Г-н Президент, предстои среща между президентите на САЩ и Русия. Трябва ли да очакваме след нея ключ за решаване на миграционната криза?

„Аз се надявам да има активиране на диалога между САЩ и Русия. Помня като президент, че съм присъствал на няколко срещи на държавните глави във формата НАТО-Русия, в т.ч. и на президента Обама и президента Медведев през 2010 година, в Лисабон, в една невероятно силна атмосфера с декларация, в която беше изрично записано, че международната, новата, модерна архитектура на сигурност не може да бъде срещу Русия. В този смисъл аз се надявам, че след като видяхме една нелека криза в отношенията между тези две велики сили, те заедно, разбира се с активното участие на ЕС, да поемат ролята си за преодоляването на възникналите проблеми, но още в техния зародиш. Защото сега сме свидетели на усилия на ЕС да ограничи последствията от бежанската криза. Истината е, че е много по-важно тези проблеми да овладени в съответните региони, в съответната страна, за да може да не се допусне този масов приток на бежанци в посока към Европа. Европа просто в един момент няма да издържи това напрежение, което се наслагва към икономическата криза, към някои неясноти за съдбата на самия ЕС.“

Вероятно помните илюстрацията на доминото от т.нар. „арабска пролет“ преди години, показваща падането на режимите в Либия, Египет и т.н., но защо плочките му се завъртяха по посока на Европа?

„Защото вероятно идеолозите, вдъхновителите, авторите на тези проекти, които засегнаха арабския свят по такъв драматичен начин, не са си представяли какво следва на изхода. Да, разбира се, присъствието на диктатори в тези страни беше дразнещо за западната демокрация, но сегашното състояние не е по-добро, напротив. Сега сме свидетели на една непредсказуемост във вътрешен план, създаването на едни режими, които по никакъв начин не са по-демократични, но по-важното е, че не са по-стабилни и предсказуеми. Създава се една реална заплаха в самите региони и за съседните региони, в т.ч. и за нашия. Затова си мисля, че трябва да се инвестира в стабилността на тези страни и на регионите. Пак казвам, с общи усилия, без някои да се опитва да извлече евтини дивиденти.”

Подцениха ли европейските лидери случващото се в Близкия изток? Защо формулата за солидарност на Съюза не сработва в момента, гледайки посланията на част от премиерите от срещата на върха?

„Очевидно е, че ЕС продължава да се развива като Европа на нациите и това не е толкова лошо. Просто трябва да се знае и да се помни, че в такива критични моменти националния интерес е критерий за вземане на решения и надделява. Само за по-малките страни като нашата, очевидно е по-трудно, но не е невъзможно. Защото помня периоди, в които ние сме си отстоявали националния интерес по времето на премиера Сакскобурготски, например. Европа страда от дефицит на лидерство. Европейците мислят, че могат да се скрият зад дебелите, високите стени. Истината е, отново ще кажа, че трябва да се води отворена политика, в т.ч. с решаване на проблемите на нашите съседи на място, защото тези бройки мигранти, които се дават като прогноза са заплашителни.”

Къде в момента остана темата за кризата в Украйна?

„Кризата в Украйна остана встрани, като че ли на заден план. Сега все по-малко се говори за нея. Дано да е за добро и това да доведе до успокояване на напрежението. Но все пак не бива да се забравя, че там продължават да се водят сражения, че продължават да се потискат права на хората и в т.ч. и ваши колеги, наши журналисти, бяха включени в черен списък. Очевидно е, че там демократичния процес тепърва предстои. Но и там трябва да има разбирателство между големите страни. С конфликт, със санкции, както стана в последните месеци, проблемите само се задълбочават. Затова ние, от АБВ, настоявахме нашия парламент да приеме декларация, с която да обявим, че санкциите за България са неприемливи, защото ние само губим от тях.”

До колко е актуална в момента темата за членството на страната ни в Шенген? Каква може да бъде ролята на България в търсене на решенията на европейско ниво?

