Доц. ПЛАМЕН ПАВЛОВ:“Авторският колектив на “Поморие: древност и съвремие” е от утвърдени имена в историческата наука, археология и етнология

Доц. ПЛАМЕН ПАВЛОВ:

“Авторският колектив на “Поморие: древност и съвремие” е от утвърдени имена в историческата наука, археология и етнология, от специалисти и с богат изследователски опит, национална и международна известност. Благодарение на техните текстове и на перфектната на работа на двамата съставители, д-р Атанас Орачев и д-р Стефан Пейков, пред нас е книга, която умело съчетава стандартите на “високата” академична наука с качествата на отлично четиво, достъпно за широката публика, снабдено с великолепен, умело и точно подбран илюстративен материал”.

Доц. Пламен Павлов е роден 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. През 1978-1982 г. завършва история във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Работил е като учител, научен сътрудник в БАН, от 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода 4 — 15 век във Великотърновския университет, доцент, доктор по история. Сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др. През 2005-2008 е автор и водещ на предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. Пламен Павлов е автор и водещ на предаването за история и култура Час по България на Национална телевизия Скат. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: „Българите в Северното Причерноморие“, „Онгъл“ и др. Инициатор на издигането на паметник на Св.св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия), на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от българските общности в чужбина, и др. инициативи, подчертаващи единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните й граници. Съпредседател на „Асоциация Световната България“ (от 2002 г.), председател на Кръг „Будител“ (от 2010 г.), дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (от 2010 г.). В периода 1998–2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Пламен Павлов е автор или съавтор на над 200 студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия и др. Избран e от Община Поморие за рецензент на изданието „ПОМОРИЕ – древност и съвремие”.

===============================================================

 „ПОМОРИЕ – древност и съвремие”

ще бъде истинско културно събитие*

Решението на община Поморие да осъществи допълнено, основно преработено и илюстрирано издание на историята на града е не само отлично мотивирано и навременно, но и напълно разбираемо. Както основателно е посочено в писмото на уважаемия инж. Петър Златанов, кмет на Община Поморие, до рецензентите, в случая е търсена приемственост, което е обяснимо предвид познатата не само на специалистите, но и на хиляди читатели съществуваща история на града. Тя отдавна е изчерпана, а с оглед на съвременните културни потребности, на запазването и издигането на авторитета на града и на България гражданите и гостите на Поморие заслужават да имат на разположение солиден научан труд върху миналото на града.

Трябва да се подчертае, че авторите и съствителите на книгата са постигнали висока степен на актуализация и обновяване на текстовете и материалите, включени в това авторитетно издание. Избраният подход несъмнено заслужава позитивна оценка, като още тук съм длъжен да отбележа, че се е стигнало не просто до традиционно “второ, преработено издание”, а на практика до една нова история на древния град Анхиало / Поморие.

            Авторският колектив на “Поморие: древност и съвремие” е от утвърдени имена в историческата наука, археология и етнология, от специалисти и с богат изследователски опит, национална и международна известност. Благодарение на техните текстове и на перфектната на работа на двамата съставители, д-р Атанас Орачев и д-р Стефан Пейков, пред нас е книга, която умело съчетава стандартите на “високата” академична наука с качествата на отлично четиво, достъпно за широката публика, снабдено с великолепен, умело и точно подбран илюстративен материал.

            Като специалист по средновековна история на България и Византия, ще се спра по-конкретно на втората глава на “Поморие: древност и съвремие”, том І, посветена на средновековното минало на града. Тази извънредно важна и интересна епоха е разработена от световноизвестния наш учен акад. Васил Гюзелев, чиито интереси към историята на Черноморието са материализирани в серия авторски монографии, издания на извори, десетки студии и т.н., вкл. в научното и оперативно ръководство на големия международен научен проект “Bulgaria Pontica Medii aevi” (т. І – VІІ), стартирал преди повече от тридесет години. Впечатляващата ерудиция на акад. В. Гюзелев е въплътена в синтезиран и многопластов исторически обзор, в който миналото на Анхиало / Поморие е показано на фона на глобалните събития в България и на Балканите, в тясна връзка с развитието на политическите, стопанските и културните взаимоотношения между България, Византия, италианските морски републики, във връзка с номадските нашествия, Латинската империя (1204-1261), османската експанзия и т.н., и т.н.

