Все повече българи прибягват до лечение в чужбина и ако до скоро това ставаше когато българското здравеопазване е безсилно да помогне, в последните години чуждите здравни системи запушват различни дефекти на нашата.

Българските пациенти се обръщат към чуждите клиники не само за сложни операции и иновативни терапии, а и за да не бъдат размотавани у нас и да получат бързо лечение или изследвания, когато диагнозата го изисква, а тукашната система ги обрича на чакане, бумащина и бездушие.

Недоверието в здравната ни система е достигнало такива висоти, че хората отказват да й се доверят, дори когато е в състояние да им окаже напълно адекватно и сравнимо със световните стандарти лечение, друг е въпросът с каква организация ще се сблъскат, за да го получат.

В крайна сметка, веднъж плащаме за лечението в чужбина от джоба си, през данъците и здравните си вноски, чрез даренията в различни кампании и втори път плащаме за неразумни инвестиции в медицинска апаратура, която се купува необмислено или в резултат на лобизъм (осъществяван чрез легални и не дотам легални форми на подкуп) и която в последствие с месеци не се използва или пък се уврежда заради свръхнатоварване. А през това време пациентите чакат или търсят спасение в чужбина…

Едни прибягват до това, когато са изчерпали всички възможности у нас, други се обръщат към чуждото здравеопазване, разочаровани от тежките битки с тукашната система, а трети хукват панически в секундата, в която им поставят диагнозата, ужасени да не ги сполети трагедията, през която вече са минали техни близки и познати.

Лечението на български пациенти в чужбина се финансира от три институции – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Комисията за лечение в чужбина към здравното министерство и Фонда за лечение на деца, а когато получат отказ от тях, хората са принудени да финансират терапията си сами. Други изобщо не се обръщат за помощ към държавата, а със заеми от приятели, кредити, продажба на имущество и дарителски кампании директно заминават за чужди клиники.

Касата плаща за лечение на болни, чиято диагноза се покрива от нейния пакет, но не може да им се помогне в България, а Комисията за лечение в чужбина плаща за диагнози, които са извън пакета на НЗОК и пак не се лекуват у нас.

Каквито и да било разяснения за пациента обаче липсват и когато му се наложи да поиска финансиране на лечението си, не знае къде да го направи. Ако е подал документи в Комисията за лечение в чужбина, а лечението му се покрива от НЗОК, той влиза в недружелюбната система на кореспонденцията между двете институции, за да бъде прехвърлен от едното място на другото и обратно.

Дори и да е потърсил правилната институция, е твърде възможно да бъде разкарван за допълнителни изследвания, да чака със седмици становище на медицински специалист, докато се стигне до заветния положителен отговор или пък отказ.

Държавата си прави оглушки дори когато е осъдена за отказано лечение

През последните две години хората, които съдят държавата за отказано лечение в чужбина, се увеличават, но дори когато съдът обяви отказът за незаконосъобразен, Комисията за лечение в чужбина не се коригира, коментира пред Mediapool адвокат Христина Николова от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ), който оказва помощ на пациентите.

„По отношение на Комисията за лечение в чужбина основният проблем, с който се обръщат хората към нас, е забавен отговор. Комисията е длъжна да се произнесе в едномесечен срок, като в този период трябва да изпрати цялото медицинско досие до свои експерти и те да върнат становище дали конкретният човек трябва да бъде изпратен в чужбина. Това обикновено обаче се случва или след половин година или въобще не се случва и пациентът трябва постоянно да напомня“, разказа Николова.

„Другият случай е да се откаже лечение под предлог, че може да се осъществи в България, без това да е вярно. Най-фрапиращият случай е отказ от финансиране на лечение с кибернож, при положение, че у нас радиохирургия няма, говорим, че няма клинична пътека и не се покрива от касата. И хората най-често ходят в Турция, защото там е най-евтино“, каза Николова.

„Основната причина за забавянето е немарливост, липса на организация и липса на контрол. В последно време започнаха по-бързо да се произнасят, тъй като и делата доста се увеличиха през последните две години“, коментира тя.

