Главният прокурор Борис Велчев: Ако нищо не се промени, догодина по това време прокуратурата ще преустанови работата си

Борис Велчев, главен прокурор на Република България в предаването „Акценти с НБТ” по Нова българска телевизия

Водещ: Още една гореща тема чука на вратата. За сега сме много натоварени и за това я пропускаме. Това е предстоящият мониторингов доклад на Европейската комисия по глава правосъдие. Очакваме с трепет тази оценка, защото много неща зависят от нея. За готовността на съдебната власт да посрещне оценките и за своите критики или самокритики, уважаеми зрители, главният прокурор на Република България Борис Велчев е пред камерата на НБТ.
Господин главен прокурор, в Народното събрание бяха разгледани четирите доклада на четирите съдебни инстанции, най- висши, но разговорите там протекоха при слаб депутатски интерес. Първо ще ви помоля за коментар. Защо депутатите бяха толкова дезинтересирани? Ще ви помоля да кажете и какви са проблемите на прокуратурата отчетени в този доклад и какви са пътищата за излизането от тях?
Борис Велчев: Разбирам. Веднага трябва да кажа, че депутатски интерес имаше в правната комисия. Там обсъжданията бяха много продължителни. Продължиха повече от два часа и половина. Бяха изказани мнения от името на всички парламентарни групи. Спорихме не малко с народните представители и вероятно това е разходвало енергията на парламента. В пленарна зала обсъжданията минаха достатъчно вяло. Общо взето за пръв път в практиката е да представяме такива доклади. Народното събрание прецени, че няма нужда да отговоря на критиките и въпросите, зададени в изказванията на народните представители, но това в случая не е толкова важно. Важното е, че във всички изказвания ясно се очерта една тенденция на задоволство от фактът, че в продължение на годините докладите стават все по-добри, в смисъл все по-аналитични и данните, които се съдържат в тях, би следвало да служат добре на Народното събрание, за да формира политиката си. Надявам се в скоро време да почнем да берем първите плодове на това. защото знаете, че в тези доклади освен статистиката, ние винаги сочим и онова, което ни пречи, онова, което препоръчваме да се промени. В последните години много настоятелно препоръчваме да се направи едно бързо преразглеждане на Наказателния кодекс. Така че надявам се подобни неща, макар и не коментирани в зала, да са били забелязани от народните представители.
Водещ: Все пак народните представители са много петимни да изказват мнението си за съдебната власт, да дават оценки за работата на прокуратурата.
Борис Велчев: Да, така е.
Водещ: Можеха, имаха тази възможност да го направят и то публично, да се чуе от всички и от нас, журналистите, защо си го спестиха?
Борис Велчев: Nе зная. Аз се отнасям с голямо уважение към Народното събрание и никога не съм си позволявал да коментирам която и да е била българска институция, аз мисля, че това е нередно. Поне от моята позиция вие, журналистите, имате много повече свобода. Но действително права сте, има една такава тенденция за лекота в коментирането на съдебната власт на прокуратурата в частност. Общо взето това е израз на, как да кажа, повишеното доверие в прокуратурата. Всичко могат да ни коментират много свободно, защото знаят, че няма да последва нищо от наша страна, дори няма да последва и отговор.
Не защото понякога ни липсва красноречие или пък аргументи да отговорим, а защото смятаме, че е неудобно да участваме в подобни дебати, които имат политически характер. Това ни прави местна жертва в някакъв смисъл. Понякога се злоупотребява с възпитанието ни, но ние сме свикнали.
Водещ: Като възпитани хора, обаче вие не спестихте намеците за това, че натовареността на прокуратурата някак си твърде много натежава и дори прозвуча доста стресиращо, че може би прокуратурата догодина просто ще затвори врати, няма да има възможност повече да изпълнява функциите си от претовареност. Каква е статистиката, какво създава тази претовареност и как е възможно да се разтовари прокуратурата, за да бъде по-ефективна?
Борис Велчев: Веднага мога да дам своята идея. Не твърдя, че тя е универсална рецепта за разтоварване на прокуратурата, но ние имаме своите виждания. Преди това ми позволете да обърна внимание върху един малко останал в страни факт. Действително, аз казах нещо в Народното събрание, което не се казва често. Казах, че ако нищо не се промени, догодина по това време един от фундаменталните органи на държавата, прокуратурата, конституционно установен орган ще преустанови работата. Направи ми впечатление, че това не само, че не беше забелязано от народните представители, но нито една медия не го отрази. Очаквах то да бъде изведено в заглавие, защото аз наистина искам да предизвикам дебат за натовареността на прокуратурата, в който ще се обяснят и много обстоятелства, свързани с нашата обективност. Много хора очакват от нас да вършим чудеса, очакват да правим нещата много бързо, много резултатно, а не знаят в какви условия сме принудени да работим. И за това ми се искаше този дебат да бъде подхванат и от обществото, и от политиците. Очевидно обаче това не е дебат, в който има жълти аспекти и поради тази причина не вълнува нито една медия.
Водещ: Ето, нашата се вълнува.
