 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Известно е, че няма универсален ключ към разгадаване на закодирания смисъл в художествените творби на един или друг художник.Това се отнася и за платната на несебърските художници.
Техните картини са като едно метафорично надникване в друго измерение, като преддверие, което съществува на крачка от реалността и същевременно толкова отдалечено за тези, които нямат усета и дързостта да пристъпят прага на галерията на несебърските художници.
Изложбата в Градската художествена галерия-Несебър е посветена на Никулден, но повече или по-малко тя има и характер на представителна експозиция. Експозиция, на която заедно с някои излагани вече творби,се показват и най-новите творчески резултати на несебърските художници за последните 10 години.
Изкуството на членовете на Дружеството на несебърските художници няма предходници, но свидетелства за един силен, жизнен интерес към съвременността, към живота, но от по-друг ъгъл, в по-други измерения и тематика. Широкият сюжетно-тематичен спектър на творбите от само себе си говори за известна пристрастност към съвременните проблеми, към духовния свят на човека и начина, по който контактува с околната среда.
Техният най-общ признак в отношението към сюжета е надмогването на тясно фабулните рамки, склонността към обобщено/емоционално,мисловно,естетическо/ претворяване на единичните явления,някъде асоциативно – метaфоричното осмисляне на съдържанието на образа.
Зад този обединяващ белег се очертава яркото многообразие и диференцираност на почерка на всеки един от творците.Този индивидуален почерк проличава при изобразяването на рибата като един от символите, който заема по-особено място в творчеството на несебърските художници и подсказва индивидуалното им осмисляне на битието. Като емблематичен знак от християнството и олицетворение на познанието тя намира отражение най-много в платната на Румяна Йоргова и Георги Бояджиев.
Ако трябва обаче да се изтъкне нещо по-забележително като символ на никулденската изложба на несебърските художници, то това безспорно са две творби.Едната от тях е художествената пластика „Риба на керемида” на Йордан Йорданов, а другата – „Риба от древността” е на Видка Липчева, която представя творби и от художествен текстил.
Неслучайно при аранжирането на изложбата за двете твобри е отредено централното място.Те са синтез от своеобразна зооморфна скулптурна форма от дърво, метал, рибарски пособия и строителни материали, пресъздаващи рибата като символ, който трудно може да се опише.Соня Германова пък представя иконопис, съдържаща икони – копия на оригинали от несебърските църкви.
За пръв път почитателите на несебърските художници откриха и нарисувани нарове,а една от рибите се оказа торта,подарък от млад несебърски общински съветник.
В представените живописни творби пластичното изграждане на образа, организацията на картинната структура, съдържанието, страстната наситеност на чувствата са мотивирани от схващането за експанзивното въздействие на художествената творба, от търсенето на живописния шок, на моменталната реакция.
Тенденцията към багрена експресия, изтъкването на преден план на живописните средства се забелязват както при живописците от по-възрастната генерация,така и при по-младите.Експресивната струя в живописния език на техните творби се проявява не изолирано,а в органична връзка с динамичната организация на композицията.
И точно тук, в структурата на образа, се проявява същинското многообразие в живописния свят в групата на несебърските художници, към който принадлежат: Албена Бояджиева, Валя Георгиева, Видка Липчева, Георги Бояджиев, Йордан Йорданов, Радостина Христова, Румяна Йоргова и Соня Германова.
Всеки един от тях придава на атмосферата в експозицията своя колорит, разчитайки на въздействащата сила на индивидуалната си живописна експресия. Експресия-отражение на личностно усещане, интуитивен подход и индивидуални интерпретативни техники в характеристиката на образа, водещ към художествено обобщение посредством извеждане на общозначимото над единично конкретния факт.
Остава предизвикателството пред всеки, който се изправи лице в лице с подобно полифонично звучащо изкуство да намери своя път на прозрението. А то е винаги равнозначно, за всеки един, който извършва свещенодействие, докосвайки се до подобни многопластови творчески виждания.
Максим МОМЧИЛОВ вестник „Слънчев бряг прес”-Несебър
Loading ...
