Фокус: Доц. Христова, наруши ли се етническият мир в България след последните протести заради случилото се в пловдивското село Катуница?
Антоанета Христова: Мисля, че все още не. Но виждам риск за това. Смятам, че проблемът в момента е свързан с тотално нарушение на усещането за справедливост в България. Това е така, защото всеобщото убеждение е, че не сме равни пред закона, че няма справедлива социална политика, че няма справедливо заплащане на труда, че няма справедливост по отношение на равнопоставеността между малцинства и мнозинство, по отношение на богати-бедни. Тоест във всички направления, които определят социалните взаимоотношения в държавата, съществуват двойни и тройни стандарти. Човек притежава дълбока потребност от справедливост. Тя е свързана с това, че той винаги се съотнася към другия от групата – човек се развива, сравнявайки се. И тъй като това е първична потребност, неудовлетвореността й води до развиване на силна чувствителност и съответно – раздразнителност. А последното определено е средство за манипулация. Не случайно справедливостта е основна тема в говоренето на политиците. Големият проблем в момента е, че вместо да говорим за същинския проблем и да търсим отговорност за него проблемът се опростява и се пренасочва от политиците, към междуетническите взаимоотношения.
Фокус: Смятате ли, че това са основните причини за тази силна обществена реакция?
Антоанета Христова: Когато не си щастлив, не си доволен, не виждаш изход, не виждаш кой ще помогне, когато имаш повод, обикновено търсиш виновния, за да му поискаш сметка. Когато искаш да намериш виновния, лесно може да бъдеш „подпомогнат” да излееш някъде агресията си. Най-лесният начин да излееш агресията е в група спрямо друга група, защото групата създава сигурност. А най-видимата група в обществото е етноса и религиозната общност.
Фокус: Понеже говорим за начина на изразяване на възмущението – доколко маргиналите са в основата на протестите и всъщност те ли определят развитието на това недоволство?
Антоанета Христова: Маргиналите се отразяват от медиите – снимките хващат лицата, които са най-агресивни, които са най-ярки в тълпата, които са най-разярени, защото те са интересни. В същото това време има и много други, които не са маргинали. Маргиналите внушават неуправляемост. Те създават усещането за страх, докато там, сред недоволните, има и други, които не са такива. Трябва да разбираме причината за реакцията и да не се поддаваме на изкушението да се задоволяваме само с видимото.
Фокус: Защо според Вас обаче пък голяма част от протестиращите, да оставим настрана повлечените от маргинали, бяха деца?
Антоанета Христова: Защото има и непълнолетни. Навсякъде, където има групи и тълпа, има и деца увлечени от емоцията.
Фокус: Смятате ли, че това е нормално и че може би тези деца все пак са повлияни донякъде от протестите в Гърция, може би и от информацията за лондонските размирици миналия месец?
Антоанета Христова: Има и такива. Именно това е, което притеснява всички нас, опитващи се да погледнем по някакъв начин по-балансирано.
Фокус: Кое е най-притеснителното в това един тийнейджър да участва в такъв силов протест, в който се хвърлят камъни, в който някакви групи хулигани също участват?
Антоанета Христова: Най-притеснителното е да не бъде наранен и той да не нарани. Най-притеснителното е да не се мине мярата. Всеки има своя мяра, в която проявява агресия, приемайки я за допустима. Притеснително е да не се появят повече хора, за които прагът за нормалността става все по-нисък.
Фокус: Имаме информация, че са издадени заповеди в някои училища за това да не се допускат ученици и деца в протестите. Възможно ли е с такива заповеди действително да се ограничи участието на непълнолетни там и къде е ролята на родителите в този случай, не са ли те тези, които трябва да ограничат децата си, а не училището?
Антоанета Христова: Добре е, че има такива заповеди. Разбира се, че родителите трябва да ограничат децата си. Добре е и в училище да се говори за всичко, което се случва в обществото и на улицата. Тук е ролята и на класния ръководител – на цялата среда, в която детето расте. Въпросът е, че ако тя отсъства, тогава какво става? Ако средата си върши работата, детето няма да е там. Децата нямат работа на протестите. Очевидно е, че системата, която е допуснала деца да бъдат там, не е достатъчно сработила. Не говоря за всички – говоря за тези, които са там. Възрастният трябва да поеме отговорността за децата.
Фокус: Смятате ли, че полицията действително е трябвало да се намеси в спирането на протестиращите по пътя за ромските махали? Такава информация имаше от различни градове на страната и може би на някои места са използвани и други, невербални средства.
Антоанета Христова: Трудно ми е да коментирам действията на полицията, защото това не е моя работа. За момента нямаме грубо насилие – това е добре от една страна. От друга страна, хората казват, че са очаквали по-голяма защита от полицията. Това, върху което мога да разсъждавам, е какви са причините за събитията и до каква степен в момента се опитваме да ги потърсим наистина сериозно, за да намерим решение за вбъдеще или пък ще останем на нивото да преформатираме, а следователно манипулираме. Проблемът с ромите е само един пример за нарушение на справедливостта. Стеснявайки погледа и губейки комплексността на причините рискуваме етнизиране, което може да доведе до непредивидими последици.
Фокус: Тъй като все още се очакват протести, бързо ли ще затихне цялата тази вълна или има предпоставки процесите тепърва да се усилват?
Антоанета Христова: Не зная. Зависи от разума на всички – зависи от разума на политиците, на медиите, на експертите.
Фокус: От гледна точка на гражданското общество, няма ли да се получи малко като приказката „Всяко чудо за три дни”?
Антоанета Христова: Ако се получи така, това пак ще избие в бъдеще. Виждаме, че имаме почва за агресия, на която хората реагират, имаме вече някаква степен на несправедливост, която избива в определена посока. Щом реакцията е налице, налага се да се вземат спешни мерки. Единственият правилен подход е много бързо събиране на Консултативния съвет по национална сигурност, разпределяне на задачите по експертите, академичен анализ на проблема, мислене вече за стратегии, които да не са включени само в рамките на четирите мандата и да обхващат само една политика – магистрали и финансово ограничение. Политиката е комплексно занятие и като се занимаваш само с едно – то избива някъде другаде.
Фокус: Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност ще се проведе на 1 октомври. Няма ли да е късно?
Антоанета Христова: Струва ми се, че е ненужно отложено. Трябва да има реакция, трябва да се види, че политическият елит разбира проблема и че има желание и знае подхода за разрешаването му.
Фокус: Има информация за ставащото и в чуждите медии, според Вас как ще възприемат случилото се европейските партньори на България и въобще наблюдателите от чужбина?
Антоанета Христова: На България тежи проблема с ромите. Никой до сега независимо от съществуването на различни комисии и комитети, независимо че много пари се раздават уж за работа с тях, не е подходил ефективно към темата. Етнизирайки проблема, в момента даваме аргументи против нас навън. Ние доказваме още веднъж, че не можем да контролираме престъпността, справедливостта и етническите взаимоотношения.
Фокус: Ако предположим, че напрежението ще продължи да ескалира, има ли някакви предпоставки за ромско отмъщение?
Антоанета Христова: На така формулирания въпрос – „ако ескалира” – ще кажа, че не трябва да ескалира. Ако ескалира, ще се задействат всички първични механизми на защита.
Фокус: Тоест може да се очаква ответен удар от роми?
Антоанета Христова: Не ответен удар, а защита, агресия, при която не е ясно кой е започнал.
Loading ...
