Гърците – вън! А после?

   Сп. „Шпигел“ Ако Гърция бъде натирена от Еврозоната, то удържането на Франция и Италия ще стане много трудно. Дали пък накрая Еврозоната няма да обхваща само Германия и Австрия....
| Източник: Mediapool.bg

 

Ако Гърция бъде натирена от Еврозоната, то удържането на Франция и Италия ще стане много трудно. Дали пък накрая Еврозоната няма да обхваща само Германия и Австрия. Това се пита Волфганг Мюнхау в списание „Шпигел“, чийто текст цитира Дойче веле.

Преди години един колега ми даде „добър“ съвет, пише авторът. Истинското изкуство в един коментар било в това, да разбереш какво тайно си мислят в правителството и след това гръмогласно да настояваш за същото. Струваше ми доста усилия да не взема присърце този съвет. Сега отново се сещам за него, след като през седмицита четох коментари в чуждестранни и германски медии, които настояват за изхвърлянето на Гърция от Еврозоната. Разбира се това не е официалната позиция на правителството в Берлин, че гърците трябва да напуснат Еврозоната. От друга страна това е неофициалната позиция на много европейски политици и висши чиновници. Зад кулисите и под сурдинка те си шепнат: Оставете ги тия гърци да си заминат! Еврозоната ще преживее и без тях!

Ето че стигаме до точката, за която говори моят „отворен“ колега. Сега е подходящият момент за всеки журналист да настоява за напускането на Гърция, пише по-нататък Волфганг Мюнхау в „Шпигел”.

Днес искам да проследя тези мисли докрай. За по-нататъшната си аргументация се налага да посегна към едно предположение, с което лично аз не съм съгласен. А именно, че успеем да намерим легален начин да „направляваме“ гръцкото излизане от Еврозоната. Да приемем, че наистина ни се удаде да убедим гърците „доброволно“ да си тръгнат. В такъв случай е възможен следният сценарий: В рамките на часове, дни или няколко седмици ще се стигне до масивен отлив на капитали от Португалия, Испания и Италия. В Гърция този сценарий вече е в ход. Познавам много италианци, които вече са прибрали „на сухо“ капиталите си – в Швейцария, съвсем легално. Те дори обявяват лихвите пред италианските данъчни власти. Засега само едно малцинство действа така. Това са хора, близки до финансовите пазари. Когато обаче паниката застигне средното съсловие, тогава ще има отлив на капитали в цяла Южна Европа.

Капиталовият отлив не може да бъде спрян, тъй като европейското право не разрешава контрол върху движението на капитали. Или въпреки това трябва да го направим с пълното съзнание, че нарушаваме европейското право? Добре известно е също така, че няма правна процедура и за излизането от валутния съюз. Разбира се, отливът на капитали може да бъде спрян чрез решителни действия. Европа напр. би могла да сигнализира, че сега иска да направи нещо за останалата част от Еврозоната, нещо на което не беше готова за Гърция: да обвърже еврооблигациите с европейския спасителен механизъм; ЕЦБ да проведе широка разяснителна кампания за държавните облигации; освен председател на Еврогрупата Волфганг Шойбле да стане и европейски финансов министър; фискалният съюз да се сдобие с общ бюджет и общи данъчни органи и т.н. Тоест трябва да станем свидетели на цяла поредица от събития, които да се случат в рамките на 24 часа, вкл. да бъдат ратифицирани в този срок. Чак тогава вече всичко ще ни е наред – ще сме се отървали от Гърция, кризата ще е спомен, а ние най-после ще можем да се отдадем на важните теми, като напр. предстоящите Олимпийски игри в Лондон.

Обзалагам се, че нито едно от изброените неща няма да се случи, пише авторът. Тоест ще настъпи големият отлив на капитали. Може би не толкова бързо. Може би в първите 24 часа няма да се случи нищо. И Волфганг Шойбле може би ще каже, че пикът на кризата е преодолян, и сега на спокойствие може да се мисли за следващите стъпки.

Впрочем, такъв беше и първоначалният сценарий. Ангела Меркел искаше да отложи вземането на истинското решение за след изборите през 2013 година. Тя винаги е искала да предотврати достигането до кръстопътя, когато трябва да решим дали искаме фискален пакт с еврооблигации, или сме готови да оставим Еврозоната да се разпадне. От тази неудобна изходна точка трябва да решим дали сме готови да приемем и други излизания от Еврозоната, или искаме да запазим останките й с един фискален пакт? Как ще изглежда Еврозоната след това: Без една Гърция? Без Гърция, Португалия и Ирландия? Без Испания и Италия? А къде остава Франция? Или ще остане само едно германско европространство? Германия и Австрия?

Не знам какво точно иска лобито, което дърпа нещата в посока излизането на Гърция от Еврозоната. Може би зад всичко се крие тайното желание за разпадане на цялото европейско пространство? А може би това е израз на краткотраен политически прагматизъм – масите проклинат Гърция, а политиката се поддава на този натиск.

Мисля си, че късото съединение в аргументацията се дължи на неразбирането на динамиката, която ще предизвика евентуалното излизане на Гърция от Еврозоната. Както вече ни подсказват и пазарите, ако Гърция напусне валутния съюз, няма кой да удържи и Испания и Италия. Ако ние изхвърлим Гърция от Еврозоната, направо ще се окажем стигнали на кръстопътя. И на него ще трябва да решаваме, накъде да поемем.

Нямам ни най-малка представа, какво всъщност иска Берлин. Може би някой колега трябва да разбере и след това да започне гръмогласно да настоява за същото, заключава в коментара си авторът на списание „Шпигел”.

Print Friendly
FacebookСподели