Денизчо,не ми се пули като дърта пачавра!

За съжаление законите са такива, че СЕМ може да обсъжда, но не и да спира мощно преобладаващите разгулни, а често и клозетни шоута. Защото ако тръгне да ги закрива, телевизионните собственици, управители няма да му се подчинят и даже ще ревнат, че той погазва демокрацията, размаха на храбрата инициатива. Защото у нас, уви, свободата на избора вече 22 години се възприема не като културно, а като безконтролно, неуправляемо, но най-вече безотговорно присъствие в живота на обществото.

Това е начинът електронните медии да печелят повече пари и да вдигат рейтинга си. Затова поне на нашия народ не му остава нищо друго освен заедно с идеалисти, Дон Кихотовци като мен да изобличава медийната простащина, нейното разложително влияние особено върху пубертетната и юношеската среда.

Почти всички телевизии и вестници са затънали в какви ли не тъпи теми от дъното на живота. Всеки ден ни занимават например с някоя си Николета Лозанова и нейния креватен любим Валери Божинов, макар че никой сериозен човек не се интересува от тази фуклива, но и празноглава двойка.

Напоследък БНТ и Би Ти Ви все повече се борят коя от тях да развява знамето на кръчмарщината. Състезанието е много оспорвано, но май вече БНТ е на път да го спечели. Аз например, се питам защо безплодният, но и много вредният Денизчо Ризов се размахва пред нейните камери като разпасан феодал. И си отговарям, че се е самозабравил, защото е забогатял навярно с парите на червения генерал Ризов – неговия тейко. И затова Денизчо вече е решил, че е похлупакът на вселената.

Цялото му предаване е нагла демонстрация на ашлашко презрение към най-елементарното благоприличие. То се движи в гамите на проституцията и порнографията. Полуголи, иначе красиви мацки, примигват сладострастно като се мъдрят разкрачени и най-самодоволно масажират зейналите си цици, дори половия си орган. Те яхат един или друг мъж и разкопчават ризата му, бъркат в пазвата му, даже пускат ръка към слабините му. Подобни сцени предизвикват погнуса от секса дори у едни от най-големите юнаци в него. А той трябва да се представя може би с дръзка усмивка, но и уважително, защото ражда човешкия живот. А позорното зрелище на Дениз се вихри буквално всяка вечер и предизвиква просташко отношение към любовта на жената с мъжа.

Водещият Дениз кокетничи, важничи, фука се, лигави се и позира от първата до последната минута. Той отмята дългите си коси и върти гривните на ръцете си, пули се като квартална уличница. Наскоро беше гримиран като дърта пачавра и ужаси, вместо да развесели аудиторията. А той ни стряска с нелепи, недовършени и пренебрежителни думи, жестове към обкръжението му. Всички му се слагат като любезничат и му благодарят за голямата „чест” да са при него, защото го възприемат почти като слязъл от небето. Неговите уж музиканти не овладяват а блъскат ударните инструменти. Дърпат струните на китарите и аз се чудя как не ги скъсват. И певците не пеят, а дерат гласа си като побеснели, като жестоко дрогирани. Чуваме не благозвучни, а зверски крясъци, сатанински писъци, придружени с кълчотене до пълно изтощаване на гласа и на тялото. Главният солист сякаш е не човек, а мечка-стръвница или поне страховита грамада. Неговите безредно бухнали коси подсилват ужасяващите ни впечатления от висналите, разветите, мощно набраздените и преди всичко недостижими тлъстини.

Почти всички канени певци начело с водача им Дениз, са неприлично навлечени с размъкнати и просташки оцветени тениски. А дланите са преполовени от безвкусни ръкавици, сигурно пак заради омразата към естетиката в поведението. Това телевизионно пространство е задръстено от лица с лентяйско и тъпо излъчване. Те лягат, стават, блещят се, плезят се. И размахват онзи среден пръст, който е така любим и така често употребяван от Денизчо. Мнозина се подбутват и се хилотят като смахнати. От устата им се леят безсмислици и нелепости. И в цялата тази гнусна, воняща обстановка, гостуват политици и други същества с голямо самочувствие на видни интелектуалци или поне на първи умници в татковината ни.

