РАК В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ

Или Ден на унижените будители

Д-р Георги Чалдъков                     

        Ubi sunt qui ante nos fuerunt? (Къде са тези, които бяха преди нас?)

През изминалите 25 години в България съществуват идеални условия за разцвет на посредствеността, алчността и агресията. Съчетан с идеалните условия за липса на образование и наука, българският културен  пейзаж стана грозен и тревожен.

Така всяка година на първи ноември отеква „тържествено“ ехото на нашите будители – светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Патриарх Евтимий, Стоян Михайловски, Петър Берон, Захари Стоянов, Марин Дринов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Иван  Хаджийски, Кирил Христов, Димитър Каданов, Асен Хаджиолов…

      Защото сме заспали, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само за българската душевност и култура, но и за признателността и уважението към нашите будители – учители, поети, писатели, учени, художници, артисти. От родната къща, детската градина, училището и универ­ситета – колко много места, където човек се учи от тях.. Мултиплицирано в нацията, това означава знаещи хора – избор на интелигентни и достойни политици, които да работят за здравеопазвенето, обра­зованието, науката, културата, икономика –  и по-поносим стандарт на живот. А не за партийни и Дол-ни интереси.

Тогава защо позволяваме да бъдат унижавани и мъртвите, и живите будители! Продадена, пред срутване е къщата на Яворов – злокачествен тумор в центъра на София. Защо кмета на София не показа този тумор на госта от Брюксел? Не разбират ли политиците и избирателите на политиците, че ако не се будим сами, не може да ни събуди нито Брюксел, нито Вашингтон.

Злокачественият тумор в центъра на София е метастазирал в Самоков – къщата на Димчо Дебелянов е разалина. И в Банско – за къщата на Никола Вапцаров спорят роднини и общински чиновници. И в центъра на Бургас – писателската канцелария на Христо Фотев, където се събираха толкова много таланти, пристигащи в града от всички краища на България и света, отдавна е казино!

А много от живите будители – Стефан Цанев, Борис Христов, Йоско Сърчеджиев, Тома Томов, Димитри Иванов, Милко Божков, Стоян Цанев.. – са вече отшелници, избягали от суетата и арогантността на големите градове. Други емигрираха  от мизерните условия, които държавата предоставя на таланта им.

И неусетно настъпва денят на унижените будители.