гащи и да му кажат “Хасан”.

По късна доба пристига г-н Цвъ, придружен от неговата си простотия, като Айфеловата кула извисена.

- Критериите са залостени – рапортува г-н Цвъ.

- Браво! Ще пропеят в арестите! – хвали го г-н Бъ.

Простотията на г-н Цвъ не е тъй шармантна и харизматична като простотията на г-н Бъ, но никога не пропуска да се изрази дълбокомъдро и енигматично, например: “Разликата е по-различна” или “Не бих могъл да говоря за хипотетични неща, когато те са много виртуални”.

Г-н Цвъ е грижовен към простотията си – дари я с 6 (шест) апартамента, че да й е просторно на душата, и даже я заведе на видеозон. Който установи категорично, че простотията изцяло се е нанесла в г-н Цвъ,  преизпълнила го е, та чак прелива.

Простотиите на г-н Бъ и г-н Цвъ беседват в изящен, простотийски стил, жалват се взаимно от някакви чужди простотии и някъде след полунощ г-н Цвъ си тръгва, а г-н Бъ ляга да спи с простотията си. Той похърква и тя похърква. Той сънува и тя сънува. Не е сигурно дали сънуват едно и също, както не е сигурно и дали простотията не шпионира сънищата му, за да го накисне.

А мен сън не ме лови.

През нощта всеобщата простотия втасва и в ранни зори ще блъвне отвсякъде, ще шурне от телевизора, ще изкряка от вестника, ще затъркаля своето благоутробие по парламентарния килим, досущ като галеона на г-жа Фидоска. По някое време едно дребно пицарче с мутиращо гласе ще ни удостои с простотията си – тъй грамадна, че пицарчето си живее в нея като в резиденция. Има и други простотии, ама една е тъй просторна и необятна, че всички я титулуват като Мозъка.

Ще се струпат на рояци и пълчища по-ситни простотии – калинки, хлебарки, хамстери и прочее бълхи, дървеници, це-цета и конски мухи, па ще налазят и накацат по могъщата гръд на г-н Бъ като заслужени държавни отличия. А после ще се отдадат на своята садистична страст, ще се подхилкват и подгаврят – да не би да остане ъгълче, непревзето от простотията, и почтен човек – недоубит…

Игла да хвърлиш – на простотия ще падне.

Дума да изречеш – простотия ще настъпиш.

Накъдето и да тръгнеш, простотията ще те пресрещне, нарита и наплюе като злобен верблюд.

И няма къде да се скриеш.

Простотията дебне и слухти отвсякъде, връхлита, гази и руши всичко, всичко покварява и позори.

И няма Ноев ковчег – да ни спаси от тоя потоп и да ни отведе до брега на разума.

Велислава Дърева

http://argumenti-bg.com