Имам предвид например бившите държавни водачи Даниел Вълчев, Николай Свинаров, Стефан Софиянски и кой ли не. Те явно и охотно възприемат въпросната разгащеност в студиото като наличие на мечтаната свобода в човешкото поведение, като доказателство за демократизъм в нравите и времето след наистина лицемерно целомъдрената атмосфера през социалистическите години. Уви, тези особи, са готови на всичко само и само да се показват пред камерите и хранят бездънната си непостижима суета. В този каруцарски стил се дуе и Светльо или по-точно Тъмню от „Хиподил”.

Господинът е на път да се побърка от самолюбието си. Желае да ръководи България, макар че има излъчването, мисленето и поведението на вулгарен барман.

Ще призная, че в това сборище се повдигат и важни проблеми. Но те се въргалят като сурови кюфтета в чувал от брашно. Омърсяват се от тяхното ту лекомислено и безотговорно, ту подигравателно каканижене. Защото чорбаджията Дениз се гаври с всичко и с всички. Но най-вече с онези сериозни начала, които той очевадно захвърля, защото ги възприема като тъпащина и мижитурщина на страхливите хора.

Господинът се обожава. И се смята за природно изключение, въпреки налудното му господаруване му пред камерите. А цялата тази откровена гадост се разполага в БНТ. А тя възпитаваше няколко поколения в дух на уважение към човешкото достойнство, но само до 1989 година, и въпреки осъдителна комунистическа цензура.

А „Шоуто на Канала” и таман 6 увеселителни формати на Би Ти Ви например си приличат като еднояйчни близнаци. Все едно кое от тях гледаш. Защото всички те плуват в блатото на ту дървените, ту издевателските имитации на сериозни хора. Задръстени са от мазни цинизми и какви ли не пияндурски изгъзици. Дори твърде свободолюбивият, а до някъде и хулигански предизвикателният Иван Славков не допускаше и намеци за подобна разюзданост, когато беше генерален директор на БНТ. Той беше бохем, авантюрист, женкар, любител на алкохола. Но това не му пречеше да уважава милионите телевизионни зрители. Затова заставаше пред тях винаги в изискан вид: в хубав, обикновено черен костюм, с бяла риза и подходяща вратовръзка.

Позиране и маниерно многословие напират, може би не във всички, но в достатъчно издания на предаването „Нощни птици” пак на БНТ. Водещата Искра Ангелова често ни досажда с крайно лигавото си присъствие и с обидно глупавите си въпроси към гостите. Особено едни от тях се държат маниакално, претенциозно, като отъждествяват изкуството само или главно със себе си. Цялата тази оскърбително лековата част от програмата на БНТ се състезава с нейната противоположна и уви безподобно сива, безлична половина. Сутрешният блок на БНТ е най-скучният, ако го сравним с този на Би Ти Ви, Нова телевизия и ТВ 7, където Бареков, въпреки че обича да се самоизтъква повече отколкото трябва, наистина прави забележителни неща.

Водещите на БНТ са лениви, инертни. Лишени са от творческата находчивост и от кипящата енергия на качествения телевизионер. Техните дежурни и почти винаги предвидими, чисто чиновнически, служебни, формални въпроси неизбежно се редуват с вялите отговори на гостите им. Почти никога не се стига до интересен спор. Изключват го даже, когато темите са сложни и съвсем естествено пораждат различни мисли, събуждат противоположни наблюдения, асоциации на участниците в диалога.

А до 1989 г. БНТ ни срещаше с доста силни предавания като „Всяка неделя”, „Актуална антена”, „Панорама”, „Добро утро”, „Светът в действие”, „ТВ неделник”. Те бяха различни. Имаха своя запомняща се физиономия. И се гледаха от милиони хора. Коментираха ги като шлагери на деня. Оценки за тях и страстни прения възникваха къде ли не – в трамваи, магазини, вестникарски будки. Те и най-вече „Всяка неделя” ни носеха голяма информация, но и пораждаха мисли за живота. С всичките си минуси те ни захранваха с идеи, въпреки притесняващия ги суров контрол на социалистическата власт.

Техните водещи бяха четящи, широко осведомени, мислещи лица. Влизаха в студиото, подготвени и отговорни в подхода към задачите си. Срещахме се с кадърни журналисти като Кеворк Кеворкян, Александър Авджиев, Бригита Чолакова, Тома Томов, Любомир Коларов, Даниела Кънева, Диляна Грозданова, Васил Марков. Те, макар и в различна степен, са над всички водещи от всички днешни телевизии у нас.