Агенция „Фокус“

Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, пред Агенция “Фокус”

Фокус: Г-н Димов, как в Турция решават проблема с бежанците и емигрантите?
Георги Димов: Вместо да правим паралели със ситуацията със сирийските бежанци в Турция, много по-правилно и отговорно е да формираме нашата оценка за очевидно най-сериозната заплаха за сегашната ни национална сигурност, а именно масовата бежанска вълна. Това е измерител не само на сериозно държавническо поведение, но и на определен ангажимент за формиране на адекватно обществени нагласи в нашата страна. По отношение на приликите и разликите: Грубо казано, приликата е само една. В повечето случаи (не категорично във всички) става въпрос за сирийски граждани, търсещи закрила и убежище, или поне презумпцията ни би трябвало да е в тази насока.
Веднага преминавам към разликите, които са не само много повече, но и съвсем очевидни и неоспорими. Първо, по характера на – условно казано – сегашната бежанска вълна. В Турция- това са класически бежанци, търсещи временна закрила в съседна и съпределна чужда държава. В България – това е съвременна категория бежанци (съгласно наложилите се напоследък глобалистични разбирания), стремящи се към получаване на статут за тази съвременна категория бежанец, с цел – устройване у нас или евентуално в Западна Европа, а не – обратно връщане в собствената си страна, след като обстановката в нея стане подходяща.
На второ място – по начина на влизане или може да го кажем малко по-грубо – нахлуване в чуждата държава, т.е. пресичането на самата държавна граница. В Турция виждаме, че това става легално, с лични документи през съответните гранични контролно-пропускателни пунктове. У нас масовата тактика е за нелегално преминаване през зелена граница, без лични документи. Втората разлика очевидно е вследствие от първата разлика, защото те много добре знаят, че не са класически бежанци, и с лични документи – няма как да осъществят своите намерения.
На трето място – трябва да се напомнят разликите в установения режим за влизане на сирийски граждани в Турция и в България. В Турция това става безвизово, в България – с предварително издадена, от компетентно наше дипломатическо представителство валидна входна виза.
Четвъртата разлика – това е по начинът на посрещане и устройване. В Турция, според последни официални изявления, броят на сирийските бежанци е около 600 хиляди, като от тях около 200 хиляди са настанени в 21 палаткови лагери, разположени в близост до границата, с идея за възможно най-бързо и безпроблемно връщане в Сирия. Другите 2/3 са се устроили при близки, роднини, на някакъв свободен принцип. В България настаняването на бежанците става не само по границата, а и във вътрешността на страната, включително и в столицата София, именно защото те искат статут на бежанец, за да останат у нас, или да продължат на Запад.
На пето място – трябва да се обърне внимание върху фактическото и физическото съседство, което определя близостта между, условно казано, сирийското и турското население, не само религиозна, но и роднински връзки. Важно и незаобиколимо обстоятелство са и компактните маси кюрди, живеещи в пограничните райони и в двете страни.
На шесто място – заслужава да се спомене, и да се обърне внимание, на самото време на възникването на бежанската вълна. В Турция това стана още от началото на събитията в Сирия, преди 30 месеца, и беше съпроводено с активна дейност на Анкара за всевъзможно подпомагане на Свободната сирийска армия и свалянето на установената власт и режима на президента Башар ал Асад. В нашата страна, сериозната бежанска вълна възникна в средата на август – началото на септември, когато се разбра, че най-вероятно война в Сирия няма да има.
На седмо място – аз искам да обърна внимание на разликите във физическите измерения на границите и отстоянието на Сирия от Турция и съответно – България. Турско-сирийската граница е дълга около 930 км, докато нашата граница с Турция е около 270 км. Разбираме, че най-масовото преминаване на сирийски бежанци става в един граничен участък с дължина около 30 км край Елхово, в силно пресечена местност, която определено затруднява контрола на тази гранична ивица. Тоест, виждаме едно съотношение – 1:30 и се получава нещо като фуния от бежанците, минали турско-сирийската граница на фронт от 930 км, които се струпват на един тесен участък от нашата граница от 30 км.
Също така искам да обърна и едно друго обстоятелство, че за да дойдат тези сирийски бежанци до нашата граница, трябва да преминат най-малко 1900 км, ако тръгнат от най-западните части на турско-сирийската граница. А ако пътят им започва от най-източната част, това разстояние може да достигне и до 2500 км. Мисля, че това са наистина много съществени разлики, които позволяват да се направи по-правилна оценка на това, което определено в момента, е една от най-сериозните заплахи за националната ни сигурност.
Фокус: Как оценяват проблема в Турция?
Георги Димов: Проблемът за Турция е наистина сериозен. Първо, защото до сега, за обгрижването на сирийските бежанци, Турция е изразходвала около 1 млрд. долара. Разбира се, голяма част от тези средства идват от заинтересованите арабски страни – това е, преди всичко, Саудитска Арабия и Катар, така че това определено не е най-сериозната тежест за турската икономика. По-важното е друго, че самите бежанци създават определени проблеми на самата Турция в икономически план, както и войната в Сирия, тъй като икономиката на Турция е силно експортно ориентирана. В медиите на тези въпроси много често се обръща внимание, че турската икономика силно страда от липсата на този важен за нея пазар.
На второ място – обстановката в самите палаткови бежански лагери, които са покрай границата. Хигиенните условия никак не са добри, нееднократно имаше и продължава да има бунтове. Полицията е длъжна да се намесва, създава се определено напрежение между самите бежанци (говоря за тези, които са в лагерите, които са около 1/3 от общото число сирийски бежанци в Турция). От останалите около 2/3, по-голямата част са настанени при техни роднини и близки в също, грубо казано, в пограничните или близки до границата райони, но немалка част са влезли в страната и реално са безконтролни.
Последните информации са, че буквално са залели Истанбул, и наистина създават много сериозни проблеми за турските власти, като се има предвид, че Турция е страна, която е твърде чувствителна откъм етнически и верски напрежения, като отчитаме, също така, и кюрдския фактор. Властите продължават да действат много внимателно и да не провокират по-мащабни събития и противопоставяния, тъй като наистина това е твърде взривоопасно.
Искам също да очертая една нова разлика между Турция и България. Нашето правителство взе решение за този проблематичен участък – дали ще бъде 30 км, или повече, не това е важното – да се изградят телени заграждения. В Турция също се извършва такава дейност, като при тях обаче се правят фактически дълбоки ровове и също има и телени заграждения. Официалното обяснение е, че това се прави с цел предпазване на местното турско население от минните заграждения по турската граница, но всъщност истинската цел е да се направи преграда между кюрдите от Северна Сирия и кюрдите в Турция. Това стана повод за масови протести на живеещите кюрди, включително имаше и депутати от легалната кюрдска Партия на мира и демокрацията, които силно възразиха срещу тези опити на изкуствено разделение на двете части на кюрдския народ.
Яница ТАНЕВА