 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Безработица, неплащане на вноски и осигуряване на по-ниски доходи водят до спад в приходите
 Бойко Борисов показва как ще намалее дефицитът в ДОО. |
На фона на оптимистичните прогнози за n-тото поред излизане на държавата от кризата НОИ получи звучен шамар и обвинения, че приходите от осигуровките за пенсия са по-малко от очакваното, а управителят на института Христина Митрева се видя принудена да подаде оставка под политически натиск заради снетото от нея доверие на управляващите. Върху й бе хвърлена вината, че приходите в бюджета на НОИ са планирани грешно и не се изпълняват. Тя отказа да поеме вината, а експерти и анализатори останаха резервирани към основния мотив в сценария по нейното отстраняване.Пред Mediapool наблюдатели коментираха, че зад намалелите вноски стоят по-малко фирми и хора, които плащат осигуровки, осигуряват се върху по-ниски доходи и изпитват сериозни трудности. Все признаци, че за една голяма група от хора кризата не си отива, а е зациклила. А зад изненадата на държавата от всичко това стои една твърде оптимистична прогноза.
През тази година дефицитът в НОИ трябваше да се намали с близо 700 млн. лева. За целта осигурителната вноска бе увеличена с 1.8 процентни пункта и бяха разписани допълнителни мерки за ограничаване на разходите и увеличаване на събираемостта като част от 25-годишния план за развитие на пенсионната система. Какво обаче се случва?
Не само пенсионните, но и здравните осигуровки изостават от плана
От НАП съобщиха за Mediapool, че за първите четири месеца са събрали 961 млн. лева от вноски за пенсии, което е 30% изпълнение на годишния план. Изоставането от плана е видно, тъй като НАП трябва да събере до края на годината 3.4 млрд. лева от осигуровките на работодатели, работещи, самоосигуряващи се. В това число не влизат държавните трансфери към института. Събраните приходи са с 61 млн. лева повече спрямо същия период на миналата година, което е обяснимо предвид по-високото ниво на вноската и повишаването на част от минималните осигурителни прагове за определени професии.
Оказва се обаче, че спадът в приходите не е само при вноските от пенсии. За четирите месеца на година събраните здравни вноски са със 7 млн. лева по-малко спрямо същия период на миналата година. Събрани са 456 млн. лева, което е 31.6% изпълнение на годишния план. Тези данни само потвърждават, че кризата в здравеопазването през миналата година, провокирана от бавенето на плащания в първите месеци, няма нищо общо с липсата на пари от осигуровки.
Друг е въпросът как са използвани те и постъпвали ли са редовно държавните трансфери за деца и пенсионери. През тази година въпреки по-малкото приходи касата се разплаща редовно с болници, джипита и специалисти и в системата цари относително спокойствие. Интерес буди и фактът, че при наличието на по-малко приходи НЗОК демонстрира спокойствие и си позволява да плаща над средномесечния план.
По-малко хора се осигуряват върху по-малки суми, бизнесът бави вноски
Икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев коментира пред Mediapool, че тези данни говорят за един доста по-оптимистичен план от това, което се случва на практика.
“Гледайки приходите на НОИ се вижда, че те все пак са повече от миналата година. Това обаче е при по-високо ниво на вноската и ръст и на минималните осигурителни прагове. Когато тези мерки залегнаха в плана за пенсионна реформа миналата година бяха заложени над половин милиард повече приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване, но това, което се вижда сега е, че темпът е почти двойно по-бавен. Половината от очакваното няма да го има в края на годината. Целият ръст, който го има при пенсионните осигуровки е на база по-високата вноска и по-високите прагове, но очевидно доходите са надолу“, заяви Ганев.
“А по-ниските приходи при здравните вноски означават, че тези, които се осигуряват, са по-малко, а сумата, върху която се осигуряват, е по-малка от миналата година“, допълни той.
Бившият министър на социалната политика в правителството на ОДС и председател на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков също вижда причините за по-малкото приходи в проблемите на бизнеса и хората.
“Ако човек анализира финансовото състоянието на работодателите се вижда една закономерност – продължава да се увеличава вътрешнофирмената задлъжнялост. Това означава, че фирмите продължават да изпитват огромни затруднения при плащането на осигуровките. От друга страна вече има сигнали, че дори публични институции имат проблеми с плащането на осигуровки. Например, не малко общини са на границата на фалита. И от тази гледна точка увеличаването на неплатените осигуровки е разбираемо и обяснимо. Продължаваме да бъдем в много тежко финансово състояние. Като изключим двама души в държавата, всички останали продължават да смятат, че още сме в криза и според мен това е обяснението на проблема със събираемостта“, коментира той.
Нейков посочи, че в съзнанието на предприемачите има известно разделяне на важността на плащането на данъците в сравнение с плащането на осигуровките. “Ако работодателят може да плати едно от двете, той обикновено предпочита да плати данъците. Все още плащането на осигуровките е нещо, което като че ли можеш да отложиш за малко и в по-добри времена да го платиш. Нещо, което по моему е принципно погрешно, защото всяко забавяне води впоследствие до увеличаване на разходите заради лихвите. Но когато те притискат доставчици, ток, парно, данъци и осигуровки, пред тежкия избор какво да се плати, осигуровките минават на заден план“, коментира Нейков.