Борис Велчев: Благодаря ви тогава за този интерес. Факт е, че прокуратурата в България е много натоварена, впрочем, това важи и за съдилищата. Нещо повече, ако трябва да бъда съвсем честен, това още повече важи и за разследващите полицаи. Не искам да давам някакви точни статистики, ако боравя с конкретни числа, мога да сбъркам, но порядъкът е такъв, че има районни управления в София, в които разследващите полицаи разследват по няколкостотин дела едновременно – 200-300 дела. Представяте ли си какво разследване е възможно да се случи, когато на бюрото ви едновременно, представете си го визуално, има 300 досъдебни производства. Никой нормален човек не може да очаква бързо и качествено разследване при тази натовареност. Сега си представете, че този товар се пренася нагоре в системата – отива в прокуратурата, където освен досъдебните производства, има и един куп т.нар. предварителни проверки. Прокурорът има и не малки ангажименти в съда и два дена в седмицата обичайно прекарва в зала. Той има и ангажименти и по така наречения общ надзор за законност, участва в административния, в гражданския процес, макар и в по-ограничени случаи. И си представете сега какво точно можем да очакваме от тези прокурори? Нека да бъда реалист, ако отидем сега заедно в Районната прокуратура в София, ще видите, че тя работи при нечовешки условия и това не е силна дума. Представете си една стая, която вероятно е разчетена за 2-3 души, в която обаче работят 7 или 8. Делата са в папки в коридорите. Всички възможни пространства, които могат да се заградят, са заградени. Във всички килери има настанени хора, които работят в Софийската районна прокуратура.
Водещ: Тоест, материалната база е много окаяна?
Борис Велчев: Материалната база е отчайваща. Когато става дума за най-голямата прокуратура в страната, а и София не е обикновен град, София не е просто столица, София е феномен. Тя е феномен по отношение на престъпността и обема на престъпността. Мисля си, че безотговорно търпим всичко това толкова време.
Водещ: Вие правили ли сте постъпки за нова материална база, за подобряване на условията?
Борис Велчев: Многократно сме правили такива постъпки. Аз ценя жеста на министър-председателя, който ни покани при себе си преди време. Заедно с ръководството на съда седнахме и обсъдихме нещата. Взе се решение за предоставянето на нова сграда, но за съжаление, материалните условия вероятно, в които всички живеем и работим, т.е. условията на криза, бавят решаването на този проблем. Искам да кажа, знам, че за всички е трудно, обаче за някои не просто е трудно, а става невъзможно. И за това ми се иска това да стане един приоритет на държавата. Не можем да искаме от правораздаването всичко, а нищо да не даваме. Ако сериозно смятате, че и заплатите са големи – и това е голям мит.
Водещ: Кажете една заплата средна на прокурор, защото гражданите се вълнуват от такива неща.
Борис Велчев: Аз мога да ви кажа моята собствена заплата, тя е най-високата в системата, тя, разбира се, е много висока, но на върха на системата аз получавам 3500 лв. заплата. Това е висока заплата и аз не се оплаквам, обаче колегите, които започват с малко над 1000 лв. заплата, не могат да се похвалят с много висок материал стандарт на фона на очакванията и изискванията, които имаме към тях. За това ми се иска тези хора да не бъдат съдени, когато си даваме сметка при какви условия работят, какво законодателство прилагат. Да бъдем честни, ние в последните 20 години хармонизирахме практически цялото си законодателство с ЕС. Приеха се десетки, да не кажа стотици нови закони, част от наименованията, на които аз даже не помня. Същевременно в една от най-основните сфери, сферата на сигурността, продължава да действа Наказателният кодекс, приет в далечната 1968 година. В него има над 60, може би 70 поправки, престанах да ги броя като минаха 60. Той престана да бъде нормативен акт с вътрешен интегритет. Той се превърна в една съвкупност от правила, част от които са създавани при съвършено различни условия. Ето ви законите, които прилагаме, материалните условия, при които работим. Пак казвам, не само Софийската районна прокуратура, отидете в Софийската градска прокуратура, която е в палатата, и ще видите, че и там се прескачат колегите, и ще видите, че и там всеки един прокурор средно има на бюрото си едно 70-80 тежки дела. И това е постоянна цифра, ако реши едно, му дават ново. И все пак искам да разбера, какво очакваме от тези колеги, които наистина полагат огромни усилия и честно казано, ако системата все още не е блокирала, това се дължи на изключителната дисциплина и високата отговорност на колегите. Но не бива да злоупотребяваме с това, има предел.
Водещ: Да, в един кабинет, в който министърът на вътрешните работи е вицепремиер, ясно е подчертан приоритетът за борба с организираната престъпност, за престъпността въобще и тук без прокуратурата няма как да се мине. Защо вие под някаква по-императивна форма не поставите вашите изисквания към правителството?
Борис Велчев: Ние сме част от съдебната власт. Ние с правителството можем да говорим общо с другите части на съдебната власт и в частност с органите на съда. Нашите проблеми са общи. И тук е мястото на Висшия съдебен съвет да стане онзи орган, в който да поставяме тези въпроси. Не мога да кажа, че не е проявявано разбиране от ВСС досега, но като че ли настойчивостта, с която правителството на съдебната власт поставя тези въпроси пред правителството на Република България може да бъде доста по-голяма.
Водещ: Да, още по-категорична.
Борис Велчев: Да.
Водещ: Сега на дневен ред и в обществото, общественото внимание привличат спецсъдилищата, както се изразяваме ние, и специализираната прокуратура. И това предизвика известни търкания във ВСС и то съдиите, а не прокурорите. Как ще обясните тази нагласа на колегите ви? Вие самият също имахте категорично мнение по въпроса.
