ДЕМОПАТИЯ

| Източник: Д-р Георги Чалдъков

ДЕМОПАТИЯ

Или легитимиране парламентарна простотия

 

Д-р Георги Чалдъков

 

– Ето ти един въпрос: на колко години каза, че си?

– На седем и половина – каза Алиса. – Исках да кажа, че нито един човек не може да престане да расте!

– Един може и да не може – рече Хъмпти-Дъмпти – ама двама могат. Ако някой ти беше помогнал малко, можеше и да си останеш на седем.

                                   Луис Карол, „Алиса в Страната на чудесата“

 

 

Според древногръцки историци, в южните (дионисиеви) страни „се отдават на пирове, леност и голяма полова невъздържаност“. В тези страни се лее вино, ракия, узо, грапа, текила, танцува се мамбо, фламенко, пачанга, самба, сиртаки, кючеци, хора и ръченици – там има dolce, duende, santimento, ludus (лат. – игра), има романтика и сантимент, но няма икономика, често настъпват финансови и политически кризи. Достига се до парадокса брутният национален продукт да е нисък, а брутната национална радост – висока в тези страни. У нас това е съчетано с гражданска апатия.

      Дни след изборите за български представители в европейския парламент професор Иван Карайотов ми изпрати във Face book  плакет, на който бе изписана следната мисъл на  Фридрих Ницше:    При индивида лудостта е рядкост, но при групи, партии, нации и епохи, тя е правило.
      И разговорът, перифразиран тук, започна:

-       Защо груповата, партийна, народна и епохална лудост често

започва от индивидуалната лудост?

-       Защото хората са предразположени да прихващат лудост от така

наричаните „вождове, лидери“ – Живков, Станишев, Доган, Костов, Сакскобургготски, Борисов, Бареков…

-       Значи ли това, че груповата, партийна, народна и епохална лудост е

заразна болест, предизвикана от лидери? Когато са увредени нервите от свръхпиене на алкохол или от диабет, човек се разболява от невропатия. Когато един цял народ изпадне в политическа апатия, народът си говори по кафенета и кръчмите, понякога – на площадите, но само 30-35 процента от народа гласува на избори – народът боледува – диагнозата е демопатия – народопатология, причините за която са много, решаващата – ниско или липсващо  образование и православно безверие. Така прости хора – простаци* – избират и легитимират парламентарната простотия и алчност. Ако някой отвън й помогне малко, тя може да продължава повече от 45 + 25 години.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Диагнозата първо е поставена от (д-р) Румен Леонидов в електронното списание „Факел“. За терапията ще питаме д-р Николай Михайлов – психиатър, теолог и политически психоаналитик.

 

Print Friendly
FacebookСподели