„Има и случаи, в които умишлено бавят нещата, защото няма как да не дадат положително становище, а парите са ограничени. А когато става въпрос за онкологично заболяване, пациентите не могат да чакат, намират по някакъв начин парите и след това започва обратната процедура по възстановяване на разходите. В повечето случаи хората идват при нас, когато вече е приключило лечението, те или нямат отговор или им е отказано лечение, теглили са кредит и заминават. Вариантите общо взето са – продават нещо, взимат назаем от приятели и теглят кредит“, обясни Николова.

В повечето случаи съдът отсъжда в полза на пациентите, но не може да накара министерството да плати.

„Съдът се произнася, че отказът е незаконосъобразен и казва на министерството да издаде нов акт, при което Комисията за лечение в чужбина наново събира експерти, за да напишат становище, което тя иска и на което да пише, че или този пациент не се нуждае от това лечение или може да му се приложи друго лечение, което го има в България. Така се стига до втори отказ и така може да се продължи до безкрай“, заяви Николова.

„Затова след първия отказ, по Закона за отговорността на държавата и общините търсим обезщетение за причинени на гражданите вреди. Това дава възможност да не се чакат пет поредни отказа и парите да бъдат възстановени на хората по този ред. В моята практика няма случай, в който съдът да отмени отказ на Комисията за лечение в чужбина и тя да си поправи решението сама след това“, коментира Димитрова.

Наскоро лимитът от 180 000 лева за лечение на един пациент през фонда отпадна, но промяната все още не е обнародвана в Държавен вестник, така че да не се налага хората да събират на пожар пари за животоспасяващо лечение, когато то надхвърля тази сума. Видно е обаче, че с това проблемите далеч не се изчерпват. И министерството трябва да помисли за сериозни промени, така че документите на хората да се обработват по-бързо и да им се оказва съдействие.

Дарителските акции са индикация за проблеми с Фонда за лечение на деца

Във Фонда за лечение на деца е създадена по-стройна организация и молбите се придвижват по-бързо, главно благодарение на гражданското присъствие в обществения му съвет. През изминалата година обаче и там имаше трусове, след като политическа смяна на директора доведе до забавяне в лечението на болни деца.

„2014 беше нелека, премина в усилия да спасим фонда, който, след политическата смяна на директора, буквално катастрофира. Още през януари заваляха молби от родители да помогнем на децата им, тъй като фондът бави документите им от 2- 3, дори 4 месеца. Всички се оплакваха, че не получават никакво съдействие и информация от фонда. Отново започнахме да чуваме родителски коментари от рода: „Не ни карайте да чакаме на фонда, само ще ни мотаят, по-добре да направим кампания и да спасяваме детето“, коментира пред Mediapool Десислава Хурмузова от обществения съвет на фонда и представител на организацията „Спаси, дари на…”, която набира дарения, за да финансира лечението на деца в чужбина.

В крайна сметка спорната директорка Ива Станкова (БСП) беше махната и върнат предишният ръководител на фонда Павел Александров.

Хурмузова обясни, че фондът и „Спаси, дари на…” са като скачени съдове – „когато фондът работи добре, това веднага се усеща от всички, ангажирани с дарителството за деца – призивите за помощ в медиите намаляват чувствително, както и кампаниите на нашия сайт“.

„Съответно, ако зачестят репортажите за болни деца и молбите за организиране на кампании при нас, е ясен сигнал, че във фонда има проблем. Точно това наблюдавахме в първите дни на 2014 – по националните телевизии и радиа вървяха репортажи и призиви да помогнем на Коста и Виктория – и двете деца с много тежки онкологични заболявания. Дни след тях се появиха още деца“, каза Хурмузова.