Борис Велчев: Аз лично не деля колегите във ВСС на съдии и прокурори, когато същевременно във ВСС те не са съдии и прокурори, те са администратори. И не забелязвам някакво деление на квоти във ВСС или поне то не е повърхностно така видимо. Но действително имаше назначения, които за мен си бяха спорни. Когато съм имал какво да казвам, съм го казвал по отношение на съответните колеги, което във всички случаи не е някаква обща негативна оценка за тях. Аз просто си представям, че тези специализирани съдилища, представете си Специализираният апелативен наказателен съд, който е съд с юрисдикция на цялата територия на България, това е особен съд, безпрецедентен по своя характер съд. Според мен той трябва да се оглавява от личност, която да символизира огромното му значение, огромния авторитет на подобна институция и за това ми се искаше да сме изправени пред по-голям избор. Разбира се, изборът не зависи от нас. Опцията да се кандидатира всеки преценява сам. Но не бива да изберем всеки, само защото бил единственият кандидат.
Водещ: Вие казахте, че очаквате друг профил от кандидатите, не този, какъв точно очаквахте?
Борис Велчев: Така е. Когато обсъждахме в самото начало и в Народното събрание, и в комисиите бяхме поканени да дадем становище по идеята за специализиран съд и специализирана прокуратура, си представяхме, че това ще бъдат едни органи, които ще обхванат колегите с най-голям опит в тази материя, че ще кандидатстват и за съда и за прокуратурата онези хора, които в не голяма степен са придобили съответната експертиза, опитност, знаят как се разследват тези безкрайно сложни дела. Но не се оказа така. Вероятно, поради липсата на стимули, вероятно, поради малко несигурните срокове, в които всичко това се създаваше, известна прибързаност имаше в сроковете и това обезкуражи колегите. За съжаление, на първоинстанционните прокуратури кандидатстваха само прокурори от районните прокуратури, които нямат такава практика. Аз по никакъв начин не оценявам тяхната юридическа компетентност ниско, напротив, сигурен съм, че те са умни и компетентни хора, но спецификата на този тип работа им е чужда. И сега се надявам, че във времето, което Народното събрание планира да даде като отсрочка за започване на …
Водещ: Да припомним, че това се случи по ваше настоятелно искане.
Борис Велчев: Да и след мое искане, разбира се, не бях единствен и професор Груев поставяше такива проблеми. Даде се отсрочка за стартирането на този проект, надявам се, тази отсрочка да я използваме добре и пълноценно, след като сме избрали съответните по-млади и по-неопитни колеги, да ги обучим достатъчно добре, така че те да могат да се справят добре с работата си.
Водещ: И материалната база е като че ли една от причините за отлагането, има ли такова нещо?
Борис Велчев: Материалната база за мен е второстепенен въпрос. Ние сме дисциплинирани хора, системата е дисциплинирана, както се казва, и да нямаше готова материална база към 12 август, ние щяхме да намерим работни места и щяхме да осигурим да се работи. Материалната база е второстепенен проблем, още повече съм убеден, че особено сега, до нова година, тя ще бъде окончателно подготвена. Но обучението на хората, качеството на хората и липсата на една предварително изградена опитност на кандидатите е нещо, което честно казано не очаквах и което ме разочарова.
Водещ: Аз ще стъпя на думите на Цветозар Костов, който пое една от функциите на прокуратурата, той каза, че е единственият кандидат и дължи това на обществения скептицизъм и недоверието към специалните структури на правораздаването.
Борис Велчев: Вероятно г-н Костов е прав.
Водещ: Защо има недоверие, какво поражда това недоверие?
Борис Велчев: Не знам защо, но такова има. Вие знаете, имаше един такъв дебат, който не е и приключил. Аз, бидейки юрист, искам да припомня, че има висящо дело пред Конституционния съд за допустимостта на специализирания наказателен съд и от там прокуратурите. До произнасянето на Конституционния съд все пак никой от нас няма основание еднозначно да коментира тяхната конституционна съобразност. Аз лично смятам, че те не са в противоречие с Конституцията. Но истинско меродавното мнение е друго, това на Конституционният съд. Фактът, че не е приключило това дело, също е един важен аспект, колегите не са сигурни в перспективата на подобни органи.
Водещ: За това може би не се кандидатират?
Борис Велчев: Не зная дали това е единствената причина, мисля си, че по-скоро не е. По-скоро обществената нагласа към специализираните органи, които бяха схванати като някакви поръчкови, политически такива.
Водещ: Като трибунал.
Борис Велчев: Като трибунал, което мотивира голяма част от колегите да не свързват професионалната си биография с тях, липсата на материални стимули. Пак казвам, голямото прибързване в сроковете. Сега ги избираме и трябва да встъпят в длъжност след един месец, ако не се беше променил срокът за започване на този проект. Всичко това обезкуражи много сериозни хора и това е тъжно. Нека да бъдем честни, не можем, два пъти се обявява конкурс за председател на Окръжния специализиран съд. Във втория конкурс нямаше нито един кандидат, а в първия кандидатът, който беше подал документи, не отговаряше на условията.
Водещ: Говорите за г-н Янков.
Борис Велчев: Не е нормално това. Не е нормално за председател на окръжен съд да няма в България нито един кандидат, говоря за първоинстанционния. Г-н Русев беше единственият кандидат, предстои да видим в четвъртък ще бъде ли избран или не. В крайна сметка изборът се прави с гласуване. Но си мисля, че това е лошо, това е лош атестат за началото на съда – да няма кандидат за ръководител нито един от всички магистрати в България. Това означава, че недоверието към този съд е много голямо.
Водещ: Има предубеждение.
Борис Велчев: Да.
Водещ: От друга страна, обаче разчита много прокуратурата, вероятно, че точно тези структури ще разтоварят нейната работа, защото те ще се заемат с едни много по-сериозни дела, съсредоточени върху тях. Т.е. отлага се отново вашата възможност да работите активно.
Борис Велчев: Така е. Ние ще продължим да работим и при сегашните условия. Ако трябва да бъда честен, една от сферите на работата на прокуратурата в последните години с добри резултати е борбата с организираната престъпност. Нараства много чувствително броят на осъдените лица. Всяка година нараства от 2007 година насам при това наистина чувствително. И това ме кара да бъда оптимист. И за това ни боли два пъти повече, тъй като това е дейност в прокуратурата, която се ползва с много голям авторитет, където е създаден не малък професионален опит с труда на много хора, има сериозно постигнати резултати и ако вместо да надградим върху този съществуващ опит, създадем система, която да обезсмисли тези усилия и да направи работата по-малко ефективна, заради първоначалните трудности, ще бъде много безотговорно. И за това ние сме много мотивирани по нещо, което касае прокуратурата, да направим всичко, този проект да бъдат успешен.
Водещ: Има и трета страна, за която заговорихте и вие. Вие нарекохте развоя, вероятно, на събитията, на тяхната трактовка в сферата на престъпността и съдопроизводството криминализация на живота. Какво имате предвид?
Борис Велчев: Да, това беше действително преди време. Имах предвид една тенденция, която за съжаление не е отслабена и която се страхувам, че може да се засили в контекста на предстоящите избори. Вие знаете, това не е ново в България, това е от 20 години, но аз го чувствам твърде осезаемо в последните 5-6 – всичко, което по някаква причина се струва нередно, неправилно, неморално, незаконно в сериозни смисъл на думата, да се отнесе до прокуратурата. Има съмнение в проекта „Белене”, вместо да се произнесат ресорните министерства, Държавната финансова инспекция, Сметната палата там, където са експертите по тези въпроси, обаче се хвърля в прокуратурата да се реши с експертизи. Ако се тричат кучета, нещо, което не буди много особена симпатия, но вероятно е някакъв архаичен обичай, трябва отново да се занимава прокуратурата. Нарочно споделям тези 2 неща, които са в крайностите на спектъра на нашите функции, но желанието всичко неудобно, всичко, което не носи позитиви на контролните органи да се хвърли на прокуратурата е много голямо. По този начин тези, които не сезират, смятат, че са прехвърлили горещия картоф другаде и са се отървали от него. Ние на свой ред вече имаме изграден инстинкт – връщаме горещия картоф. Преди 2 години, ако не се лъжа, ни бяха изпратили 12 хил. преписки от ДФ „Земеделие”, за да проверим дали в тях няма някакво закононарушение. Станахме един юрисконсулт на държавата. Представяте ли си, 12 хил. преписки? Вместо ДФ „Земеделие” да ги провери с експертите си и да каже – по тези, примерно, 15-20 или 100 има нередности и вие вижте дали те не съставляват престъпление, те обърнаха обратно пирамидата и казаха – ами, хайде вие си търсете някакви нередности, търсете престъпление. Подобен опит беше успешен за около час, колкото време беше необходимо да се върнат тези преписка обратно в ДФ „Земеделие”. Но това е само един малък нюанс, който показва колко е удобно всичко да се криминализира. И всъщност това е бягство от отговорност от страна на административните контролни органи.
Водещ: Не го ли приемате по друг начин, като каже някой политик или депутат, или министър – дал съм го на прокурора – това вече има презумпция за виновност. Щом прокурорът нищи нещо, значи това е много сериозно.
Борис Велчев: Аз съм далеч от идеята да обобщавам, пък и политиците са различни, нека да бъдем честни. Но в масовия случай, макар и да има изключения, в масовия случай сигналите, които политиците подават при нас и при главния прокурор в частност, тъй като е много ефектно това, да занесеше папка на главния прокурор, никога не се отнася до техни съпартийци. Никога. Това е много любопитен феномен. В България корупцията винаги се търси някъде в политическия опонент. Желанието да се криминализира политическият опонент е всъщност отказ от легитимната политическа борба на идеи. Вместо да „биеш” своя политически опонент на терена на политиките, идеите, споровете, ти предпочиташ да го окепазиш, да го изкараш престъпник, да го хвърлиш на прокуратурата, а ако прокуратурата реши, че няма данни за престъпление, след това е много удобно да наругаеш самата прокуратура, че покрива престъпността и това се смята за политика в България. Аз за това съм разтревожен силно по отношение на изборите и президентските, и местните – не ми се иска подобни практики да получат широк мащаб.
Водещ: Има ли вече такива начинания?
Борис Велчев: Като че ли не, но е още рано. Вие сама разбирате, че още кандидатите не са ясни. Но когато кандидатите станат ясни и особено в местните избори се страхувам от една вълна от компромати. И аз при пътуванията в страната предупреждавам колегите от окръжните прокуратури да бъдат много внимателни, поне съзнателно да не позволяват да бъдат използвани. В крайна сметка изборите са процедурата, по която хората избират тези, които да ги ръководят, хората, а не прокурорите. И не бива прокуратурата да се превръща в решаващ фактор в изборите, независимо президентски, парламентарни, местни – това е без значение.
Водещ: Вметнато изречение, като казахте избори, редно ли е да се въведе тази идея, която плъзна из общественото пространство, да се явява на национални избори прокурора на дадена област и хората да го избират, за да са убедени, че това е техният защитник, едва ли не като политик да го възприемат?
Борис Велчев: Има държави, в които изборността на определено ниво на магистратите е законово допустимо.
Водещ: В Америка, например.
Борис Велчев: Да. В САЩ има прокурори, не във всички щати, които се избират по този начин. Аз съм противник на това разбиране. Изборите, извинявайте, че го казвам толкова грубо, но крият в себе си една висока доза на популизъм. Трябва да се харесаш на избирателите. Прокурор, който иска да се хареса на избирателите не може да бъде обективен. И ми се струва, че избирателите нямат място в изборния процес, те не бива да бъдат избирани. Да, вероятно в страни с друг тип демократични традиции, друга история на демократичната традиция, това е възможно. В България ми се струва, че магистрати, които биват избирани, ще се стараят твърде много да се харесат на своите избиратели и това твърде много ще ги отдалечи от идеята за професионално и обективно право.
Водещ: Един въпрос, който също е много актуален към момента, правосъдният министър г-жа Маргарита Попова започна консултации за промяна в Конституцията, свързани с избора на ВСС. От друга страна, обаче се подготвят и промени в Наказателния кодекс.
Борис Велчев: Така е.
Водещ: Аз обаче искам да ви цитирам мнението на проф. Любен Корнезов, което ми направи силно впечатление, който каза – искам да приемем само един член в Наказателния кодекс, който в течение на 5 години Наказателният кодекс да не се променя. Вие така ли мислите?
Борис Велчев: Проф. Корнезов е всепризнат авторитет в областта на правото. Той, разбира се, е авторитетна фигура и в парламента, но това изказване е било малко емоционално, защото когато животът се променя, Наказателният кодекс трябва да се променя заедно с него. Ако възникнат нови форми на престъпност, нормално е да ги инкриминираме. Преди 20 години никой не беше чувал за компютърни престъпления, никой в университетите не преподаваше пране на пари, никой не беше чувал за престъпления с еврофондове.
Водещ: Но за спекула бяхме чували.
Борис Велчев: Да, бяхме чували, в чл. 233 беше, и сега под друга форма фигурира този стар чл. 233. Казвам това, за да обърна внимание, че не бива да бъдем фанатици. Ако трябва да се променя законът, трябва да се променя, тук няма никакво съмнение. Но не бива да се променя често и не бива да се променя под влиянието на емоционални фактори. Мисля, че тази реплика на проф. Корнезов беше продиктувана от една странна криминализация, направена в последните няколко месеца, свързана с жестокостта върху животните. Мисля, че това беше повод. Аз мисля, че това беше неудачно решение.
Водещ: Безгръбначните.
Борис Велчев: Само за гръбначните, слава Богу, което означава, че спокойно можем да упражняваме насилие, не че го препоръчвам на някого, върху насекоми, раци, комари. Съзнавам, че е редно да се защитават животните в страната, съзнавам, че е не цивилизована всяка проява на насилие, която не е свързана с набавянето на храна или пък с лов или с провеждането на медицински експерименти със животни, т.е. все позволени дейности. Но съм противник на това, да се криминализира всичко. Какво пречи тези деяния да се наказват с едни тежки глоби, установяване например от местните органи, от органите на общините да се налагат едни тежки наказания, които да подлежат на обжалвания пред административните съдилища. Защо всичко трябва да мине през наказателния съд?
Водещ: Звучи по-тежко.
Борис Велчев: Впрочем, да ви кажа, ако сега си мислите, че сме защитили животните, грешите. Ако животните можеше да прочетат измененията в Наказателния кодекс не биха останали особено доволни. Защото пак за жестокостта върху животни ще се налага глоба и единствено само глоба, но ще се налага по наказателно-правен ред. Защото прокуратурата и органите на разследването си нямат друга работа и сега трябва да се занимаване с устройването на /…/ между такива декоративни рибки. Това е реална хипотеза, напълно е възможно да стане.
Водещ: Така казано, звучи абсолютно абсурдно.
Борис Велчев: Абсурдно е, аз не искам да кажа, че всичко е абсурдно, вероятно има форми на насилие върху животните, които е основателно да предизвикат крайни обществени реакции. Но пак казвам, не бива всичко да се решава със средствата на наказателната репресия.
Водещ: Вие все пак сте застъпник на декриминализацията.
Борис Велчев: Да.
Водещ: За този проект на Наказателния кодекс взети ли са предвид ваши предложения, разговаряха ли е с вас?
Борис Велчев: Да, разговаряли сме и ние сме изпратили нашите предложения на министъра на правосъдието. Нека да разграничим две хипотези. Първо – има проект за нов Наказателен кодекс, който в особената му част още не е завършен и така, че ние не знаем какво ще остане криминализирано в България и какво ще се отдаде на административната система, за да бъде наказано с административни наказания. Но на мен не ми се иска да чакаме толкова дълго. На мен ми се иска, докато чакаме новия Наказателен кодекс, който в окончателен вид може да минат 2-3 години, докато бъде приет, да направим така, че спешно да декриминализираме определени тестове. Не да декриминализираме мъртвите текстове, които и без това не се прилагат, а да декриминализираме такива текстове, които се прилагат, обременяват системата, натоварват я и пречат да се концентрира върху истински важните неща.
Водещ: А какво стана с вашите предложения за СРС? Една тема, която заглъхна в обществото, бяхме на нокти изправени близо 2-3 месеца.
Борис Велчев: Заглъхна.
Водещ: Вие направихте предложения тогава.
Борис Велчев: Да, имаше наши предложения. Разбира се, основната група предложения бяха направени от подкомисията за контрол на СДС, тогава оглавявана от колегата Явор Нотев. Не ми е известно да има, надявам се, че забавянето се дължи на необходимостта да се обмислят детайлите. Но че трябва да има промяна в Закона за СРС, че трябва да се ограничи ползването на СРС и трябва да се създаде възможност капацитетът на системата да позволява информацията, събрана със СРС да бъде достатъчна за наказателното преследване – е без никакво съмнение за мен.
Водещ: Ще си послужа с още един ваш цитат по тази тема – „Много неща знам, но не мога да кажа веднага нищо за тях”.
Борис Велчев: Така е, това е истина. Впрочем, Законът за съдебната власт казва, че всичко, което в контекста на работата научават съдиите, прокурорите и следователите, е служебна тайна.
Водещ: Вие сте почти като лекарите.
Борис Велчев: Вероятно е така, има такова законово задължение, да го пазим дискретно това, което знаем. А то, както е известно и от Еклесиаста – който умножава познание, умножава печал. Това не са приятни неща. Разбира се, че знам много неща. Разбира се, чета много материали и на спецслужбите, и на колегите от прокуратурата, и от следствени материали, но това не са обстоятелства, които мога да коментирам публично. А да се хвалиш със знанието в тази материя, е неуместно.
Водещ: Все пак се задава един много страховит доклад, ние не знаем дали той ще бъде лош или добър, но е страховит, защото България винаги го чака с трепет, защото е по глава „Правосъдие и вътрешни работи”, а това е под мониторинг на Европейската комисия.
Борис Велчев: Дали сте права, дали го чакат с нетърпение?
Водещ: Ами мисля, че хората що-годе грамотни, би трябвало да го чакат.
Борис Велчев: Тук сте права, че би трябвало да няма никакво съмнение.
Водещ: От него зависят много неща – и бизнесът зависи от това, и инвестициите зависят от това. Това е една от най-важните глави в нашия преговорен процес, която е поставена под мониторинг.
Борис Велчев: Така е.
Водещ: Вие какво очаквате? По-положителна оценка ли? Ще ви цитирам една оценка на Фридам Хаус, която излезе съвсем наскоро и там се казва, че рейтингът на българската съдебна рамка и независимост е 3.00 – това е ниска оценка.
Борис Велчев: Има различни методики, по които се правят подобни оценки. Трудно ми е да ги коментирам. Не съм специалист, но да се върна към доклада на Европейската комисия. Дано да не бъркам, но мисля, че миналият доклад беше обнародван на 23 юли. Точно преди една година почти. Той предизвика вълнения само за около 2-3 дни, даже май това е дълго време, на следващия ден предизвика вълнение. Предизвика няколко коментари от отговорните институции за препоръките в доклада. И честно казано, убеден съм, че огромната част от медия дори не го бяха чели. Има една особена селективност във вашите колеги – четат се само тези материали, в които има критики. Разбирам, че това е по-интересно за читателите, но е много несправедливо. В този мега доклад имаше изключително много добри думи казани за колегите от прокуратурата. Никой не им обърна внимание, ама никой. Само се замислете, ако имаше критични забележки към прокуратурата, каквито на практика нямаше, аз нямаше минута спокойствие, всички щяха да питат – кои са отговорните прокурори за това, че Европейската комисия констатира едно или друго обстоятелство. Но когато Европейската комисия казва, че има известен напредък в някои моменти, никой не ме попита на кои прокурори се дължи това. Това е нечестното. За това се надявам този доклад, какъвто й да е, ние винаги сме приемали тези доклади като обективни, защото наистина е било така, надявам се той да отбележи и едното, и другото, и критичните забележки, и постигнатите резултати. Когато има известни резултати, хубаво ще бъде да зададем въпроса – на кои прокурори се дължат, а има хора, на които се дължат.
Водещ: Може би ще бъдат положителни за работата на прокуратурата, но едва ли докладът ще подмине напрежението, което цари между МВР и съдиите, понякога между МВР и прокуратурата, макар че при вас то е много приглушени, трябва да сме откровени и честни, може би защото сте съюзници в битката.
Борис Велчев: Така е. Но не само за това, ние сме съюзници и с МВР, и със съда по различен начин. Нашите правомощия са да контролираме МВР и обратно, нашите задължения повелят да се подчиняваме на всичко на съда. Когато си знаеш мястото, не вдигаш шум около работата си. Откровено да си призная, аз съм малко изненадан от интереса към този тип полемика от обществото. Когато има такава изострена полемика между полицията и съда, например, всички ваши колеги са единодушни, че това е лошо, това руши държавността, това не бива да продължава, това трябва да спре. Когато обаче прокуратурата не участва в подобен тип полемика, когато не искаме да разпалваме скандали, а предпочитаме, ако имаме проблеми, да ги решим в личен разговор било със съда, било с полицията – това се схваща като липса на позиция и бягство от това да изкажеш позиция, и угодничество, ако искате. Не мога да разбера този двоен стандарт. Ако е толкова лошо институциите да воюват, защо трябва да очакваме с толкова голямо нетърпение и прокуратурата да се включи във война. Ние във войни няма да участваме. Аз помня времето, макар и като страничен наблюдател, в което един министър на вътрешните работи и един главен прокурор воюваха и си давам сметка, че единствените хора, които имаха интерес от тази война бяха тези, срещу които заедно сме призвани да работим. Ние във война между институциите няма да допуснем с наше участие и няма да участваме в такива. Не че не нямам отношения на липса на каквито й да е противоречия с МВР и със съда, със съда приемаме всичко това, което казват, не винаги ни харесва, но винаги го приемаме. И вероятно си спомняте, че аз не съм позволявал и аз не съм си позволявал никога да коментирам съдебни актове.
Водещ: Но вие сте магистрат, а хора, които не са магистрати, някак си с лека ръка го правят.
Борис Велчев: Това е друго. Това е въпрос на политическо говорено. Но също така ми се струва, че не бива по този начин да се отнасяме и към българската полиция. Това не можем да разберем – уважението към съда, минава през уважението към полицията, към прокуратурата. Ние не можем да противопоставяме институциите.
Водещ: Вие все пак не виждате ли някакъв проблем в работата на полицията и на дознателите, имам предвид, защото прокуратурата в крайна сметка възпроизвежда в съдебната зала това, което дознателите вършат?
Борис Велчев: Ние виждаме много промени в работата на МВР, ние понякога имаме много критични забележки към тяхната работа. Не е в моя стил и мисля, че не бива да бъде и наш институционален стил по принцип тези проблеми, тези забележки, тези спорове ако щете да ги правим публично достояние. Когато има такива, се свикват съвещания, хората излагат аргументи, обсъждат и впрочем накрая става това, което реши прокуратурата. Такива са ни взаимоотношенията. И обратно – взаимоотношенията ни със съда са такива, че там се съобразяваме с всичко, което каже съда. Такава е Конституцията.
Водещ: Да, но ВСС нажежи една всеобщо напрежение в обществото, че без да си магистрат и без грамотен в тази област човек, имаше отношение. А самият вие казахте, че репутацията на всички, които са във ВСС е просто критично ниска. Как оценявате това, Красьо Черничкия една такава емблема неразгадаема до ден днешен, какво натовари тези негативи върху съвета, така че той загуби авторитет в обществото и решенията …
Борис Велчев: Много ми е трудно да оценя, защото бързам да кажа, аз съм член на ВСС и всички негативни констатации за репутацията на съвета се отнасят и до мен. В този смисъл самооценката може би не е най-доброто нещо. Мисля си, че ВСС свърши не малко работа. ВСС свърши такава работа, която не е високо оценена от медиите като ефект и не беше добре отразявана. ВСС стопанисва добре бюджета на съдебната власт, проведе безупречно, струва ми се, редица процедури, които по никакъв начин не предизвикаха обществена критика за избор на административни ръководители, проведе една огромна работа по атестиране на практически всички магистрати в системата. Но едно или две, или три, или пет назначения на фона на няколкостотин са в състояние на обърнат колата. И така се случи. Аз не съм подходящият човек да давам оценки на ВСС, тъй като нося отговорност наред с всичките му останали негови членове.
Водещ: Но казахте, че отношението към ВСС и въобще неговото евентуално разтурване или при избори, записване на нови членове в Конституцията за начина, по който трябва да се провеждат избори – това е политически въпрос, защо е политически?
Борис Велчев: Защото промените в законодателството се извършват в Народното събрание, което е орган на политическата власт.
Водещ: Но решенията, за да се вземе в каква посока, не е ли по-добре магистратите да бъдат чути?
Борис Велчев: И на мен ми се иска да се намери експертно решение. Да се намери истински, обективно, експертно обмислено решение и ми се иска това да стане внимателно, а не под напора на обстоятелствата. Не бива емоционално да се взимат решения да прекроим модела на съдебната власт. Да, има идеи, с които ние сме съгласни, нещо повече, които ние сме предлагали преди време, но тогава беше не интересно и останаха незабелязани. Например, квалифицирането мнозинство за избор на членовете на ВСС, аз продължавам да твърдя, че т.нар. трима големи в съдебната власт, могат и да бъдат членове на ВСС, но като че ли е по-добре да не бъдат, за да стане ясно, че ВСС ги контролира и тях, че и те са подвластни на това правителство на съдебната власт. Много трудно е да контролираш главния прокурор, когато главният прокурор е член на ВСС. Тук има едно срастване, което ми се струва неправилно. Аз съм за това да се засили контролът върху прокуратурата от страна на ВСС и за това не виждам мястото на главния прокурор в съвета. Имахме предложения, даже навремето за съм го казвал, твърде големи са мандатите на т.нар. трима големи.
Водещ: Това е направено с цел да не се застъпят с мандати на политически партии …
Борис Велчев: Разбира се, че пет години е такъв срок, защото 4 години е мандатът на Народното събрание, следователно не това е основният аргумент. Но сега тези идеи се възпроизвеждат като някаква новина, като нещо ново, а това са неща, които са коментирани, казани са. Много ми се иска ако правим нова уредба на съдебната власт, то тя да бъде предходена от една много сериозно обществено обсъждане.
Водещ: Госпожа Попова подхвърли, че е нужен някакъв такъв контролен орган, такъв, извън ВСС, който да контролира въобще повсеместно всички в съдебната власт. Смятате ли, че това е уместно?
Борис Велчев: Аз не съм запознат с детайлите на тази идея на г-жа Попова. Откровено казано, системата на всяка една съдебна власт се подчинява на логиката на инстанционния контрол. И актовете на един съд, единствено може да бъдат обжалвани или протестирани пред горестоящия съд. Да, ВКС за това е върховен съд или ВАС, защото неговите актове не подлежат на друг съдебен контрол, освен по реда на извънредните способи на узаконяването. И трябва да приемем, че там няма да има. Няма държава, в която някой контролира върховния съд. Защото в подобен случай ще се изправим пред необходимостта този някой, които го контролира на свой ред да бъде контролиран от някой друг. И това е един безкраен процес. Трябва да се съгласим, че ще има една върховна инстанция, чийто актове ще бъдат окончателни и че ако тя е съставена по подходящ начин с подходящите хора, с нужния професионализъм и трябва да имаме доверие. Няма как иначе да изграждаме правова държава.
Водещ: А от тази гледна точка, съгласен ли сте с двуинстанционното производство, което също се обсъжда в момента?
