Защо Програма достъп до информация създаде портала www.publicregisters.info

Гергана Жулева

Преди време студент от друга страна, избрал да проведе стажа си в България. Отказал се българската приемаща организация да му намери квартира и ангажирал хотел, избран по интернет. В центъра на София той предлагал басейн, спа център и тенис корт. Учудването на шофьора на таксито, а и на стажанта, че такъв хотел не може да бъде открит на адреса било голямо. Просто не съществувал. Подробността, че  родителите на стажанта били платили пребиваването в хотела предварително беше вбесяваща и за организацията домакин, и за всички нас, разбрали за случката.

Този история поне в едно отношение е свързана със свободния  достъп до информация от публичните регистри. Държавната агенция по туризъм поддържа списък на „Категоризирани от министъра на икономиката/ министъра на културата и туризма/ председателя на Държавна агенция по туризъм/ министъра на икономиката, енергетиката и туризма средства за подслон, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и заведения за хранене към тях с валидна категория към 16.12.2011”[1] . Списъкът съдържа 4054 обекта, които българските домакини биха могли да проверят чрез скролване в екселовски списък, този хотел категоризиран ли е от множеството министри през годините на основата на изменящата се законодателна уредба и да предотвратят случилото се със стажанта или по-точно с неговите родители. Сега Държавната агенция по туризма е в ликвидация и силно се надяваме, че списъците на туроператорите и туристически агенти и заличените такива, на категоризираните плажове, на категоризираните туристически обекти на територията на общините, а и на тези за които стана въпрос – хотели, хижи, места за хранене и развлечения – няма да изчезнат от интернет пространството.  Засега са там, въпреки съобщението за ликвидация.

С този пример става ясна ползата от публичните регистри за народонаселението. Държавата от своя страна в лицето на агенцията по туризъм или заместващата я институция има други цели – да категоризира и контролира тези, които изкарват хляба си с туризъм.

В други случаи като например Патентно ведомство, което би следвало да поддържа поне два от публичните си седем регистъра, а именно регистрите на марките и този на географските означения, поддържа в интернет само eдин – на марките. Законът ясно определя и целта на тази публичност – „правна закрила”. Може би смятате, че най-добрата закрила на патентните права е чрез публичността, но от патентното ведомство са решили, че знаят по-добре как става това и трябва да спазите процедурата и да подадете заявка за справка.

Знаете ли, че според българското законодателство 89 публични институции следва да поддържат около 314 национални  публични регистри. От тях  239 са вече достъпни онлайн.  Законът предполага ясно задължение за онлайн публикуване за  129 от тях. Голяма част – 296  - са достъпни без заплащане и дори достъпът да предполага регистрация на търсещия, тя/той може свободно да получи достъп до базите данни, които се поддържат от институцията. Хубавото е, че самото законово изискване за създаване на публичен регистър е възприето от много институции като задължение за поддържането му онлайн, което допринася за информираността на населението и за прозрачността.

Всички тези данни са от проучване на ПДИ за публичните регистри, проведено през втората половина на 2011. Резултатите вече са онлайн[2]. Нарекохме страницата „Портал на публичните регистри”, защото в него може да намерите линкове към тези, които са онлайн, а също така описание и на другите, които би трябвало да са публични, но засега не са.

Какво представлява порталът

към публичните регистри

През 2000 година, когато Законът за достъп до информация още не бе приет, екип на ПДИ и Агенция за Социално икономически Анализи (A.С.А.) проучи състоянието на публичните регистри в страната. Тогава проблемът за достъпността им бе да се проучи след колко време и по какъв начин гражданите, които искат справка от регистъра, получават информацията. За всеки, който се интересува от изследванията на публичните регистри, ще бъде интересно да види доклада и наръчника за граждани, публикуван на основата му.

Едно проучване на регистрите на държавните институции, предполага преглед на законите, уреждащи създаването и поддържането им. Освен законите, регламентиращи създаването и поддържането на публичните регистри, редица наредби и правилници уреждат процедурите за това поддържане и достъпа до данните, които се съдържат в тях.

