ГЕРБ внася вот на недоверие

Депутати от парламентарната група на ГЕРБ внесоха в четвъртък сутринта искане за вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски. Вотът е за инвестиционната политика на правителството.

Под искането за вота са сложени 96 подписа. Единствено подписа си от групата на ГЕРБ не е положила депутатката от групата на партията Йоана Кирова, която е в чужбина, обясни при внасянето Лиляна Павлова, която депозира документа в деловодството на Народното събрание заедно с колегите си Димитър Главчев и Александър Ненков.

След внасянето Димитър Главчев обяви пред журналисти, че ГЕРБ смята да продължи с частични вотове на недоверие срещу правителството, които ще бъдат внасяни „през най-кратки периоди от време“.

„Дълго обсъждахме какъв да е вотът. Стигнахме до решението да бъде по определена политика – въобще няма политика в това министерство (на инвестиционното проектиране – бел. ред.), каза Главчев.

„Не знам дали същото не може да се каже и за цялото правителство. Проблемът е, че няма политики, но това е най-абсурдният сектор. Колебаехме се дали да бъде по цялостната политика, каквато няма, но все пак факт е, че сме внесли частичен вот. Такива ще бъдат внасяни през най-кратки периоди от време, ако не ни освободят от този ангажимент, като правителството си подаде оставката”, каза още Главчев.

„Предстои да продължаваме с този начин на внасяне на вотове”, добави той.

Лиляна Павлова обясни, че очаква за този вот групата на ГЕРБ „да бъде подкрепена от всички народни представители“

„Вотът е формулиран като вот на недоверие към правителството Орешарски в областта на инвестиционната политика. Очакваме да бъдем подкрепени от всички народни представители, защото става въпрос за инвестиционна политика, касаеща цялата страна и приоритетите на всички български граждани. Разчитаме за разум и подкрепа на този вот, тъй като той е аргументиран, професионален и експертен“, продължи Павлова, която беше министър на регионалното развитие в правителството на Бойко Борисов.

„Надяваме се в рамките на дебата да успеем да докажем това. Надявам се, че нашата позиция ще надделее. Надяваме се този вот да мине успешно и правителството да приключи своя мандат”, посочи Павлова.

Тя обясни, че няма инвестиционна политика, независимо от декларирания приоритет на правителството, че инвестиционният процес, инвестициите, строителството са важни приоритети на правителството и затова е създадено това министерство.

„Виждаме четири месеца по-късно, че тази политика няма конкретика, детайли, приоритети, мерки, визия. Създаденото министерство не функционира, няма администрация и не е представило отчет за дейността, защото такава не съществува. Това министерство и несъществуващата политика, която би трябвало да провежда, създаде хаос и ступор на администрацията. Това доведе до изключително сериозно забавяне на строителния и инвестиционния процес в страната в много категории – от гледна точка на даване на разрешения за строеж, въвеждане на обекти в експлоатация, издаване и сертификация на строителни материали и продукти, синхронизация на законодателството в тази област“, продължи Павлова.

„Липсват дейности, свързани с жилищната политика, с благоустройството на градовете, регионите, общините. Заявената политика в областта на кадастъра и строителния контрол се свежда до безпрецедентна политическа чистка на доказани професионалисти, работещи в системата“, каза тя и даде за пример немотивираното от правителството отстраняване на ръководителя на Агенцията по кадастър и на шефа на Държавния строителен контрол.

„Доказани професионалисти бяха отстранени от работа, защото това правителство е правителство на антиекспертите, не залага нито на програма, нито на експерти. Един гол популизъм, голи лозунги и обещания, липса на политики и ясна воля за провеждането им и реализация на инвестиционния процес в страната”, заяви Лиляна Павлова.

Според правилника на Народното събрание разискванията по проекта за решение за гласуване вот на недоверие започват не по-рано от 3 дни и не по-късно от 7 дни от постъпването на предложението. Гласуването е не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.

Вотът се счита за успешен, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.