Ако има избори днес, партията на Николай Бареков и „Атака“ няма да могат влязат, защото ще получат подкрепата съответно на 2.1% и 1.8% от гласувалите. Това показва изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 28 ноември и 5 декември сред 1012 пълнолетни граждани чрез пряко интервю.

Изследването сочи, че разликата в подкрепата за БСП и ГЕРБ е 4.8 пункта. За БСП биха гласували 22.8%, за ГЕРБ – 18., за ДПС – 6.1%, за Реформаторския блок – 4.8%.

И „Галъп“, както и другите агенции, провели проучвания в последните седмици, потвърждава, че БСП остава водеща политическа партия, следвана от ГЕРБ. Останалите агенции, правили измерване на електоралните нагласи, дават обаче по-малка разлика между БСП и ГЕРБ.

И според „Галъп“ шансове за влизане в следващия парламент има Реформаторският блок. Партията на Николай Бареков изпреварва „Атака“, но е далеч под чертата за влизане. От „Галъп“ уточняват, че в изследването си не са забелязали нарастване на подкрепата за националистическите формации, а резултатът за „Атака“ е преди последните скандали около охолните пътувания по света на лидера на партията Волен Сидеров.

„Галъп отчита и около и над 40% подкрепа за протестите, като 62% от анкетираните споделят впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с обратното мнение. Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26%, но 47% са на обратното мнение. Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок.

Протестният потенциал, обаче, остава като цяло висок – 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството. Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла, анализират резултатите от „Галъп“.

Умората се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка. То се проявява и в ниското доверие към правителството, президента и парламента. Но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит. Според „Галъп“ и правителството, и президентът се ползват с доверие от около 30%, а недоверието е около 60%. Парламентът завършва годината с доверие от 18% – доста над измереното от други социологически агенции.

На базата на ежемесечните проучвания на агенцията в последните двайсет години, тя прави извода, че през отминаващата 2013 г. президентската институция е стигнала равнища на недоверие, които за последно са установявани в края на мандата на президента Желю Желев. Сходни са изводите и за правителството. Подобни нива на недоверие са регистрирани много пъти, но рядко в толкова ранен етап, с изключение при тройната коалиция.

Според „Галъп“ парламентът вече двайсет години на практика стои на същите нива на популярност – хронично зависими и от картината на партийните предпочитания. Нужно е, обаче, да се направи уточнението, че механичното сравняване на исторически периоди не е докрай коректно. То може да покаже само най-общи тенденции за това как обществото възприема политическия процес.

Традиционният въпрос накъде върви България показва, че около 70% от българите продължават да са песимистично настроени. Това е отчитано от началото на протестите през февруари досега, с различни колебания.

По въпроса за бежанците и през този месец анкетираните са били поставени пред избор между крайни твърдения. Малко под една трета смятат, че България не трябва да приема бежанци от Сирия и трябва да изгони всички, които вече са влезли. 43% се съгласяват с мнението, че България като държава трябва да помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт.