В кратки становища, изпратени до Конституционния съд във връзка с искането на 71 народни представители за касиране на президентските избори, двете отговорни за изготвянето на избирателните списъци министерства – МВР и МРРБ – признаха с половин уста, че съществува проблем с т. нар. “забранителни списъци”.

В два документа, с които Mediapool разполага, министрите Цветан Цветанов и Лиляна Павлова защитават законосъобразността на избора на Росен Плевнелиев за президент, цитирайки норми от Изборния кодекс.

Двамата членове на кабинета обаче засягат и темата със забранителните списъци, които макар да се отнасят пряко само до местния вот, според опозицията са възпрепятствали и гласуването за държавен глава.

Проблемът със забранителните списъци се прояви както на първия, така и на втория тур на вота, оказвайки се, че много избиратели, живели през последните години в България, необяснимо защо са заличени от списъците за гласуването, с мотива, че живеят в чужбина и по тази причина попадат под ограничителния текст в Изборния кодекс за уседналостта.

Веднага след като това стана известно, МВР и служба ГРАО към МРРБ започнаха да си прехвърлят вината, позовавайки се на законодателството. От вътрешното ведомство обясниха, че избирателните списъци се съставят от ГРАО, а от ГРАО твърдяха, че информацията за адресите в чужбина се подава от МВР.

Впоследствие и двете институции се обединиха около версията, че проблем няма, неправомерно с отнето право на глас са “едва няколко хиляди души”, които, според шефа на ГРАО Иван Гетов, са около един промил, а според шефката на парламентарната правна комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) са “едва 0.01% от гражданите”.

Проблем има, отговорни – не

От двете становища на МВР и МРРБ до Конституционния съд обаче става ясно, че такъв проблем наистина съществува, но на практика няма кой да поеме отговорност за него.

Според документа, подписан от министър Лиляна Павлова, служба ГРАО е съставила избирателните списъци според всички законови изисквания и получавайки данни за гражданите извън България от МВР.

От становището на Цветан Цветанов пък става ясно, че “законодателят е предвидил два начина на заличаването: по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от МВР”. От министерството обаче уточняват, че от информацията,”обработвана в АИС “Граничен контрол” относно пътуванията на българските граждани, не може да се даде категоричен отговор дали лицето се намира извън територията на България”.

От това твърдение става ясно, че в крайна сметка дори МВР да е попълнило “служебен” настоящ адрес на даден гражданин, то после не носи отговорност, защото информацията не е категорична.

Заличаването от избирателните списъци, обаче бе категорично.

Становището на Плевнелев и Попова хвали “мъдростта на ЦИК” и “етиката” на Цветанов

Становище до Конституционния съд по делото за касиране на изборите са изпратили и самите избрани за президент и вицепрезидент Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.

В обширен текст с подчертан стремеж към литературна издържаност, президентската двойка обявява изборите за „честни, прозрачни и отразяващи реалния вот на българските граждани“. В становището си Плевнелиев и Попова обясняват, че народните избраници, подписали искането за касиране на вота, не познават Конституцията.

Оправдавайки всички действия на ангажираните институции за организацията на изборите, избраните за президент и вицепрезидент заключват житейски ориентирано, че “не е възможно в едни нормални и демократични избори, както при всяко човешко дело, да няма пропуски и нарушения”. “Известно е кога и при каква държава изборите се печелеха с 99% гласували, от които 99% за единствената партия”.

За да подкрепят тези си изводи Плевнелиев и Попова защитават и действията на вътрешния министър Цветан Цветанов, който излезе в отпуск от МВР, за да бъде председател на предизборния щаб на управляващата партия.

“Изпълнявайки своите партийни ангажименти, за които няма конституционно установена несъвместимост със заемания от него държавен пост, етично министърът на вътрешните работи е излязъл в отпуск”, аргументират се избраните за президент и вицепрезидент.

Те оправдават незаконното удължаване на изборния ден от страна на ЦИК, без комисията да има подобни правомощия.

“Действително, съгласно Изборния кодекс Централната избирателна комисия няма такова правомощие. Случаят, при който голям брой избиратели желаят да гласуват в края на изборния ден, не е уреден в ИК. Когато такъв случай е налице, на практика са възможни две разрешения. Първото е да се формализира законовото разрешение за края на изборния ден и така реално да бъдат лишени от право на глас хиляди български избиратели. Второто разрешение само формално излиза извън рамките на ИК, защото е постановено в духа на закона”, пишат Плевнелиев и Попова.

Според тях решението на ЦИК да удължи изборния ден, без да има подобно право, всъщност е в духа на Конституцията и правото на глас на всеки. “Централната избирателна комисия е постъпила мъдро и държавнически”, заключват избраните за президент и вицепрезидент.

Обяснявайки още, че изборите са бил “демократични, честни и законни”, Пленвнелиев и Попова заключват: “Спонтанно възниква въпросът – заслужава ли си политическият и партиен дивидент от акцията за касиране на изборите, ако го съпоставим със сянката, която се хвърля върху международния образ и авторитет на България”.