„България е готова технически за Шенген и това съм го казал преди доста години. От тук нататък въпросът за формалното членство е вече по-скоро политически. Но на този етап проблемите, които излизат на преден план са други, преди всичко този бежански натиск. И мисля, че това отлага решаването на въпроса за нашето членство в Шенгенското пространство. Беше време, когато България имаше своето място и роля, признати от Брюксел, от европейските ни партньори в решаването на редица важни за Евросъюза въпроси. При разширяването нашата политика и експертиза се ценеше, енергийната политика, политиката на ЕС на изток, Черноморската политика, в частност. Самият тогавашен президент Барозу го е казвал и в Брюксел, и в София. Сега нямам усещането, че позицията на България се цени – напротив. Ние допуснахме много менторски към България да има едно отношение като към втора ръка, като към някакъв изоставащ ученик. Такова отношение нямаше в предприсъединителния период. Тогава никой не си е позволявал назидателен тон. И мисля, че тук с общи усилия, без да се делим на управляващи и опозиция, трябва да заемем достойна позиция. А не да заиграваме и да търсим решение през Брюксел на вътрешни проблеми.”

Премиерът Борисов призова за сътрудничество между София и Анкара в нарочно писмо до турския си колега, а председателят на ДПС Лютви Местан посочи бъдещо членство на Турция в ЕС като генератор на стабилност и за самия ЕС. Има ли пресечна точка в позициите им?

„По-скоро бих казал, че това са две различни неща, всяко от които има своя резон. Без съмнение е необходимо едно активно партньорство не само на София и Анкара, но и на Европа и Турция, когато става дума за преодоляването на кризи, каквато е бежанската. Трябва да се признае и подчертае, че Турция има една много разумна позиция в тази ситуация. Естествено тя си следва нейния интерес, но стабилността в нейната позиция е стабилност за Европа. А що се отнася до членството на Турция в ЕС, там преговори трябва да има и те трябва да бъдат реактивирани, но постигането на членството е резултат от изпълнението на конкретни критерии, а не на някакви политически мотиви.“

Страни от Западните Балкани също стоят в чакалнята на Евросъюза.

„Пак казвам, макар, че на ЕС сега му е много трудно, спирането на процеса не е далновидно решение. Помня през 2004 година един Солунски самит на ЕС, на който беше приета програма за интеграцията на Западните Балкани. Един документ, който може би е най-доброто, което е излизало от европейските лидери по отношение на региона. Само че това остана един мъртво роден документ. Ние виждаме, че Македония дори не получи членство в НАТО, забави се процеса и се демотивираха и нашите съседи от Македония, от Сърбия, от други страни в региона. Това не е добрата перспектива. Аз лично съм „за“ това, каквито и предизвикателства да има, този процес да върви интензивно. Защото траен мир и стабилност ще има, когато нашия регион в неговата цялост е част от европейското политическо пространство.”

Вие поставяте акцент върху широк политически консенсус в България по темата с мигрантите. Как трябва да се формира той на фона на започналата изборна кампания?

„Не трябва изборите за общински съвет или за кмет да бъдат вкарани в дебата по бежанската тема. Това е спекулация е и тук не бива да се заиграваме. Защото едно дестабилизиране на България, ще бъде с много дълготраен ефект и никой няма да бъде печеливш. Напротив, от АБВ ще даваме тон за един конструктивен, позитивен дебат, но е много важно тонът да бъде даван не толкова от партиите, колкото от институциите. Аз настоявам да има КСНС при президента. Може би дори в по-широк състав с участието на представители на специалните служби, на други органи и институции, за да може българската позиция, макар и динамично изработвана, да бъде максимално консенсусна. Освен това парламентът също не бива да си затваря очите пред тази тема. Там е мястото, където под различна форма, дали чрез позиция, декларация или в рамките на парламентарния контрол, да има непрекъснато актуална информация и позиция. Как бихме посрещнали, каква е готовността да настаним тези нови приблизително 1300 бежанци, за които става дума от последните дни. Дали сме готови да ги поемем от гледна точка на настаняване, на предоставяне на здравни грижи. Това са все проблеми, които чакат своя отговор. Българското общество, а и нашите приятели отвън трябва да бъдат наясно. Колко ще ни струва това, в крайна сметка? Става дума за много пари, а ние виждаме, че една Турция се задъхва с огромния си бюджет, какво остава за малка България.”

Казахте, че на местния вот АБВ разчита на „шарените коалиции“, няма ли така да размиете левите си, социални послания?