Борис Велчев: То и сега е налично по редица категории дела. То не е нещо съвършено ново и не е конституционен въпрос, това е въпрос наистина на внимателна преценка не само от лозунги, обаче. Защото много е лесно да кажем – правата на гражданите изискват /…/ контрол, нека всяко едно дело стигне до върховния съд. Сега, представете си дали това е възможно? Представете си дали е възможно няколкостотин хиляди наказателни дела годишно да минат непременно през върховния съд? Какъв е смисълът от подобно правосъдие. Следователно, когато нещо е технологично невъзможно, трябва да се откажем от /…/ за неговото провеждане. Нека да потърсим това, което е реалистично. Ако върховният съд има определен капацитет, нека да видим кои са онези най-важни дела, най-съществени, които най-драстично накърняват правата на гражданите и те да бъдат единствената категория, която ще стига до върховния съд. Защото върховният съд не е само съд по същество, той има и много важна конституционна функция – да облекчава практиката, да издава тълкувателни актове. И когато ние затрупаме върховния съд с множество конкретни дела, тази негова функция отива на заден план, а това е недопустимо.
Водещ: В началото на мандата на ГЕРБ тутакси беше казано, че ВСС трябва да се разтури, да се закрие, да се разпусне и да започне да се избира на ново. Постепенно за две години тази позиция придоби друг контекст.
Борис Велчев: Така е.
Водещ: В крайна сметка сега, и това са последни изявления и на вътрешния министър, и на премиера, че е по-добре, тъй като остават година и няколко месеца до изтичане на мандата на ВСС, по-добре е да изчакаме да мине този срок и тогава да се подходи вече към други избор. Така твърдят те. Кое смятате, че е по-уместно. И защо е това минаване изведнъж от едната крайност в другата?
Борис Велчев: Не зная. Не мога да говоря от името на политическа партия ГЕРБ, би било неуместно да правя каквито й да е спекулации. Но нека да се замислим. В момента ВСС е под натиск и под укора, че е политически мотивиран, че в него има голяма парламентарна квота, че там имало представители на тройната коалиция от миналото Народно събрание. Нека да приемем, че утре се разпусне Висшият съдебен съвет. Няма как да има вакуум, трябва да се избере друг Висш съдебен съвет. Пак ще има 11 души избрани от Народното събрание. Точно шест месеца по-късно.
Водещ: Тоест, по правилата, така ли?
Борис Велчев: Отново, да. Отново ще се каже пак това е политически мотивиран Висш съдебен съвет, само, че няма да бъде от тройната коалиция, а от ГЕРБ. Не знам дали има смисъл да играем една сценка толкова пъти. По-добре е, като, че ли, да осмислим внимателно правилата. Да ги променим така, че следващият Висш съдебен съвет да не влязат фигури, които с цялото уважение към тях, заради начина на избиране им могат да пораждат някакви подозрения, за което има обвързаност. Това ми се струва по-важно.
Водещ: Ще изчакате ли?
Борис Велчев: Това е въпрос, който ще реши Народното събрание.
Водещ: Добре, понеже вървим към края на нашето интервю, пак ще си послужа с вашите думи, че има политически контекст в него.
Борис Велчев: Добре.
Водещ: Сега ще ви помоля за коментар. Аз не съм политик, няма да се явявам на избори, не търся публични изяви?
Борис Велчев: Не търся.
Водещ: Това е може би от преди година и половина или две ваше изказване. Валидно ли е днес със същата сила.
Борис Велчев: Да, валидно е, разбира се.
Водещ: С днешна дата?
Борис Велчев: Да, разбира се, че е валидно. Аз съм казвал много пъти и по разни поводи, нямам никакво намерение, камо ли сега дори след изтичане на мандата ми, да се занимавам, с каквато и да било дейност, с каквато и да било политическа обвързаност. Няма да направя подобно нещо и поради тази причина смятам да изграждам професионален рейтинг. Ако в началото на мандата си бях длъжен да говоря повече, защото трябваше да преодолеем една изолация, в която прокуратурата беше изпаднала. Мисля, че тази изолация беше преодоляна. Даже малко се отиде в една друга крайност. Счете се за нормално главният прокурор да бъде говорител по всичките проблеми на държавата. Нещо, което е дълбоко неуместно. Сега се опитваме да намерим един баланс. За това, мисля си, че имаме медийна политика. Имаме хора, които могат да поднесат на обществото онези факти, които го вълнуват, не е необходимо да го прави постоянно.
Водещ: Ще помоля нещо съвсем ученически. Елементарно, може би, но винаги звучи по-образно. Кажете, оценката за работата на прокуратурата от началото на вашия мандат до ден днешен?
Борис Велчев: Първо, оценката се дава в края на срока. Моят срок има доста време, докато изтече. Нека да си запазя това право в края на своя мандат. Тогава ще си позволя да кажа, какво се е променило за добро и това, което не се е променило за добро в прокуратурата. Не съм приключил с всичко онова, което мисля да правя.
Водещ: Не губите надежда, че то ще се случи?
Борис Велчев: Не губя надежда. Напротив, че неща са се случили. Те не са ефектни, те не са сензационни, не предизвикват особено внимание от страна на медиите, да не биват отразявани. Те са дребни, но са свързани с това да намали бюрокрацията в системата, да увеличи малко професионалната свобода. Да създадем едни по-творчески условия за работа, да повишим квалификацията на хората, да получим по-ефективно правораздаване. Аз не очаквам тези неща да бъдат на първите страници на вестниците. Те са една тенденция, която се надявам да се подобри в следващите години и в крайна сметка да се окаже необратима.