Тя коментира, че от няколко години се налага трайна негативна тенденция фондът да плаща за медицински консумативи при лечение на деца у нас, тъй като те не се покриват от здравната каса. „Вече 60-70% от одобрените заявления са за закупуване на медицински изделия за операции в България. За тази година сумата ще надхвърли 5 млн. лева. Това силно ни притеснява, защото изкривява фокуса и мисията на фонда, а именно – финансово подпомагане на деца, които се нуждаят от диагностични и лечебни процедури, за които няма условия за извършването им в България, както и лечение на редки заболявания“, коментира Хурмузова.

От касата отказват да плащат за тези консумативи поради липса на финансов ресурс, но неправителствените организации ще продължат да настояват тя да ги поеме, тъй като става въпрос за рутинно лечение у нас и не е редно с дарителски средства да се заплащат медицински изделия по цени, които не могат да бъдат договаряни, реферирани и контролирани от никого.

Желаещите да се лекуват в чужбина през НЗОК нараснали три пъти за 5 години

От Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) отчитат, че пациентите, кандидатстващи за планово лечение в чужбина, са се увеличили три пъти за последните пет години, сочи справка на институцията, изготвена за Mediapool.

Към декември миналата година НЗОК е разгледала общо 277 молби за планирано лечение в ЕС.

В тази бройка влизат и 121 заявления на хора, които вече са получили разрешение и кандитастват за продължаване на лечението им или за контролни прегледи. На други 116 теърва е било разрешено лечение в чужбина. Издадените откази са 34, а 6 преписки са пренсочени към здравното министерство.

За сравнение, през 2010 г. в касата са били подадени 89 молби за планово лечение в чужбина, през 2011 г. – 124, през 2012 – 143, а през 2013 година – 223.

Към края на миналата година заявените в НЗОК разходи за планово лечение в ЕС, въз основа на предварителните оферти на чуждите клиники, са на стойност 1 883 615 евро. Приблизително същата е и сумата през 2013 г. – 1 976 410 евро.

Най-често финансиране от касата за лечение в чужбина се търси за сложните хирургични и ортопедични операции от различно естество, очни операции при пациенти, многократно оперирани в България, както и за специализирана химио и лъчетерапия при пациенти с онколоични заболявания.

Най-скъпото лечение, за което НЗОК е платила през миналата година, е 151 740 евро за комплексно химио и лъчелечение на пациент със Сарком на Юинг.

От октомври миналата година пациентите могат да се лекуват в страни от ЕС и без предварително одобрение от здравната каса, като в последствие тя е длъжна да им възстанови разхода до размера, който покрива у нас. От тази опция предвид краткия срок са се възползвали едва четирима пациенти към декември.

Турция привлича пациенти с ниски цени, бързина и модерни болници

На фона на чакането за лечение и изследвания, неяснотата за хода на терапията, липсващи лекарства и административни неуредици, заради които пациентът бива разкарван между българските болници и институции, чуждите клиники изготвят светкавично оферти с пълна яснота какво следва от момента на постъпване до пълното излекуване на пациента.

Отчаянието от българската здравна система обаче и лесно тласка някои пациенти към експериментални и много скъпи терапии с недоказан ефект, най-често в Русия и Израел.

В последните години българските пациенти все по-често търсят лечение в Турция, тъй като нейните болници предлагат значително по-достъпни цени от клиниките в Западна Европа и разполагат със свръхмодерно оборудване. За улеснение на пациентите една от големите вериги болници „Аджъбадем“ има разкрити офиси у нас, където пациентите биват консултирани и насочвани.

„Турската и немската медицина се развиват, а българската не се развива“ – така коментира повишеният интерес към чуждите клиники д-р Васил Маргаритов, който е представител на медицинския холдинг „Аджъбадем“ за България.

„В офисите на турския холдинг у нас средногодишно минават около 2000 души, основно с онкологични заболявания, но не мога да кажа колко от тях заминават там, тъй като само някои правят обратна връзка. Турският холдинг има международен отдел, който работи с 47 държави и българите сме на пето място по брой пациенти, а сме 6-7 млн. души“, каза Маргаритов пред Mediapool.