„Да уточним какво точно съм казал – има шарени коалиции и то във всички посоки, защото хората по места изразяват своите предпочитания към силните кметове. Но в 180 от общините ние сме със самостоятелни кандидатури за кмет и това е преобладаващата част от кметовете. А в почти всички общини, ние сме със самостоятелни листи или с листи на леви коалиции. Нямаме коалиция с дясна формация. А именно изборите за общински съветници са възможността да се устоява социална политика, например. Но все пак местните избори не са сблъсък между лявото и дясното, да се разберем. Грешат тези, които го идеологизират. Ние показахме, че лява политика може да се прави – Ивайло Калфин го направи по блестящ начин, по-добре от всеки друг, защото точно чрез управлението, чрез централната власт трябва да вървят идеите за социална политика, а не чрез декларации. Но отново ще кажа – онази идея, която имахме още през 1999 г. за едно разтваряне на палитрата на местно ниво – тогава беше успешна, тогава спечелихме изборите, сега, толкова години по-късно, ни се опитваме да го направим по сходен начин, макар и с други партии.“

Кога се отключи разпада в лявото, в БСП и направихте ли във времето опит да го предотвратите?

„Проблемите са не само от гледна точка на организационното единство. Проблемът е запушването на промяната в БСП. Пак в далечния период преди 2000 г. бях написал някъде, че левицата трябва да се промени, ако не иска да умре. Сега това е не по-малко актуално, отколкото тогава. Второ – не е фатално това, че организационно има обособяване на една или друга формация. Фатално или поне драматично би било отсъствието на политическо взаимодействие между левите партии. И ние се опитваме да дадем тон. Прочетох скоро от „Позитано“ едни послания, които звучаха доста тежко и меко казано некоректно. Ние сме подкрепили БСП в около 40 общини. И не сме получили подкрепа в нито една от „Позитано“. И въпреки всичко ние не се сърдим. Ние гледаме напред, но ще сгрешат колегите от БСП, ако насочат огъня си, стратегическия удар, както се казва на военен език срещу АБВ и на тези избори. По-скоро ние трябва да положим максимални усилия, за да устоим онези кметове, които са успешни. Ние затова сме ги подкрепили от левицата. И да изберем нови. Защото перспективата която се очертава не е лицеприятна.”

Какво имате предвид?

„Че резултатът, който се очертава, няма да бъде този, който очакват някои леви лидери. Че сега е възможно да има по-малка бройка, отколкото досегашния брой кметове, избрани от левицата в широкия смисъл на думата – имам предвид и социалисти, социал-демократи, земеделци. Затова е необходима максимална консолидация и да не водим остра полемика помежду си. Нека да бъде полемика по политики, без персонални или междупартийни обвинения.“

Приемате ли тезата, че резултатите от изборите са като вътрешен вот за управляващото мнозинство?

„И да, и не. Разбира се, на местните избори може да се провери дали има ръст във влиянието на една формация или по-скоро се регистрира спад. И все пак моят опит показва, че местните избори не са времето за преброяване на избирателите на една или друга партия, просто защото няма да има стабилни критерии. Ще има по-скоро спекулации. Дори се пошегувах наскоро, че е възможно в нощта след изборите да отчетем, че в България има не 265, а 2600 кметове, защото много лидери ще отчетат победа за своята партия. Това е една от грешките на растежа, аз ги гледам снизходително. Мога да кажа, че АБВ наистина ще постигне добър резултат от това, което имам като впечатления от обиколките от страната. Ние ще имаме наистина десетки кметове, избрани с наша подкрепа, ще имаме стотици общински съветници, кметове на населени места. Това означава, че тръгвайки почти от нула, ние нямаме представителства в местната власт, от АБВ създаваме условия за широка мрежа, която пък е в основата на вече разрастващата се партийна структура. Т.е. АБВ ще докаже, че има бъдеще като партия. Не само, че има такава партия, но и че има своето бъдеще.”

Правите ли заявка да станете основния фактор в ляво?
„Не искам да се изхвърлям. За сега нашата амбиция е да покажем, че ние сме фактор, генериращ съвременна, перспективна социална и подчертавам, патриотична политика. Много важно в този момент е да не се вторачваме в идеологическото, а да поставим в основата на всяко свое действие националния интерес.”

Какъв резултат за АБВ ще обявите за победа?

„Казвате победа и се сещам, че имаше навремето една концепция за победата на социализма в една отделно взета страна. Една грешна, отречена от времето теза. Разбира се победата ще бъде във всяка една община. Едва ли партия като АБВ може да претендира, че ще победи на местните избори, т.е. ще вземе повече отколкото партиите, които в момента доминират, отколкото старите партии. Но отново ще кажа, че нашия резултат ще бъде такъв, че ще може да кажем, надявам се в нощта на изборите, че АБВ е най-бързо прогресиращата, най-бързо развиващата се партия в днешното политическо пространство на България.“

Интервю на Биляна Веселинова

В-к „Стандарт“