С 537 гласа „за“ Европарламентът одобри окончателно бюджетът на ЕС до 2020 г., сн. ЕПА/БГНЕС

След месеци на напрегнати преговори и обрати Европейският парламент прие във вторник окончателно финансовата рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Така през следващия бюджетен период ЕС ще разполага с 960 млрд. евро, което е с 40 млрд. по-малко от настоящата бюджетна рамка. За България са предвидени 14.5 млрд. евро за седемте години.

Евробюджетът бе подкрепен от 537 гласа, 126 депутата бяха против, а 19 се въздържаха от гласуване. Окончателното одобрение на рамката означава, че финансирането по европейските политики ще може да започне навреме – на 1 януари 2014 г.

Одобряването на бюджетната рамка бе определена като „велик ден“ от председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, който излезе и с видео послание. Сега Съветът на ЕС може да приключи сделката окончателно в кратки срокове, допълни Барозу. Той напомни, че новият бюджет ще позволи по-бързо и стабилно възстановяване след кризата и справяне с проблемите области.

Председателят на Европарламента Мартин Шулц коментира, че постигнатото е далеч от перфектното, но то ще позволи да не спират европейските инвестиции и ще подпомогне борбата срещу младежката безработица. Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой също приветства постигнатото споразумение.

„Доволен съм, че ЕС вече има бюджет, но можехме да постигнем повече, ако някои страни членки не го бяха блокирали. Едно европейско евро е по-ефективно и може да постигне повече от националните инвестиции, там където в кризисните времена, националните бюджети не достигат – в публичните инвестиции“, заяви българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Ивайло Калфин, който беше докладчик на Европарламента по дългосрочния бюджет на ЕС.

Според него страните от ЕС не са позволили да се договори бюджет, който „да е инструмент за инвестиции и растеж, който да помогне на държавите в трудности и на регионите“.

Основната новост във финансираните от бюджета политики, е че пари ще се дават срещу резултати, а не просто, защото някоя държава е член на Евросъюза.

От 1 януари 2014 г. влизат в сила и редица нови инструменти, които ще се приложат за първи път като механизма за гъвкавост, позволяващ прехвърляне на свободни средства между програми и години. Общо 65 регламента трябва да уточнят условията и достъп до европейските средства по различни програми и политики, включително земеделската, регионалната, политиката за конкурентоспособност и растеж, за миграция и сигурност и външна политика.

Новост са инструментът за глобалните маржове, както и сливането на различни източници на приходи. Въвежда се инициативата за младежка гаранция – работа или обучение за младежи, останали без работа над 4 месеца.

„Сега на бюджета се гледа като на тежест за националните финанси, а това не е така, защото той дава възможности за инвестиции. Бюджетът трябва да е достатъчно автономен”, посочи още Калфин. Той се изказа в пленарната зала срещу т. нар. макроикономическа условност, която предвижда спиране на фондове за държавите, които не спазват финансова и фискална дисциплина.

По думите на Калфин въпреки безпрецедентното намаляване на бюджета представителите на Европарламента са успели да договорят механизъм за по-ефективното използване на средствата. „Постигнахме 6 млрд. евро за борба с младежката безработица и 400 млн. евро за иновации, за младежка мобилност и за малкия бизнес, които ще бъдат изплатени предсрочно, през следващите две години“, отбеляза той.

„За съжаление формирането на този бюджет беше повлияно от манталитета на кризата в Европа, както и от популистите, които се възползваха от нея за постигане на собствените си политически цели. Но все пак е по-добре да имаме съкратен бюджет, отколкото никакъв“, заяви и Андрей Ковачев (ЕНП), който беше докладчик по темата в комисията по регионално развитие.

„До 2020 година изоставащите страни членки на ЕС, сред които за съжаление е и моята страна България, трябва да достигнат сегашното средно жизнено ниво в ЕС. Този бюджет е глътка инвестиционен въздух за местната власт, особено за най-бедните региони, какъвто е Северозападния в България“, каза той на дебата за бюджета. „Дали България ще съумее да се възползва от него, зависи от готовността на националната, регионалната и местната власт“, допълни Ковачев.