Доган, Сидеров, Костов – „шампиони“ по недоверие

news.bg

Кристалина Георгиева, Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Меглена Кунева и Йорданка Фандъкова са начело в класацията на политиците с най-ниска степен на недоверие. Това сочи изследване на Института за анализи и маркетинг за обществени нагласи към управлението и нагласи за предстоящите изборите.

Недоверието към тези политици е по-ниско от 50 %, докато към всички останали политици то е над 50 %.

Кристалина Георгиева има много добър рейтинг - положителен с 10 пункта. Положителен рейтинг от два пункта има и регионалният министър Росен Плевнелиев. Отрицателният рейтинг на премиера Бойко Борисов се дължи на негативите, които натрупва в управлението, посочват социолозите.

Доверието към еврокомисаря ни е 47,4 %, а степента на недоверие към нея е 36,9 %. След нея е премиерът Борисов с доверие 43,1, а недоверието – 45,9 %, а след него следва регионалният министър Росен Плевнелиев с 42,1 % доверие и недоверие 40 %.

Меглена Кунева бележи ръст в доверието си, а нивата й на недоверие от април насам слизат от 62,1 на 43,6 %. Тя е с най-нисък отрицателен рейтинг след Борисов. Докато при Йорданка Фандъкова отрицателният рейтинг е много по-висок – той е 13 пункта.

Със стабилен положителен рейтинг е само Кристалина Георгиева, което вероятно се дължи на неучастието й във вътрешния политически живот, смятат експертите. Бойко Борисов и Росен Плевнелиев са почти равни по рейтинг.

Към другите двама политици, които са включени в първата таблица на изследването – президентът Георги Първанов и вътрешният министър Цветан Цветанов недоверието категорично доминира, но недоверието към Цветанов е по-високо.  Процентът на доверие към Първанов е 32,2 срещу 56,7 % недоверие, а към Цветанов анкетираните заявяват 32,1 % доверие срещу 52% недоверие.

Тройката политици с най-високо недоверие са Ахмед Доган с 82,1 %, Волен Сидеров със 78 % и Иван Костов със 77,7 %. Близо до тях по показатели е и Яне Янев със 76,8 %. Лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров получава 72,3 % недоверие само срешу 8,1 % доверие.

В проучването добри резултати получава и бившият президент Петър Стоянов.

От имената в БСП, които се спрягат за президент, Стефан Данаилов получава 24,3  % доверие, Евгения Живкова – 16,5 %, Ивайло Калфин – 15,3 %, Петър Курумбашев – 11,4 %, въпреки че първите двама заявиха, че нямат намерение да се кандидатират. Трябва да се каже обаче, че тези лица нямат доверие извън електоралната подкрепа.

Добри резултати получава и бившият президент Петър Стоянов, към когото доверие са изразили 22,6 %. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов получава 13,1 % доверие.

Лидери с традиционно ниско доверие получават по-високо доверие, отколкото партиите им получават като електорална подкрепа.

По думите на Юлий Павлов опозиционните сили са много изплашени от вота на недоверие. Като цяло хората са недобре информирани за евентуални предсрочни избори.

Относно нагласата за предсрочни избори една група от ГЕРБ – 9,9 %, смятат, че трябва да има предварителни предсрочни избори, за да може ГЕРБ да състави по-стабилно правителство с пълно мнозинство. 63 % от симпатизантите на ГЕРБ смятат, че ГЕРБ имат достатъчно мнозинство и не са необходими нови избори. Общо 41,9 % от анкетираните са на мнение, че правителството трябва да продължи да управлява както досега.

На въпрос как гледат на евентуална кандидатура на Бойко Борисов за президент 58,6 % от симпатизантите на ГЕРБ не одобряват такова действие, защото е избран за премиер и носи отговорност за управлението на страната.

19,3 % гледат положително на неговата кандидатура. 22,1 % не могат да отговорят. От симпатизантите на другите партии над 50 % не одобряват участието на Бойко Борисов на президентските избори.

Евентуалната избирателна активност към момента спада от над 55 % през април на 49,2 %. От Института прогнозират, че активността на изборите ще бъде между 55 и 60 %. Безспорен факт е обаче, че желанието за участие в изборите намалява.

Причината е, че 4 месеца преди изборите двете основни политически сили все още не са обвили кандидатурите си, а много от рейтинговите играчи отказват да бъдат номинирани. И Стефан Данаилов, и Росен Плевнелиев засега отказват участие в президентската надпревара или поне твърдят така.

На въпрос, ако парламентарните избори бяха сега, за коя партия бихте гласували, се получават резултати, които не променят картината от преди 3 месеца. Промените варират в рамките на 1 %. Те показват, че е загубена фалшивата периферия и резултатите са на нивото преди 2 години, през 2009 година. Това изследване показва, че особени размествания в картината от април не са настъпили.

По подкрепа ГЕРБ води, на втора позиция са БСП, но и двете сили са с намалени резултати в сравнение с предишното изследване от април. През юни 28,2 % заявяват, че ще гласуват за ГЕРБ, 17,1 % за Коалиция за България.

При евентуални избори днес ГЕРБ печели между 116 и 121 мандата. При БСП се наблюдава завръщане на загубените симпатизанти през 2009 година заради изявления на коалиционния партньор Ахмед Доган.

ДПС стои на същите нива от 6 %, които при реални избори могат малко да се покачат. Синята коалиция и Атака имат нива под 4 %, но при избори те ще получат около 5-6 % и ще влязат в парламента. За тях гласуват твърдите им ядра и трудно привличат избиратели от периферията. За другите политически сили данните сочат под 1 % подкрепа.

При събиране на числата на подкрепа за всички политически сили без ГЕРБ се получава 28,4 %. Така че при тази ситуация ГЕРБ е на ръба на средното мнозинство. Данните показват, че никой, освен ГЕРБ, няма интерес от предсрочни избори. Затова опозицията е силно уплашена.

Според социолозите се очертава безапелационна подкрепа на кандидата на ГЕРБ при надпревара с кандидата на БСП на балотаж. Причина за това е, че евентуалните кандидати на ГЕРБ, дори и за местния вот, непрекъснато се явяват в медиите. Според социолозите е загадка защо останалите политически сили не си обявяват кандидатите.

От Института за анализи и маркетинг не очакват ситуацията да се промени до есента. И по отношение на президентските избори, и по отношение на парламентарните при ГЕРБ близо 70 % от твърдото ядро на партията ще гласува, при БСП този процент е 65.

На въпрос откъде идва приливът на доверие към Меглена Кунева в последните два месеца Юлий Павлов каза, че тя прави кампания от началото на годината. Подкрепата за нея, която е около 30 и няколко процента идва и от десни, и от леви, и от център, дори и от симпатизанти на ГЕРБ.

Той обаче смята, че това ще се промени, когато се персонализират кандидатурите на двете основни политически сили.