Или за MADD като противодействие на пътната агресия

Д-р Георги Чалдъков

    Нищо  на този свят не струва колкото дори една сълза на измъчено дете.

                                                                                                  Ф.М. Достоевски

Свидетели сме на последствията на неолибералната икономическа доктрина, от която хората все повече се комерсиализират, хедонизират и агресират – о-без-душа-ват се хората. Роди се Homo economicus  – рационалният егоист, който прогони Homo reciprocans – съпричастният  човек.* Колкото и да сме зависими от нашите гени, хипотезите за типологията на личността на Ернст Кречмер и на родения престъпник на Чезаре Ломброзо днес отстъпват пред тези за държавата-престъпник и обществото-престъпник.

Като си спомням мисълта на Зигмунд Фройд: „Както в злото, така и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли“, се ужасявам още колко „много повече“ зло може да направи човек, отколкото вече е направил?

Едни от отговорите са: акушерка пребива новородено дете, родители  пребиват и убиват децата си. И ужасяващо устойчивата агресия по пътищата – в България ежегодно над 1000 деца стават жертва на пътните агресори. Явлението е с глобални мащаби, наричам го дромогресия (гр. dromos – пътуване, лат. aggression – агресия): всеки ден повече от 500 деца в света губят живота си от ПТП (пътнотранспортни прeстъпления) – и десетки хиляди са ранени.

Третата световна седмица за безопасност на движението, организирана от ООН  (4 – 10 май 2015 г.) е на тема “Децата и безопасността на движението по пътищата”. Целта на „Седмицата“ е да се даде тласък  за постигане целите на „Десетилетието на  безопасност на движението по пътищата” (2011 – 2020 г.)  да бъдат спасени глобално поне 5 милиона човешки живота, защото сега жертвите  на пътищата са много повече.  „Спаси живота на децата“ е официалното лого на Третата световна седмица. Това е спешен призив към политиците в света за съпричастни действия за намаляване на жертвите от пътните агресори.

На този убийствен фон една жена-политик през телевизионния екран защити пътните агресори  и акушерката, която садистично преби новородено дете! Пледирайки, защото освен политик, жената е и адвокат, че умората, синдромът на прегарянето от работа (burnout syndrome) може да оневини садизма. И каза, че протестът на майките срещу пътните агресори е натиск, който пречи на работата на съдиите!  Наричам това „арогантна липса на емпатия“, проявена от лидер на ПП (политическо произшествие)  с име „Движение 21“. Докато в САЩ и Канада вече 35 години действа една от най-големите неправителствени организации, наречена „Майки срещу пияни шофьори“ (Mothers against drunk driving – MADD), коята се финансира и от федералния бюджет на САЩ. Разказа ми го през 1989 г. д-р Антонио Константини от Калифорния, САЩ: Майките стоят пред  съдилищата и не си тръгнат от там, докато пътният агресор не получи справедлива присъда.

Затова искам да напомня на „Мадам 21“ какво пише в Библията на тази тема:  „Христос  казва на учениците си: „Ако не се обърнете и не бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно.” (Матея 18:3). И в Народното събрание няма да влезете.

    И става безпощадно ясно, че моралната хигиена трябва да се изучава в семействата, училищата, университетите, съдилищата. И в курсовете и тестовете за шьофори. И никаква шофьорска книжка на аморалните – защото дай на такива превозно средство и те ще убиват деца на пътя.

      Все пак, Достоевски изразява убеждението си, че „ Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората. А между другото това е толкова просто: в един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди! „

     Дано и в България!           

__________________________________________________________

*Да си припомним пророчеството на Достоевски, описавно в „Братя Карамазови“: „Ако имаш потребности, задоволявай ги, защото имаш същите права, както най-знатните и богати хора. Не се страхувай да ги задоволяваш, даже ги умножавай! И какво произлиза от това право да преумножаваш потребностите си? Богатите имат отчуждение и духовно самоубийство, а бедните – завист и убийство, защото права върху потребностите дадоха, но не показаха средствата, с които  да ги задоволиш. Къде ще отиде този нещастник, който е свикнал да задоволява безчислените си потребностите, които сам си е измислил? В уединение и отчуждение, без да се интересува от другите. И стигнахме до това, че натрупахме повече вещи, а радостта стана по-малко.”