Привличайки нови, малко познати или неизвестни извори, както и най-нови изследвания, авторът показва мястото на Анхиало във времето от преди създаването на средновековната ни държава на Балканите до гибелта на “деспотата Загора” (българската южночерноморска област в състава на късната Византийска империя) през 1453 г. В. Гюзелев поставя акцент върху българо-византийското съперничество за властта над днешното южно българско Черноморие през VІІ – ХІV в., като умело “вписва” тези на пръв поглед “локални” събития в общата картина на международните отношения в региона и в общоевропейски контекст. И наистина, драматичните сблъсъци между България и Византия в началото, а по-късно и в средата на VІІІ в., битката при Ахелой (наричана много често и с пълно основание “битка при Анхиало”!) през 917 г., активността на византийската власт през ХІ-ХІІ в. (особено във времето на Алексий І и Мануил І Комнин), действията на Петър и Асен през 1186-1190 г., редица събития от историята на Второто българско царство и т.н. – става дума за събития и процеси със сериозна, понякога ____________________________

*Рецензия пред Община Поморие от доц.д-р Пламен Павлов „Поморие: древност и съвремие”. Двутомник изследвания, материали, документи, том І. Бургас, “Геопан”, 2011.

 (без никакво преувеличение!) съдбоносна политическа тежест. В тях Анхиало не е просто конкретен град, крепост и пристанище, а геополитически “маркер”, който в не по-малка степен от Месемврия / Несебър (в редица случаи дори в по-значима!), е своеобразния център на “реалната история”. Не само като специалист и университетски преподавател, но и като популяризатор на историческото минало, мога категорично да заявя, че текстът на акад. Гюзелев, както и останалите текстове и материали в тома, по убедителен начин защитават тази особена роля на Анхиало / Поморие в българската, балканската и европейската история. Нещо повече, ако търсим сюжети за български аналог на поредицата “Battlefield” на научно-популярния телевизионен канал “Discovery”, то няколко от първите му серии би трябвало да бъдат с общ надслов “Бойното поле при Анхиало”, където се разгръщат някои от най-знаковите сражения на ранното Средновековие – битки, чието значение е откроено умело от акад. В. Гюзелев. Същото може да се каже и относно популязирането на мястото на Анхиало / Поморие в развиващата се особено постъпателно след 1261 г. презморска търговия, в която водещото място вече не е на Византия, а на италианските морски републики Венеция и Генуа. Нека отбележим, че именно В. Гюзелев е ученият, който в най-съществена степен има заслугата за издирването на нови докумени, отнасящи се до Анхиало, Месемврия, Созопол и др. средновековни български пристанища, в италианските и заподноевропейски архиви и книгохранилища. Не бива обаче да пропускаме и направеното от съставителите д-р Орачев и д-р Пейков, за илюстрирането на текста със старинни картографски документи, върху които Анхиало неизменно присъства като особено важен пункт в корабоплаването и международния търговски обмен.

В своето изложение В. Гюзелев реконструира богатото културно и църковно-религиозно наследство на Анхиало – една от ранните епископски катедри по нашите земи. Подобаващо място е отделено на архиепископията, а по-късно и на митрополията в Анхиало в системата на Константинополската (Вселенската) патриаршия, както и в историята на църквата по българските земи. Във времето на османската експанзия на Балканите тази църковна катедра играе важна роля за опазването на Христовата вяра не само в града и неговия район, но и в един по-обширен ареал от нашите земи.

В. Гюзелев се стреми да рекоструира, доколкото това е възможно на базата на оскъдните извори, книжовната дейност в Анхиало. Авторът привежда примери за силата на българо-византийския културен диалог,  които заслужават да бъдат известни на всеки интелигентен български и чуждестранен читател. И тук, както и като цяло в текста на акад. Гюзелев, извороведският, археологически и друг материал е поднесен в своето единство, което прави авторовия разказ за културната история на града хармоничен и увлекателен.

В заключение, бих искал да изразя висока оценка за предлагания том І на двутомника “Поморие: древност и съвремие” – както за авторската част на акад. Васил Гюзелев, така и за останалите текстове в представения ръкопис. Предвид участието на изтъкнати специалисти по конкретната проблематика като доц. Диляна Ботева, не смятам за необходимо да се спирам на останалите текстове в изданието – дело на авторитетните учени проф. Михаил Лазаров, проф. Елена Грозданова, проф. Велко Тонев, както и на останалите участници в авторския колектив. Едно бъдещо издание на “Поморие: древност и съвремие” или на негов съкратен вариант на английски и др. чужди езици, убеден съм, също би се радвало на успех. Надявам се, че подобно намерение влиза в плановете на ръководството на Община Поморие, на съставителите и издателите на двутомника.

Не на последно място, редно е да се даде висока оценка на прецизната редакторска работа на д-р Виолета Василчина и д-р Атанас Орачев. Както вече бе отбелязано, съставителите д-р Стефан Пейков и д-р Атанас Орачев, чийто поглед се чувства на практика в цялото издание, ни поднасят една издържана в научно отношение и в същото време увлекателна книга, която без съмнение ще срещне одобрението на учени, широк кръг български и чужди читатели. Нейното скорошно публикуване, убеден съм, ще бъде истинско културно събитие и за самите граждани на Поморие.

            31.07.2011 г.                                                                                     доц. д-р Пламен Павлов

            Велико Търново