Дейвид Камерън и Ангела Меркел

Предизвикващият силно разделение въпрос за новия председател на следващата Европейска комисия ще е основната интрига на започващото в четвъртък двудневно заседание на Европейския съвет. Държавните и правителствените ръководители на страните от съюза се събират най-напред довечера в белгийския град Ипр, за да отбележат 100-годишнината от началото на Първата световна война.

Заседанието им ще продължи в петък в Брюксел, като очакването е следобед Европейският съвет да реши кого ще предложи на Европейския парламент за председател на ЕК. Парламентът настоява това да бъде един от петимата кандидати, участвали в предизборната надпревара – Жан-Клод Юнкер (ЕНП, Люксембург), Мартин Шулц (ПЕС, Германия), Ги Верхофстат (АЛДЕ, Белгия), Ска Келър (Зелени, Германия) или Алексис Ципрас (СИРИЗА, Гърция).

Очакванията са Юнкер да получи първи мандат за преговори, тъй като представлява най-многочислената група в новоизбрания ЕП. Принципно обаче съществува възможността Европейският съвет да наложи кандидат, различен от посочените петима, съобщава БТА от Брюксел.

Европейският парламент очаква да избере новия председател на Европейската комисия на 16 юли. Това съобщиха в четвъртък на пресконференция от парламента. Дотогава се предвижда номинираният от Европейския съвет кандидат да събере мнозинство в ЕП. Гласуването на пленарната сесия в Страсбург ще бъде тайно и за да бъде успешно, кандидатът трябва да получи абсолютно мнозинство (над 50 процента подкрепа от всички 751 евродепутати, т.е. над 377 гласа).
 

На първата си сесия в Страсбург следващата седмица новоизбраните евродепутати ще определят председател на ЕП и неговите заместници. Първа на гласуване ще бъде подложена кандидатурата на досегашния председател Мартин Шулц. Преди дни ПЕС и ЕНП се договориха петгодишният председателски мандат да бъде разпределен поравно между двете партии, като социалистите ще ръководят ЕП до 2017 година.
 

Усилията на Великобритания да спре Юнкер продължават

Великобритания се готви да прибегне до „Люксембургския компромис“, за да попречи на номинацията на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК на срещата на върха на ЕС, твърдят британски вестници в четвъртък.
 

„Говори се, че правителството на Камерън проучва подробно всички възможности, включително позоваването на един съмнителен механизъм от 60-те години, който позволява да се изтъкнат „жизненоважни национални интереси“, за да се спре автоматично вземането на решение от страните членки на ЕС“, съобщава „Гардиън“ и допълва, че това би било юридически съмнителна стъпка. Вестникът цитира мнения на висши чиновници и дипломати в Брюксел, според които идеята на Лондон няма да издържи юридическата проверка.
 

„Таймс“ определя „Люксембургския компромис“ като „ядрено оръжие“, чрез което преговорите могат да бъдат продължени до постигане на компромис между страните членки.

Според британската преса опитът на Камерън да спре номинацията на Юнкер, за когото в Лондон се смята, че има прекалено федералистки възгледи, ще се провали. „Гардиън“ цитира висш британски чиновник, според когото е сигурно, че кандидатурата на Юнкер ще бъде подложена на гласуване – нещо, което е без прецедент в заседанията на Европейския съвет.

Снощи Камерън е разговарял по телефона с германския канцлер Ангела Меркел и с холандския премиер Марк Рюте, за да потвърди, че няма да се откаже от намерението си да поиска гласуване.
 

Германският „Зюддойче цайтунг“ коментира, че Дейвид Камерън е толкова упорит в съпротивата си срещу Юнкер заради престоящите догодина във Великобритания избори. „Известното с неконтролируемото си поведение евроскептично крило в партията на торите го аплодира, партията е единна като никога. В същото време Камерън сигнализира на избирателите от враждебната към Европа Партия на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП), че защитава британските интереси. Камерън се нуждае точно от това, когато се яви на парламентарните избори догодина“, отбелязва „Зюддойче цайтунг“, цитиран от БТА.
 

Френският вестник „Монд“ и онлайн изданието на германското списание „Шпигел“ съобщават, че Швеция и Холандия, които досега бяха на страната на Камерън срещу Юнкер, в крайна сметка са решили да се присъединят към мнозинството и да не пречат на номинацията на бившия люксембургски премиер за председател на ЕК. Според „Монд“, който се позовава на евродепутата социалист Пиер Московиси, широката подкрепа за Юнкер ще зависи от две условия: по-малко либерализъм в политиките на ЕС и значително присъствие на социалдемократи, включително французи, в бъдещия екип на Юнкер.
 

„Шпигел“ допълва, че на срещата на върха днес и утре ще бъде взето решение само за кандидата за ЕК, но не и за това кой ще заеме другите два ключови поста в Европейския съюз – този на председател на Европейския съвет след белгиеца Херман ван Ромпой и този на върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността след британката Катрин Аштън. Двете допълнителни номинации може да бъдат обсъдени на извънредна среща на върха през юли, твърди „Шпигел“, позовавайки се на европейски дипломати.
 

В друг материал по темата „Шпигел“ отбелязва, че Брюксел е озадачен от мълчанието на Жан-Клод Юнкер по повод множеството нападки срещу него за получаване на хонорари от лобисти, за проблеми с алкохола, за участие в скандала с подслушването, който доведе до оставката на правителството му миналата година. Дори привържениците му се дразнят от спотайванета на Юнкер, пише „Шпигел“.
 

Изданието разширява картината на предстоящите днес и утре преговори в Брюксел, като посочва, че освен Великобритания претенции има и Италия. Премиерът Матео Ренци, пише „Шпигел“, има желание да изпрати външния си министър Федерика Могерини в Брюксел. „Тя е млада (на 41 години), социалдемократка и е жена, всичко това е съвършена комбинация в брюкселската аритметика на властта. Само че, според оценките на мнозина наблюдатели, за момента Могерини разбира малко от външна политика и от функционирането на ЕС“, коментира „Шпигел“.
 

Друго влиятелно германско издание, вестник „Велт“, обръща внимание на това, че Италия и Франция ще настояват в рамките на срещата на върха ЕС да поеме ангажимент за повече гъвкавост в осъществяването на политика на икономии. „Матео Ренци се разбира чудесно с Франсоа Оланд и германската канцлерка ще усети това на Европейския съвет“, прогнозира вестникът. „Велт“ отбелязва, че понятието „гъвкавост“ в ЕС не означава максимално приспособяване, а максимално широко тълкуване на съществуващите правила, за да се избегне полагането на усилие за приспособяване.

В петък лидерите на страните от ЕС ще подпишат споразуменията за асоцииране с Грузия и Молдова, както и икономическата част от споразумението с Украйна. Предвижда се на церемонията да присъства новоизбраният украински президент Петро Порошенко.
 

Сред темите на заседанието утре са също икономиката в ЕС, законодателните приоритети за следващите пет години, както и енергетиката.