Тези данни са сред най-търсената информация според ежегодните доклади на Министерски съвет за състоянието на администрацията[3]. Поради презумпцията, че информацията, която се дължи на търсещите, е обществена, повечето институции качват на сайтовете си тези списъци или по-сложни бази данни, където търсещите – граждани, журналисти, представители на бизнеса – да правят справки, без да подават заявления до институциите. В много случаи без специално задължение за онлайн публикуване публичните регистри могат да бъдат намерени в интернет страниците на институциите.

Програма Достъп до Информация пет години оценява интернет страниците на органите в системата на изпълнителната власт от гледна точка на задълженията им да публикуват определена информация онлайн. Това са категории информация, за които законодателят е решил, че трябва да бъдат актуални, достъпни постоянно и без ограничения, за всички. Сред тези категории информация са и описанието на публичните регистри и бази данни, поддържани от институцията. От 500 институции в системата на изпълнителната власт само 14% през 2010 и 20% през 2011 са направили описание на регистрите, които поддържат на своите сайтове. [4]

Колкото до задължението да се представят информационните масиви, самото наличие на секция „Регистри” в страниците на институциите води до положителен отговор и това обяснява  защо резултатите по този индикатор са значително по-високи  – 46% от институциите.[5]

Не е лошо да можем да намерим самите списъци, регистри и бази данни в интернет страниците, но би било чудесно ако гражданите се ориентират каква е целта на поддържането на списъците, какво може да бъде намерено в регистъра, актуалността на данните, а също така в какво се състоят контролните функции на държавния орган. Това описание  на регистрите може най-добре да бъде направено от органа, който ги поддържа.

В хода на проучването на ПДИ бяха прегледани 131 закона и 150 наредби и правилници, регулиращи създаването и поддържането на публични регистри. Определението за „публични регистри” беше работно – бази данни, които би трябвало да са достъпни без ограничения. Следващата стъпка бе да открием самия регистър в страницата на институцията, която трябва да го поддържа, и да оценим неговото състояние от гледна точка на  ползвателя – поддържа ли се онлайн, в какъв формат, свободен ли е достъпът до него, и ако не е –  каква е процедурата за достъп.

Изследователите имаха за задача да опишат и каква информация може да бъде намерена в публичния регистър.

Резултатите от проучването на първия етап – националните регистри – може да бъде видяно в портала  www.publicregisters.info, който ПДИ създаде, ще поддържа и развива, продължавайки проучването на регистрите, които следва да бъдат поддържани от общините в България (264), а също така и от регионалните звена на органите на изпълнителната власт  (Регионалните дирекции за национален строителен контрол,  Регионалните здравни инпекции, Регионалните инспекции за околна среда и водите, Регионалните занаятчийски камари, Басейновите дирекции и др.). Търсенето в страницата, представляваща портал към публичните регистри, може да става по регистър, институция и законова уредба на регистъра.

Цел и полза на портала

Искахме да улесним всички търсещи информация от държавните органи, която по закон е определена като обществена и трябва да е налична, актуална и достъпна, но в много случаи това е неизвестно на търсещия. Голяма част от тези списъци или бази данни показват как държавният орган си е свършил работата по регистрирането или контрола, възложен му по закон. Проучването показа също, че установяването на даден регистър  понякога граничи със сериозно разследване и коства много време на търсещия, а в други случаи като задължение за създаване на „Регистър на нематериалното културно наследство” направо озадачава и не е чудно, че този регистър не бе открит, макар създаването и поддържането му да е предвидено в Конвенция.

Целта за създаване на даден регистър обикновено става ясна от законовите разпоредби, но не винаги е така за „обикновения гражданин”. Сериозен проблем е и достъпността на регистрите, възможността за търсене на данни в тях, но на него ще се спрем в следващия брой на бюлетина.

Ползата от публичността е несъмнена – за „Търговския регистър” тя е гаранция за нормалния стопански живот, а регистрите на кокошките носачки се поддържат с „цел профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест (псевдочума) по птиците”.

Приятно ползване на портала. Надяваме се всеки да намери нещо за себе си.