Той обясни, че една от често ползваните услуги в истанбулската клиника е изследването с петскенер, което осигурява прецизна диагностика на пациенти с онкологични заболявания.

„В София за петскенера, когато е покрит от здравната каса, чакате няколко месеца, а когато не е струва 3000 лева, докато в Истанбул – 1500 лева. Кое ще изберете? Всеки ден има автобус до Истанбул, билетът струва 95 лева, има нискотарифни авиолинии. Нашият холдинг осигурява безплатен транспорт от летището и автогарата до хотела, до болницата и обратно. На място в болницата има безплатни преводачки. Консултацията в офисите в България е безплатна. Не може в цяла България да има два петскенера – в София и Варна, а само в нашата болница в Истанбул да има три. Трябва да има поне четири петскенера – например още два в Плевен и Пловдив, да имаме циклотрон, осигуряващ изотопите за тях и цената да е 1000 лева, за да идват от Турция тук“, коментира Маргаритов.

Българите пътуват до Турция и за лъчелечението с кибернож и гаманож, което струва 7 000 евро и което не се предлага у нас. „Казали сме, че искаме ниска пакетна цена за България и сме я осигурили. Нормално струва над 10 000 евро, в Германия мисля, че е 18 000 евро“, посочи Маргаритов.

Той отхвърля обвиненията в твърде агресивна реклама на турските медицински услуги и казва, че няма случай колега лекар да обещава чудеса на пациентите. „Ако рекламни агенции го правят, трябва да отговарят“, коментира той.

Наскоро здравният министър Петър Москов заподозря частни интереси българските пациенти да се лекуват в Турция, след като министерството беше саботирано за покупката на кибернож от националния консултант по лъчелечение заради спор дали не е по-подходящо да се купи друга апаратура. Министърът обяви, че през миналата година българската държава е дала над 1 милион евро, за да изпрати пациенти на лечение в Турция.

Според Маргаритов не трябва да се мисли как пациентите да бъдат спирани да ходят в чужбина, а държавата да си направи сметка кое излиза по-евтино за нея.

По думите му, ако държавата подпише междудържавно споразумение с Турция би могла да постигне още по-ниски цени, отколкото сега се плаща на частно. „Въпрос на стопанска сметка – да си купим два киберножа и да обучим хората ще ни е по-евтино или да подпишем държавно споразумение, защото като отиде да преговаря министър с министър е друго“, коментира Маргаритов и даде пример, че Белград има подписано споразумение за гама нож с Турция.

Къде в Германия и Турция пациентът е дал пари и няма издадена фактура?

„Хората вече сърфират в интернет, имат роднини в цяла Европа и много бързо разбират за какво става дума като ниво на лечение. Второ, чисто като психологическо изживяване – нека министърът посети няколко онкоцентъра и да отговори какво означава прозорците да се коват с пирони или да нямат елементарни условия. Персоналът е груб. Никъде в чужбина такова нещо не се допуска, уволнява се моментално. Липсва уважение към пациента, тук им се карат в болниците. След като сме най-корумпираната държава в ЕС не можем да се заблуждаваме, че медицината тук е некорумпирана. Къде в Германия и Турция пациентът е дал пари и няма издадена фактура?“, коментира Маргаритов недостатъците на здравната ни система, заради които пациентите се насочват към чужбина. Той посочи, че често български пациенти си купуват и лекарства от чужбина, тъй като им излиза по-евтино отколкото у нас.

Индикация за липсата на доверие към родното здравеопазване е и това, че български лекари предпочитат да се лекуват в чужди клиники вместо тук, когато им бъде поставена тежка диагноза.

Апаратурата е проблем, но истинската заплаха е липсата на лекари

По думите му страната ни използва стара апаратура за диагностика, но истинският проблем е липсата на лекари, които да работят с техниката.

