ИВАН П. КЕПОВ
СВ. КЛИМЕНТ В МАКЕДОНИЯ
Просветна дейност. В Плиска пристига велможа Добета, войвода на далечна Охридска страна. Княз Борис надълго беседва с него и решава да изпрати за пастир и учител там блаженаго Климента. Той заповяда, щото навсякъде да бъде причакан с усърдие и да му се дава всичко в изобилие и най-хубавото. А още повече да изрази своето уважение към него, сам князът му предложи като подарък трите дворци в Девол, които се отличавали по хубост и великолепие. А освен това в Охрид и Главница му подари и места за почивка.
С готовност и радост Климент прие новото назначение. Защото той отиваше в роден бащин край, който бе млад напуснал, когато преди години тръгнал със своите велики учители за далечна Моравия. Беседва Климент и се съветва надълго с княз Бориса, сбогува се с Наума, с боляри и народ и тръгва заедно с Добета за свидна родна земя. Навсякъде из пътя народът радостно приветствува новия свой пастир, а особено там, в Македония, където всички жадуваха да чуят словото божие на свой роден език. И щом стигнаха, Климент се предаде на усърдна работа — ден и нощ, непрестанно, без отдих и почивка. Защото той искаше да оправдае надеждите, които му възлагаше владетелят на България. Обикаля той колиби, села и градове и сърдечно и ясно проповядва словото божие на прост български език, така че го разбираше и най-простият българин. Навсякъде той поучава, съветва, помага. А дворците, що му бе подарил князът, обърна на сиропиталища, болници и училища. Във всеки окръг па своята обширна област тон подбра най-добрите мъже. Такива бяха 1050 души, с които най-вече беседваше и им тълкуваше по-трудните места от Евангелието. А по-даровитите и усърдните се намираха постоянно около него, следяха всичко, което той вършеше и говореше, и се учеха и от делата, и от думите му. И никой никога не го бе виждал празен: или ще учи децата, като на едни открива буквите, на други тълкува написаното, а на някои сам насочва ръката и ги учи да пишат. Или пък ще се моли богу, и то не само денем, но и нощем. Или ще чете, или пък ще пише книги. А понякога върши едновременно две работи: пише и предава на децата някоя наука. Защото той знаеше, че безделието е майка на всяко зло, както мъдростта ни учи на всяко добро. Поради това неговите ученици се отличаваха от всички както по начин на живот, така и по знания. Измежду тях той поставяше учители, дякони и свещеници. Във всеки окръг нареди да водят работите по триста души, които не искаха за труда си никаква заплата. Така Неуморно работи Климент цели седем години, чак до смъртта на княз Бориса. Неговият син цар Симеон не еднъж бе слушал за подвизите и делата на великаго Климента. Затова, щом стана цар, той пожела да го види и да разпита за просветата народна в оня български край. Царят го извика в Преслав и щом го видя, усети някакво озаряване само при външния му вид, който внушаваше уважение дори у самите врагове.
Климент епископ. Цар Симеон, който усърдно продължи делото на баща си, оцени по достойнство ползотворната дейност на Климента и го възведе в чин епископ на Охридската земя. По тоя начин Климент се явява първият епископ на българския народ. Той се върна назад и се предаде с още по-голяма любов на своето пастирско дело, като не знаеше ни сън, ни дрямка. В грижите за народа Климент намираше и храна, и удоволствие. Винаги поучаваше и редеше, преследваше невежеството, туряше ред в безредието и за всички беше всичко — според нуждите на всекиго. Той научи дякони и свещеници на църковно благоустройство, на църковно пение и молитви и скоро ги направи достойни за всяка почит и похвала. Просвещаваше народа, будеше и развиваше неговия ум и здраво го напътваше в Христовото учение. Но епископ Климент се грижеше не само за духовната, а и за телесната храна на народа, та се явяваше баща на сираците и помощник на вдовиците, като се грижеше всякак за тях. Вратите на неговото жилище бяха винаги отворени за всеки сиромах, както и за всеки чужденец…
Епископ Климент познаваше добре грубостта на народа и невежеството му в писанията. Той забелязваше, че много от свещениците четат на гръцки книгите, без да ги разбират, поради което и не са просветени. А пък на български език още нямаше поучителни слова за празниците, та съставил такива за всеки празник — прости и ясни, достъпни за разбиране и от най-простия българин. Тия свои творения той остави и в манастира, който издигна в Охрид още при живота на Бориса. А до него съгради и черква, която станала епископска. По тоя начин в Охрид се издигнали три църкви. В България тогава нямало овощни дървета и плодове, та Климент праща от Гърция да му донесат такива, и научи народа да присажда дивачките и да получава различни сочни плодове.