Той също отчита като грешка свръхоптимизма при планирането на бюджета. “Когато се прави един бюджет има методика, която се разработва от Министерството на финансите и в нея друго освен официалните данни за безработицата не могат да се използват. Това е някакъв своеобразен капан за всеки, който прави бюджет, защото в желанието си да твърдиш, че излизаме от кризата и безработицата намалява, това е добре от PR гледна точка, но може да ти изиграе лоша шега при изпълнението на бюджета“, посочи Иван Нейков.
Има ли фалстарт на пенсионната реформа?
Според Петър Ганев данните показват, че проблемът, чието решаване трябваше да тръгне с т. н. пенсионна реформа, продължава да стои с пълна сила.
“Продължава проблемът с пенсиите да се решава с приходи от данъци. Пенсиите не зависят от някакви формули или от някакви правила, а зависят изцяло от състоянието на държавата и до каква степен бюджетът може да си позволява да повишава административно доходите. Всичкото това говорене, че като плащаме осигуровки, ще знаем какво ще се случи в бъдеще, се вижда, че не отговаря на реалността. Проблемите стоят и недоверието ще става все по-голямо. Чисто политически липсваше какъвто и да било консенсус около този план, така че една промяна в политическата обстановка веднага ще промени и параметрите на пенсионната реформа“, посочи той.
“Ние дори имахме по-смело предположение, като казахме, че пролуките ще се видят още в първата година, въпреки че планът е 25-годишен. И се оказваме прави, тъй като още през първата година се видя, че тази графика, която беше показвана и от социалния министър, и от премиера, която показваше едно лошо състояние, което се подобрява, докато дефицитът тотално изчезне след няколко години, тя се размина още сега с това, което ни беше показано“, допълни Ганев.
Нейков заяви, че не би правил връзка между проблема със събираемостта на вноските и стъпките на втория етап на пенсионната реформа. “Според мен има грешка, но тя е в друга посока. Мисля, че прекалено много отложихме във времето – чак до 2024 година – елементите на реформата и това ме кара да си мисля, че няма да се стигне до желания ефект. Но си давам сметка, че пенсионната реформа е най-горещият картоф и всяко правителство се опитва да се измъкне и да го прехвърли на следващото“, коментира той.
Повишаване на доходи при липса на приходи
По повод предстоящите преговори в Националния съвет за тристранно сътрудничество за увеличаване на минималната заплата и раздаване на добавки към пенсиите, Ганев заяви, че подобни искания са необосновани. “Първо, подобни мерки не присъстват на теория в плана за реформа, където пише, че пенсиите са замразени до 2013 година, и второ, в реалността нещата са още по-лоши, защото пари очевидно няма“, коментира Ганев.
“В бюджета на ДОО пари няма, държавният бюджет не дава индикации, че е в по-добра позиция от това, което е заложено. Т. е. няма откъде да се вземат пари, които да дотират тези социални плащания и това по никакъв начин да не повлияе на бюджетното салдо. Хубаво е да се говори за компенсации, но трябва да е ясно кой ги плаща. Инфлацията изяжда доходите на всички, а тази компенсация не идва от небето. Така че тези пари няма откъде другаде да бъдат взети освен от джобовете на една част от населението, за да бъдат сложени в джобовете на друга част от населението. Едва ли сега е моментът да се тръгва в тази посока, друг е въпросът в каква степен изборите ще изиграят роля и няма да се стигне до еднократно доплащане. Хубав или не има някакъв 25-годишен план за пенсиите, който няма и шест месеца след като беше приет, същите хора които го приеха, говорят съвсем различни неща“, посочи Ганев.
Нейков обаче е на противоположното мнение. Той смята, че компенсация на доходите трябва да има, точно заради кризата. “Не бива тази ситуация с трудностите в бюджета да се използва като аргумент да не бъде коригирана минималната работна заплата, защото това ще означава, че се опитваме да прехвърлим една непосилна част от кризата върху най-слабите. Във всяка цивилизована страна точно в условия на криза тези предприятия и граждани, които могат сами да се оправят, те поемат по-голяма част от кризата. Обществото помага на тези, които не могат да се справят сами. Много години съм работил с МВФ и много рядко съм чувал такава теза точно от тяхна страна да не се прекалява с монетаризма и да се намерят механизми за подкрепа на социално слабите. Това беше посланието от последната мисия на фонда, което не е добър атестат за позицията, която заема Министерството на финансите“, коментира Нейков.
Ще става ли по-лошо?
Според Нейков за това как върви държавният бюджет от години най-важно е дали земеделската реколта е добра и как е преминал туристическият сезон. Ако при тях всичко е наред, можело да се очакват добри бюджетни постъпления.
Според Ганев е трудно да се каже дали очертаните проблеми могат да доведат до неприятна изненада в данъчните приходи. “При косвените данъци има добро изпълнение като тук инфлацията и по-високите цени имат своята роля“, коментира той. Според него неприятната изненада може да дойде, ако се окаже, че дупката за запълване в бюджета на НОИ е много по-голяма.
“Хубаво е да се натрупат повече месеци и да се види коя група колко осигуровки е платила. Много неща все още са неясни. Лошото, е че ако станат ясни, те ще са по-скоро в негативна посока. Едва ли изненадите ще са приятни“, прогнозира Ганев.
Нейков пък призова да се спре с изказванията за излизане от кризата, тъй като вече започват да дразнят хората.
“Ако някой твърди, че нямаме проблем, той живее някъде другаде, не в България. Прекаляването с приказките, че сме излезли от кризата, дори започва да ядосва хората, защото всеки започва да си мисли: “Дявол да го вземе, ако всички са излезли, аз ли съм глупакът та продължавам да се чувствам в криза?“, коментира той.
Loading ...
