Експремиерът смята Първанов за себичен, без сърце за БСП
Бившият премиер Жан Виденов проговори след години мълчание с обширна рестроспекция за най-бурните години на прехода и едни от най-ключовите политически фигури от него. С думите, че един премиер никога не бива да е кукла на конци, Виденов заяви, че от всички негови наследници най-независим бил тъмносиният лидер Иван Костов.
Бившият червен председател призна в предаването „Всяка неделя“ по Нова телевизия и че нестабилността в държавата е тръгнала именно от неговата партия. Той разкри, че дори е имало сценарий да остане шеф на левицата след като хвърли премиерска оставка на 21 декември 1996 г. Тогава той е отказал подобен развой за себе си, за да не станел изкупителна жертва на негативните събития за втори път. Виденов призна, че бил твърдо решен да посочи покойния Николай Добрев за свой наследник, въпреки опозиционните стрели на „Позитано“ 20, отправяни срещу него. Партията обаче избрала Георги Първанов, което Виденов тълкувал като най-голямата политическа грешка на БСП.
Избирането на Първанов за държавен глава пък за него бил преломният момент, когато решил да отстъпи от политическите си планове. „Той бе себичен и мислеше само за себе си, а сърцето му не беше в партията“, отсече бившият премиер.
За първия министър-председател след прехода – Андрей Луканов, Виденов твърди, че не бил алчен за пари, а по-скоро за власт. „Беше смел, но и много безотговорен като взимаше решения, а после мислеше как да ги мотивира“, уточни Виденов.
Тежката криза през 1996-1997 г. той обясни със свободията в банковия сектор, започнала преди това. „100 банкови институции се създадоха за 5-6 години. Беше неестествено да останат“, смята той и добави, че даже България се е разминала сравнително леко с последиците от тази криза. Той обаче декларира, че сделки срещу националния интерес по време на неговото управление не е имало.
С аргумента, че страната се е нуждаела от 1 милиард долара, за да се справи с кризата, а никой не й ги е дал, Виденов обясни провала на кабинета си и фалита на държавата в края на 1996 г. Тогава Иван Костов се проявил като смел играч на политическата сцена, защото рискувал много с желанието си да му стане наследник.
Не Виденовата зима обаче определила бъдещето на страната, а решенията, взети през лятото на 90-та година, основно от екипа на Луканов. Сред тях Виденов сложи и даването на банкови лицензи на „сульо и пульо“ от бившия управител на БНБ Тодор Вълчев. Валутният борд през 1997 г., въведен от правителството на Костов, пък спасил голяма част от българските банки, въпреки че не е имало условия за това. Виденов върна лентата назад и за последната си среща с Тодор Живков – през 1998 г., когато Тато вече бил на смъртния си одър. И твърди, че не помнел нищо от разговора им в болницата, защото през цялото време си мислел как бившият първи е пътник към оня свят.
Loading ...
