ГЕНЪТ ЛЪЧЕМИР И НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ НОКАУТИРАТ ПОЛИТИЦИ

Д-р Георги Чалдъков

Медицински университет-Варна

Моралът, Санчо, е на върха на публикациите.

Перифраза от Сервантес, „Дон Кихот”

Преди няколко месеца колега от Атланта, щата Джорджия ми изпрати статия на фармаколози от Университета „Еймъри”, публикувана през ноември 2011 г. в едно от водещите биомедицнски списания в света – Trends in Pharmacological Sciences. В статията е описано откриването на гена на глупостта при мишки – генът и протеинът, който той кодира, се наричат Regulator of G-protein Signaling 14 (RGS14); притежават ги и хората. Авторите са приложили генно-инженерната технология за изключване  на гени на мишки – раждат се knockout mice. В тяхното изследване е нокаутиран гена RGS14 и след това е наблюдавано съществено подобряване на интелектуалните способности на мишките – те по-добре запомнят предметите и изходите на лабиринтите, поставени в експерименталните им клетки. Учените от Университета „Еймъри” предполагат, че генът RGS14 потиска синаптичната пластичност на неврони в „морското конче” (хипокампус или Амониев рог – от Амон, върховен бог в древноегипетската митология) – две мозъчни структури, отговорни за паметта и обучението. Затова RGS14 е наречен метафорично „генът Хоумър Симпсън“  - на името на глуповатия главен герой в „Семейство Симпсън – американски телевизионен анимационен сериал.

През последните 22 години доста депутати и министри получиха научни звания (доценти и професори) без научни знания, тоест, с публикации предимно в национални и провинциални списания.

Тези дни обаче един български депутат, подобно на унгарския министър-председател преди време, използва най-срамното явление в публикуването – плагиатство. Не на ред-два, а на цели 2-3 статии – тотално плагиатство! Депутатът д-р Л. Иванов представил като свои публикации статии на проф. Л. Иванов, при което първото „Л” е Лъчезар, второто „Л” – Любомир. Така в политическия геном на България се появи генът Лъчемир – въпреки ласкавите рецензии на двама професори и ласкавите становища на 4 от 5-те доценти и професори от Научното жури на единствения в този конкурс кандидат за доцент в Катедра по здравна политика и мениджмънт на Факултет по обществено здравеопазване в Медицински университет-София.

Кандидатът за доцент е предоставил 26 публикации, от които само една е отпечатана в чуждестранно издание. А според правилата изискванията са поне 3 статии да са публикувани  в чуждестранно списание. На фона на този безсрамен, анти-академичен пейзаж, ректорът на Медицински университет-София – учен със сравнително добро присъствие в международните биомедицински списания – изрече пред зрителите на bTV: „Аз не съм склонен много да драматизирам. Не става дума за кражба, а за немарливост.” Елементарно, безотговорно е да се говори, че сътрудниците на депутата, който иска да стане доцент, сгрешили при подбора на представените статии и така не разбрали, че д-р Л. Иванов и проф. Л. Иванов са двама съвмсем различини автори. Което означава, че ректорът и кандидатът не ползват услугите на наукометричните анализатори в България, до които всеки добронамерен учен има достъп.

Сега очаквам (д-р) Людмил Станев да напише „Ако политиците бяха доценти” – вярвам, че разказите му ще бъдат по-интересни от тези в „Ако импресионистите бяха зъболекари” на Уди Алън. И по-полезни, защото в тях ще пише и за технологията да се нокаутира гена Лъчемир  - терапията „knockout politicians”, целяща да подобри интелектуалните и моралните способности на политиците. И на кандидатите за доценти и професори. Ще стане възможно и Людмил Станев да бъде номиниран за Нобелова награда. Като бащите на knockout mice – професорите Марио Капечини, Мартин Еванс и Оливър Смитис, които бяха удостоени с Нобелова награда за медицина през 2007 г.

Подобни опити прави сега и партията на Виталий Кличко, наречена УДАР (Украинский Демократический Альянс за Реформы). Но той е мишена на световния шампион Кубрат Пулев: Д-р Железен юмрук срещу Кобрата – без плагиатство, рецензии, становища. И протекции от ректори.