Старост и смърт Климентов а. Най-после, прегърбен от старост и изнурен от непрекъснати тежки трудове в полза роду своему, Климент мислел да се оттегли от епископството и да се предаде на пост и молитва в своя манастир. Явява се пред цар Симеона и му дума: — О ти, най-благочестив от всички царе! Виждаш, че старостта и множеството различни трудове ме лишават от всички сили. Затова постави на мое място другиго, който заедно с духовната сила да притежава и телесна якост и да бъде по-млад от мене, та да поеме всички грижи за църквата. Изпълни това последно мое желание, царю! Дай ми възможност, щото през малкото дни, що ми остават, да побеседвам със себе си и с бога. А като най-добро място за това аз намирам манастира. Позволи ми да умра в него. Не допускай, щото църквата, която под мое управление цъфтеше и се издигна над много други, да почне да запада. Запази нейното благолепие, като я повериш, както казах, на други — по-силни и по-способни от мене. Защото страхувам се да не би, поради моята слабост, да тръгнат работите зле. Царят остана поразен от такава неочаквана молба и рече: — Що думаш, отче?! Как мога да гледам друг да епископствува, докато си жив ти? Как мога да лиша царството от твоите архипастирски благословии? Твоето отричане от епископската катедра ми се вижда като неприятно предзнаменование, че ще се лиша от царския престол. Дали не съм нещо оскърбил твое преподобие, без сам да зная това? А ти може би ме жалиш като баща, та не искаш да ми посочиш лошата постъпка, а скриваш истинската причина под вид на старост и слабост. Кажи, моля те, аз съм готов да загладя грешката си и като син да лекувам болката на своя баща. Ако пък няма такова нещо, защо искаш да опечалиш ония, които с нищо не са те оскърбили? Защо тогава караш децата си да плачат и ги напускаш без всяка причина? Чуй, отче! Ако не е тъй, осмелявам се да кажа, че каквото и да говориш, няма да те послушам. Каквото и да правиш, няма да склоня на твоята молба. Уволняват се само люде недостойни, а ти стоиш по-високо от всяко достойнство. Преклони се старецът пред тия думи на царя и без да говори повече за оставка, върна се в своя манастир, но скоро се разболя. Предусещайки своята близка кончина, блаженият Климент побърза да приготви за българската църква прощален дар: залови се да напише всичко, що се пее в църква от Томина неделя до самата Петдесстница. А от това може да се види какъв е бил в здраво състояние оня, който и през време на боледуването се изнуряваше да работи в полза на своя български народ. Така живя и това извърши за своя народ най-великият от учениците на Солунските братя и най-после се пресели при господа. По свещените обреди неговото тяло, равночестно с душата му, беше опеяно и почетено, макар и не с онова достойнство, което му се падаше. То беше положено в същия манастир в гробницата, която сам си беше направил още приживе. Това стана в царуването на цар Симеона на 27 юли 912 година.
Иван П. Кепов (1870 – 1938) е роден на 29 февруари 1870 година в село Бобошево, Кюстендилско. Завършва педагогическо училище в Кюстендил и история във Висшето училище в София. Учител в Берковица, Образцов чифлик (дн. квартал на Русе), Враца, Варна, Дупница, Кюстендил и София. Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. На VIII конгрес на Македонските дружества в България в 1901 година е избран за секретар на Върховния македоно-одрински комитет. Кепов е привърженик на крилото, подкрепящо Вътрешната организация, и по-късно заедно с един от другите членове на комитета Владимир Димитров застава срещу генерал Иван Цончев и подава оставка. Един от основателите на Радикалдемократическата партия през 1903 г. Редактира и издава от 1901 година вестник „Изгрев“, редактира списание „Младежка библиотека“, „Учителски вестник“ (1907 – 1915). Заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история. Умира на 8 януари 1938 година в София.
Loading ...