„Имаме 200 скенера (компютърни томографа) в България, от които 195 са втора ръка, нищо, че кутиите им са нови. И някой път като вземем снимка и я изпратим на колега в чужбина, той пита: Какво е това? Ако трябва да се види счупена ръка или крак става, но за тумор на мозъка, за дете…не може. В нашите болници има апаратура, която стои в сандъци, в найлони. Няма кой да работи с нея. Ядрено магнитният резонанс също е на ръба – стари, претоварени машини“, посочи той.

„Човешкият фактор в момента е критичен. Това, което не се разбира от мениджмънта в здравеопазването е, че медицината много се специализира и вече не е възможно малък пазар като нашият да поддържа всички специалности. Трябва да се кооперираш. Както кардиохирургията на Александър Чирков и Генчо Начев може да обслужва целия Балкански полуостров, няма нужда Македония и Косово да си правят нова свръхкардио хирургия. Ако ще се прави балкански център с кибер нож, може да е в Белград, може да е в София, може да е във Варна. Трябва да се мисли вече трансгранично и за това Европа ще даде пари. Ще даде пари и за апаратурата, но да си родим лекари пари няма да ни дадат. Така че трябва да се намери начин тези хора да остават тук“, посочи той.

Маргаритов даде за пример, че в областта на кардиохирургията, която е добре развита и финансирана у нас, няма нито един пациент, който да е потърсил лечение в чужбина. Същото важи и за ин витро процедурите и дори пациенти от чужбина идват да ползват българските медицински услуги в тези две направления. В Турция ин витро процедурите също са развити, но има задължително изискване за сключен граждански брак на двойката, което в България и в ЕС е без значение и затова чужденци идват за ин витро процедури в наши клиники.

„В същото време България е на първо място по карстови извори в Европа, къде ни е балнеолечението, къде са чужденците“, коментира той.

България – здравна дестинация?

И докато болните бягат от България, има хора, които са се наели да привличат чужди пациенти у нас и да рекламират страната ни като здравна дестинация.

Няколко частни български болници, сред които „Токуда“, „Доверие“, „Сити Клиник“, „Надежда“, очна болница „Зора“ са се обединили в клъстер за медицински туризъм. Заедно с Българския съюз по балнеология и спа туризъм клъстерът е подел инициатива за рекламирането на България като здравна дестинация, което включва както оказването на медицински и дентални услуги, така и балнеология и спа.

„Основната цел на българските болници в клъстера е да осигурят по-лесен достъп на пациентите – български или чуждестранни до качествено здравеопазване, като привличат чужди пациенти в България и насочват български пациенти в чужбина“, каза пред Mediapool изпълнителният директор на клъстера Ростислава Димитрова.

Според нея здравеопазването ни може да е печеливш икономически сектор, с който да привличаме чужденци, тъй като все още имаме добри лекари, а цените на медицинските услуги са много по-ниски. За да имат доверие в българските здравни услуги чужденците обаче, е нужна гаранция за качеството им.

„В България няма гаранция за качеството на медицинското обслужване, което пречи за привличането на чужденци. Затова болниците от клъстера са изключително заинтересовани да добият външен международно признат сертификат за качество, за да могат да са конкурентни на този пазар“, обяснява Димитрова. Тя дава пример, че в Турция, която инвестира огромен ресурс в реклама на здравеопазването си, много болници вече са се сертифицирали по JCI (Joint Commission International ) – най-популярната и престижна американска акредитация. У нас акредитация по JCI e получила „Сити клиник“.

„В момента сме в преговори с Министерство на икономиката в оперативната програма „Конкурентоспособност“ да се предвидят средства за сертифициране на лечебните заведения у нас за качество на медицинската помощ, тъй като това е доста скъпо“, каза Димитрова.

В крайна сметка през призмата на проблемите на българите, които търсят лечение в чужбина кристализира пълната картина на дефектите в родното здравеопазване – тромава и бездушна администрация, забавено лечение и липса на лекарства, недостатъчни и необмислени инвестиции в апаратура, корупция, изтичане на лекари…И докато решаването им се отлага българите все по-често ще търсят лечение зад граница, все по-често ще съдят държавата и все повече ще губят доверие в тукашното здравеопазване.